Р Е Ш Е Н И Е
№ 536
С о ф и я, 27.11.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на 14 н о е м в р и 2008 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА
КАПКА КОСТОВА
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от председателя – съдия Бойка Попова
касационно дело № 546/ 2008 година
Касационното производство е образувано по жалби, подадени от защитници на подсъдимите В. Н. П. и К. Н. П. от гр. С..
Предмет на жалбите е присъда № 61 от 19.06. т.г., постановена по в н о х д № 173/2008 г от Силистренския окръжен съд, която се оспорва по касационен ред с позоваване на всички основания по чл. 348 НПК.
В проведеното пред третата инстанция заседание участват двамата касационни жалбоподатели и защитника им – адв. И. Д. и частният обвинител и граждански ищец Ц. И. К..
Подадените жалби се поддържат и се иска отмяна на обжалвания съдебен акт.
Частният обвинител и граждански ищец изразява становище за неоснователност на подадените жалби.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че жалбите са основателни.
Върховният касационен съд провери въззивната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК и за да се произнесе взе предвид следното :
С първоинстанционната присъда №267 от 04.03.2008 г, издадена от Силистренския районен съд по н о х д № 1082/2007 г след повторно разглеждане на делото, всеки един от подсъдимите – братя В. Н. П. и К. Н. П., е признат в и н о в е н по чл. 325, ал.1 НК, като на основание чл. 78,а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба.
По първоначалното обвинение по чл. 325, ал.2 НК подсъдимите са оправдани.
С присъдата те са оправдани изцяло и по второто обвинение – за извършено престъпление по чл. 131, ал.2 т.3 във връзка с чл. 20, ал.2 НК, като гражданският иск на установения по делото граждански ищец и частен обвинител Ц. К. е отхвърлен като неоснователен.
Въззивната проверка е извършена по протест на прокурора и жалби, подадени от подсъдимите и от гражданския ищец и частен обвинител.
Силистренският окръжен съд е отменил присъдата в частта й, с която подсъдимите са оправдани по първоначалното обвинение по чл. 325, ал.2 НК, както и в частта й, с която подсъдимият В. Н. П. е оправдан по обвинението по чл. 131, ал.2 т.3 НК и е постановил нова присъда, както следва :
Подсъдимите са признати в и н о в н и в това, че на 21.06.2006 г в гр. С. на ул. „. са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред – в лицето на полицейските служители К. , Г. , И. и Н. от РПУ Силистра – престъпление по чл. 325, ал.2 НК, за което са им наложени наказания.
С новата присъда подсъдимите са оправдани в това деянието по чл. 325, ал.2 НК да е извършено с изключителна дързост и цинизъм.
Само подсъдимият В. Н. П. е признат в и н о в е н по същото време и място да е причинил лека телесна повреда на полицая Ц. И. К. по повод изпълнение на службата му – престъпление по чл. 131, ал.2 т.3 НК за което му е наложено наказание.
На основание чл. 23 НК на подсъдимия В е определено общо наказание.
С новата присъда е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия В чрез присъждане на обезщетение за нематериални вреди от престъплението в размер на 500 лева в полза на гражданския ищец Ц. К. , със законните последици от това.
В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена.
Въззивната присъда се оспорва по касационен ред само от подсъдимите в наказателно и гражданско-осъдителните й части. При липсата на протест от държавното и частно обвинение първоинстанционната присъда, в частта й с която подс. К. Н. П. е оправдан по обвинението по чл. 131, ал.2 т.3 във връзка с чл. 20, ал.2 НК и въззивната присъда, с която двамата подсъдими са оправдани по посочения по-горе квалифициращ признак от чл. 325, ал.2 НК, са влезли в сила и са извън пределите на настоящата проверка.
В К С намери подадените жалби частично основателни, макар и не по всички съображения, изложени в тях, а именно :
По доводите на касационния жалбоподател В. П. относно осъждането му за престъпление по чл. 131, ал.2 т.3 НК :
С обжалваната присъда подс. В. П. е признат виновен за извършени в идеална съвкупност две престъпления : по чл. 325, ал.2 НК и по чл. 131, ал.2 т.3 НК. В рамките на фактическото обвинение, формулирано в обвинителния акт, съдът е приел че действията по изтласкването на полицая Ц. К. от обекта, резултат от което е пропадането му в шахта и охлузване на подбедрица, са съставомерни от обективна страна по чл. 325, ал.2 и по чл. 131, ал.2 т.3 НК за подсъдимия В само на чл. 325, ал.2 НК за подс. К. П. , като последният е оправдан за умишлено причинено, при престъпно съучастие по чл. 20, ал.2 НК между двамата , телесно увреждане на полицай. / Оправдаването на К. П. по посоченото обвинение е влязло в сила/.
Затова въззивният съд е приел, че от субективна страна деянието, с което е увреден полицая, е осъществено от подс. В. П. при евентуален умисъл./ л. 49 от въззивното дело/.
Разграничението между прекия и евентуален умисъл при резултатните престъпления, каквото е и инкриминираното, е направено в чл. 11, ал.2 изр.2 НК въз основа на волевия момент. Затова посочените в нормата две форми на умишлената вина се съотнасят помежду си като първична и субсидиарна, т.е., поначало всеки умисъл следва да се смята за пряк, освен ако бъде обосновано наличието на евентуален умисъл. На практика формално това е прието от въззивния съд за подс. В. П. , след оправдаването на подс. К. П. по обвинението по чл. 131, ал.2 т.3 във връзка с чл. 20, ал.2 НК..
Направената констатация за наличие на евентуален умисъл обаче в случая не може да бъде споделена, защото приетите доказателствени факти не дават основание да се приеме, че от волева гледна точка подс. В. П. съзнателно е допускал нараняването на полицая, като страничен резултат от непристойните си действия. Евентуалната възможност в един строителен обект да настъпи такъв резултат, с което според съда подс. В. П. е бил наясно, не може да обоснове евентуален умисъл, а само непредпазливост, но както е известно, непредпазливите леки телесни не са престъпление.
Затова за деянието, с което е причинено увреждане на полицая Ц. К. , подсъдимият В следва да бъде оправдан на основание чл. 24, ал.1 т.1 НПК във връзка с чл. 354, ал.1 т.2 изр.посл. НПК.
Последица от горното е отмяна на обжалваната присъда в гражданско-осъдителната й част и прекратяване на производството по предявения граждански иск на основание чл. 354, ал.2 т.5 НПК.
По доводите на касационните жалбоподатели относно осъждането им за престъпление по чл. 325, ал.2 НК :
В резултат от разбор и оценка на доказателствата по делото, предходните инстанции са единодушни в изводите си, че на инкриминираната дата и място подсъдимите са демонстрирали непристойно поведение, което грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към обществото.
Фактически констатации, залегнали и в двете присъди, са онези думи и действия на всеки един от двамата подсъдими, с които открито е изразено скандално незачитане личността на полицейските служители К. и Г. и осъществяваните от тях функции.
Доказателствените факти са надлежно формирани и неоснователно се оспорват от касационните жалбоподатели с възражения срещу съдебната оценка на доказателствените източници.
Когато съдът, оправомощен да установява фактите от предмета на доказване, се е аргументирал достатъчно убедително, кои от доказателствените източници заслужават/ или не заслужават/ неговото доверие и причините за това , меродавна е съдебната оценка и за третата инстанция няма правни основания да не я сподели. Ето защо доводите за достоверността / според жалбоподателите / на свидетелските показания по делото са неоснователни.
Основният признак на деянието, с което се осъществява престъплението хулиганство са „непристойни действия „. Вярно е, че престъплението не може да се осъществи с бездействие, какъвто довод се навежда в жалбите, но обжалваната присъда не страда от такъв недостатък. Залегналите в нея фактически констатации сочат по пределно ясен начин онези думи и действия на подс. В. П. и само действия на подс. К. П. , с които е осъществена демонстрацията им против установения ред, личността на полицейските служители К. и Г. и осъществяваните от тях функции .
Неоснователно се навеждат и доводи за мястото, на което са извършени действията . Законът не е въздигнал в признак на хулиганството, публично място за извършването му. Дали в случая строителният обект на ул. „ Л. К. „ и ул.” Симеон Велики” е, или не е „ публично място” е без значение, при условие, че инкриминираният инцидент, е станал достояние на множество други лица.
Имат основание, макар и не по съображенията, изложени от касационните жалбоподатели, възраженията им срещу правните изводи, направени въз основа на приетите фактически положения.
Въззивният съд е възприел обвинителната теза, че инкриминираните хулигански действия са съпроводени със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред. Възприетата правна квалификация е неправилна по следните съображения :
За наличието на квалифицирания случай по чл. 325, ал.2 изр.1 НК е необходимо съпротивата да с ъ п р о в о ж д а хулиганството, т.е., съпротивата да представлява едно друго – отделно и противоправно нападение, при това насочено единствено срещу онзи орган на властта, който се опитва да обуздае и да пресече хулиганските действия.
Не така стоят нещата в процесния казус : Установено е, че полицейските служители К. и Г. са били изпратени на обекта да извършат проверка по сигнал на граждани за замърсяване на околната среда, а не да пресичат хулигански действия.
С инкриминираното си поведение подсъдимите са им попречили да изпълнят задълженията си. Противозаконното пречене на орган на властта да изпълни задълженията си е друго престъпление – чл. 270 НК и по принцип може да бъде осъществено в идеална съвкупност с обикновеното хулиганство , но в случая такова обвинение няма.
Ето защо действията, с които подсъдимите са пречили на проверката, в случая са съставомерни само по чл. 325, ал.1 НК. Те не могат да представляват едновременно с това и другото противоправно поведение, съпровождащо хулиганството, което е необходимо за квалификацията по чл. 325, ал.2 изр.1 НК
Не е основание за възприемане на по-тежката квалификация и поведението на подс. К. П. при задържането му, защото към този момент хулиганските действия вече са били прекратени поради оттегляне на подсъдимите.
Престъплението по чл. 325, ал.1 НК обаче попада в обхвата на чл. 78, а НК и В К С няма правомощия да се произнесе по административната отговорност на виновните.
Това налага отмяна на въззивната присъда в наказателно осъдителната й част по чл. 325, ал.2 НК и връщане на делото на Силистренския окръжен съд за новото му разглеждане само в тази част от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание пред него.
Поради изложените съображения и на основание чл.354, ал.1 т.2 изр.2, ал.2 т. 5 и ал.3 т.3 НПК, Върховният касационен съд – І н.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 61 от 19.06.2008 г, постановена от СИЛИСТРЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в частта й, с която подсъдимите В. Н. П. и К. Н. П. са осъдени за престъпление по чл. 325, ал.2 изр.1 НК и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ОТМЕНЯ същата присъда в частта й, с която подсъдимият В. Н. П. е признат виновен и осъден за престъпление по чл.131, ал.2 т.3 НК, като на основание чл. 24, ал.1 т.1 НК го ОПРАВДАВА за него.
ОТМЕНЯ присъдата в частта й по приложението на чл. 23 НК за подсъдимия В. Н. П..
ОТМЕНЯ присъдата в гражданско-осъдителната й част и ПРЕКРАТЯВА производството по предявения граждански иск.
РЕШЕНИЕТО окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :