Р Е Ш Е Н И Е
№475
гр.София, 01 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ПАВЛИНА ПАНОВА
със секретар Иванка Илиева
и с участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно дело под № 496/2008 година
Производството е образувано съгласно чл.420, ал.2, вр. с чл.422, ал.1, т.5 НПК, по искане на осъдения П. К. Н., за възобновяване на наказателно дело № 280/2007 год. на Бургаския РС, по което с присъда № 1562/10.12.2007 год. П. К. Н. е признат за виновен в това, че на 12.04.2005 год. в гр. Б., пред заведение „Сънрайс” в комплекс „Славейков”, по хулигански подбуди, е причинил лека телесна повреда на Т. Н. Д., изразена във временно разстройство на здравето, неопасно за живота и на основание чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1, вр. с чл.54 НК е осъден на една година лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 НК наказанието му е отложено за изпълнение за срок от три години, начиная от влизане в сила присъдата.важен е предявения граждански иск в размер на 1 500 лева. Присъдени са разноските и държавната такса, дължима върху уважения размер на иска.
Присъдата е потвърдена с въззивно решение № 43/28.02.2008 год. по внохд № 14/2008 год. по описа на Бургаски окръжен съд, влязло в сила на същата дата 28.02.2008 год., като необжалваемо по касационен ред.
В искането се изтъкват доводи по чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл.348, ал.1, т.1 НПК. Иска се възобновяване на делото, отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане, или изменение на присъдата и прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, каквото е по чл.130, ал.1 НК и индивидуализация на наказанието по чл.55 НК.
В съдебно заседание осъденият П. К. Н. не се явява редовно призован, както редовно призован не се явява и защитникът му, адвокат С от АК гр. Б..
В съдебно заседание съдът констатира неправилно изписване на името на искателя в уводната част на депозираното искане за възобновяване на внохд № 14/2008 год. по описа на Бургаски окръжен съд. От проверката на данните по делото за самоличността на осъдения /ЕГН, родители, съдимост/ и на лицето, посочено в искането като осъден по същото дело, съдът намери, че то е едно и също лице, а именно-осъдения Н. Неправилното изписване на фамилното му име в искането, съдът отдаде на техническа грешка при изготвянето на текста в искането.
Частният обвинител и граждански ищец Т. Д. не се явява редовно призован. За него се явява повереникът му – адвокат Б от АК гр. Б., със становище за оставяне без уважение на искането за възобновяване. Поддържа съображенията си в представената писмена защита за правилно приложение на закона от инстанциите по същество, тъй като подсъдимия е извършил посегателство върху телесната неприкосновеност на пострадалия без личен мотив. С действията си е изразил по безцеремонен и груб начин, на публично място, незачитане на обществения ред, което обективира хулигански подбуди. Повереникът иска присъждане на съдебните разноски за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване и оставянето му без уважение.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД ВКАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА МАТЕРИАЛИТЕ ПО ДЕЛОТО, в пределите на своята компетентност, прие следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено чрез първостепенния съд, в срока по чл.421, ал.1 НПК и е срещу влязъл в сила съдебен акт. Този акт, в случая, е въззивно решение, а не първоинстанционната присъда, която е потвърдена с него, макар искателят формално да изтъква, че иска възобновяване само на първоинстанционното производство. Тази неточност във формулировката на искането няма правно значение, тъй като на възобновяване подлежат само влезли в сила съдебни актове, съгласно чл.419 НПК. В случая влезлият в сила съдебен акт е въззивното решение на БОС, с което е потвърдена присъдата на БРС по цитираното в искането дело.
Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Въведените подробни доводи от осъденото лице срещу правилността на съдебните актове, нямат опора в данните по делото.
Не се спори относно начина на формиране на вътрешното убеждение на съдилищата по фактите за деянието и авторството му от осъдения. Затова и настоящата проверка обхваща единствено правната квалификация на неоспорените от страните, установени по делото фактически данни от предмета на доказване, в рамките на приетото за установено от фактическа страна.
Основният спор по делото е относно правилната правна квалификация на деянието на осъдения Н. Защитата му е оспорвала пред редовните съдебни инстанции подбудите за извършване на деянието, които съгласно обвинението са „хулигански” и е отстоявала тезата за осъществяването му по личен мотив на дееца спрямо пострадалия. При тази теза за дееца е следвало да се постигне по-леката наказателна отговорност за телесна повреда по чл.130, ал.1 НК, а не по квалифицирания състав по чл.131, ал.1, т.12 НК.
Тези доводи са обсъдени от редовните инстанции и аргументирано са отхвърлени като неоснователни. Освен че ВКС ги споделя, следва да се има предвид и следното:
По делото е установено, че осъденият Н. е посетил заведението „Сънрайс” в комплекса „Славейков” в гр. Б., заедно с други лица, където разполагайки се на една от масите пред заведението, вдигнал и протегнал краката си върху масата и в това положение пребивавал в заведението. Собственикът на заведението, свид. Д. му направил забележка да се държи прилично и го помолил да свали краката си от масата.становено е от съдилищата по фактите, че осъденият не се съобразил с тази покана, а отговорил на свидетеля Д с изрази като – „Ти мутра ли си?” – и, че „ще прави каквото си иска”. След като свид. Д. настоял да си уточнят позициите и го поканил да го последва встрани от заведението, Н. тръгнал след свид. Д. , който обръщайки се назад към вървящия след него Н. , е получил удар от него с юмрук в лицето, след което нови удари, което довело до сборичкване и падането на Д. на земята, където отново бил удрян от Н. по главата и тялото.становено е по делото, че в резултат на тези удари свид. Д. е получил телесни увреждания, изразени в множество охлузвания и кръвонасядания и отоци по лицето, устните, субконюнктивални кръвоизливи на двете очи, кръвонасядания на шията, крайниците, оток на левия глезен. От заключението на СМЕ е установен механизма на причиняване на уврежданията и медико-биологичните им признаци като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съвкупната оценка на доказателствените източници е довела до правилна квалификация на деянието като причиняване на пострадалия на лека телесна повреда с разстройство на здравето по чл.130, ал.1 НК. Вън от нея, е изяснена и субективната страна на деянието, която включва не само престъпния пряк умисъл за причиняване на лека телесна повреда, но и осъществяването му по хулигански, а не по лични подбуди.
Доводите на подсъдимия и защитата му в решаващите инстанции, че липсва хулигански мотив за извършване на деянието, което законът квалифицира по-тежко, основателно са оставени без уважение.
Съдилищата са отхвърлили аргументирано тезата на защитата за предизвикване на дееца от пострадалия с псувни и обидни думи, поради което той е действал с личен мотив да му причини телесните увреждания.
Фактическите данни за поведението на осъдения Н. са намерили правилна правна оценка. Доказателствата са обективирали действията на пострадалия като отправяне на предупреждения и подканяния спрямо дееца да не нарушава установения в заведението ред, а не до засягане на честта или достойнството му. Те правилно са изведени от съдилищата относно липсата на личен мотив в отношенията на страните преди деянието. Ето защо в субективната страна на състава, освен съдържанието на умисъла, с който е действал Н. при причиняване телесните увреждания на пострадалия, правилно съдилищата са извели и мотивите и подбудите за деянието. Данните установени по делото за причината, мястото на деянието и механизма на нанасянето на побоя над пострадалия, който от своя страна не е търсил самоцелно конфликт с дееца, а единствено, за да отстрани демонстрацията в поведението му на явно неуважение към реда в заведението, са изяснили допълващия субективната страна на състава елемент. Ето защо и изводите за наличието на хулигански подбуди у дееца, наред със съзнаването и искането за причиняване на увреждането на пострадалия, са правилни.
Няма събрани доказателствени факти за лична вражда с пострадалия спрямо подсъдимия и обратно, дои и за инцидентно създадена такава, за да е формиран личен мотив в дееца за нанасяне на побоя, изключващ хулигански подбуди. Пострадалият е демонстрирал категорично несъгласие с държането на осъдения Н. на общественото място, където е имало посетители и персонал, които са изразили възмущението си от поведението му. При тези данни, следва да се споделят изводите на съдилищата по приложение на закона, относно подбудите за причиняването на телесната повреда.
Хулиганските подбуди са изведени правилно като елемент от субективната страна от състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.120, ал.1 НК. Използваната от осъдения физическа сила е насочена, освен за накърняването на телесната неприкосновеност на личността на пострадалия с нанесения му побой, и за да се противопостави на реакцията на пострадалия да зачита създадения обществен ред. Следователно хулиганските подбуди са били в представното съзнание на дееца, където е очертан общественоопасния характер на деянието не само като засягащо телесната неприкосновеност на личността, но и обществения ред.
Правната прецизност налага само да се отбележи, че неправилно в правната квалификация на деянието от обвинението е въведен медико-биологичен признак за телесно увреждане на пострадалия, изразен в причиняване и на „безсъзнателно състояние”, за който няма никакви данни по делото. Според закона и утвърдената съдебна практика „безсъзнателното състояние”, е признак, очертаващ причиняване на средна телесна повреда, за която и правилно не е имало обвинение срещу Н. Ето защо, този признак фигурира само формално неправилно в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинението, съответно и в присъдата и не се е отразил върху правното положение на подсъдимия. Той е обвинен и правилно е признат за виновен и осъден за причиняване на пострадалия на лека телесна повреда – с временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В случая, макар и правната квалификация на деянието да предвижда възможност за прилагане на административно наказателна отговорност за дееца, конкретните данни за него изключват тази възможност и правилно съдилищата не са приложили чл.78а НК, нито при индивидуализацията на наказанието е имало основание за чл.55 НК. Осъденият Н. е бил освобождаван от наказателна отговорност, по реда на чл.78а НК, с налагане на административно наказание по нохд № 2570/2004 год. на БРС, за престъпление по чл.325 НК. Не са налице по делото многобройни или изключителни смекчаващи вината му обстоятелства и затова правилно наказанието е определено по правилата на чл.54 НК.
Предвид изхода на делото в това производство, разноските следва да бъдат в тежест на искателя.
Воден от тези изводи и съгласно чл.426 НПК, Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО на осъдения П. К. Н. за възобновяване на наказателно дело № 280/2007 год. на Бургаския РС, по което с присъда № 1562/10.12.2007 год. е признат за виновен по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 НК и вр. с чл.54 НК, е осъден на една година лишаване от свобода, отложено за изпълнение по чл.66 НК за срок от три години, и е уважен гражданския иск срещу него в размер на 1 500 лева, която присъда е потвърдена с въззивно решение № 43/28.02.2008 год. по внохд № 14/2008 год. на Бургаския окръжен съд.
Осъжда П. К. Н. да заплати на частния обвинител и граждански ищец Т. Н. Д. сумата 500 лева, разноски за адвокатска защита, направени в производството по искането за възобновяване.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: