Р Е Ш Е Н И Е
№ 538
С о ф и я, 25 ноември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на 14 н о е м в р и 2008 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА
КАПКА КОСТОВА
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от председателя – съдия Бойка Попова
наказателно дело № 580 / 2008 година
Производството е по глава 33 НПК и е образувано по искане на осъдения Й. Х. Д. , подадено на основание чл. 420, ал.2 НПК в срока по чл. 421, ал.3 НПК.
Предмет на искането е определение по чл. 382, ал.7 НПК от 17.07.2008 г по н о х д № 1803 /2008 г на Русенския районен съд, чиято отмяна или изменение по реда на възобновяването осъденият предлага с позоваване на основанията по чл. 348, ал.1 т. 2 и 3 НПК.
В проведеното пред В К С заседание осъденият и назначеният му служебен защитник поддържат подаденото искане.
Становището на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на искането.
Върховният касационен съд извърши проверка по направените оплаквания и за да се произнесе взе предвид следното :
Искането е процесуално допустимо – подадено е в законовия срок от легитимирано лице и има за предмет влязъл в сила съдебен акт, който подлежи на извънинстанционната проверка по глава 33 НПК.
Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения :
С определението от 17.07.т.г., предмет на искането, постановено по н о х д № 1803/2008 г на основание чл. 382, ал.7 НПК Русенският районен съд е одобрил споразумение, постигнато между страните след приключване на разследването.
Със споразумението подсъдимият Й е признат виновен за извършено на 15.06. т.г. в гр. Р. престъпление по чл. 196, ал.1 т.2 във връзка с чл. 195, ал.1 т. 3 и 4 НК с предмет на посегателството в размер на 491.30 лева – равностойност на стоки, отнети от магазин в бл. 22 в ж.к.” Дружба” – гр. Р., за което при предпоставките на чл. 54 НК му е наложено наказание 4 / четири/ години и 6 / шест / месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.
Осъденият сам е изготвил искането си и от него се установява, че сезира В К С за проверка на посочения съдебен акт по повод обстоятелството, че наказанието му е определено при предпоставките на чл. 54 НК, а не при условията на чл. 55, ал.1 т.1 НК. Ето защо недоволството си от споразумението осъденият подкрепя с доводи за пренебрегване на „съдебната практика” наказанието да се определя под законоустановения минимум в случаите, когато виновният сътрудничи за разкриване на обективната истина и бързото приключване на делото. Искането се подкрепя още и с твърдения, че бил „принуден” да приеме посочения в споразумението размер на наказанието.
Доводите са неоснователни : Съгласно протокола от съдебното заседание, проведено на 17.07. т.г., подсъдимият е потвърдил и устно пред съда съгласието си по въпросите в чл. 381, ал. 5 и 6 НПК в изготвеното / и подписано от него/ споразумение и е отговорил утвърдително на въпросите по чл. 382, ал.4 НПК.
По силата на чл. 131 НПК протоколите, съставени по надлежния ред, са доказателствено средство за извършване на съответните действия, реда по който са извършени, в т.ч., и за процесуалното поведение на участниците в производството.
Свободната воля на виновния и неговата защита, както при изготвяне на споразумението с прокурора, така и при обсъждането му в откритото съдебно заседание пред районния съд преди да бъде одобрено, са гарантирани от правилата в глава 29 НПК и проверката констатира, че тези правила са спазени : Така, както изисква чл. 381, ал.6 НПК, обвиняемият е декларирал , че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред, а обстоятелството, че е подписал споразумението означава, че е бил съгласен с него.
На въпросите по чл. 382, ал.4 НПК, които съдът му е задал, е отговорил утвърдително.
При тези данни твърденията на осъдения, че писмените му и устни волеизявления пред съда по повод споразумението са били опорочени, няма как да бъдат възприети.
Извън това, осъденият неоснователно счита, че е „съдебна практика” отговорността на виновните в диференцираната процедура по глава 29 НПК непременно да се ангажира при условията на чл. 55 НК. В тази връзка следва да бъде посочено следното :
Действително правната уредба на процедурата допуска със споразумението да се определи наказание и при условията на чл. 55 НК. Това обаче е само една възможност, а не задължително условие, и е въпрос на преценка във всеки отделен случай.
Затова преди да одобри предложеното от страните споразумение , Русенският районен съд в случая не е имал повод по силата на правомощията си в чл. 382, ал.5 НПК да предлага промени за размера на наказанието. Няма основания за намеса и от страна на В К С по реда на възобновяването. Затова подаденото искане следва да се остави без уважение.
Поради изложените съображения и на основание чл. 424,ал.1 НПК, Върховният касационен съд – І н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Й. х. Д. за отмяна или изменение по реда на възобновяването на влязлото в сила определение по чл. 382,ал.7 НПК от 17.07.2008 г, постановено от РУСЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД по н о х д № 1803/2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :