Р Е Ш Е Н И Е
№ 562
С о ф и я, 02 декември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на 21 н о е м в р и 2008 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
КАПКА КОСТОВА
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Красимира Колова
изслуша докладваното от председателя – съдия Бойка Попова
наказателно дело № 600 / 2008 година
Производството е за възобновяване на наказателно дело, образувано по искане на задочно осъдения В. Г. И., подадено на основание чл. 423 НПК.
Предмет на искането е влязлата в сила осъдителна присъда № 751 от 09.11.99 г, издадена по н о х д № 137/95 г от Видинския районен съд.
Искането се поддържа пред В К С от задочно осъдения и неговата защита.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на подаденото искане.
Върховният касационен съд извърши проверка по направеното искане и за да се произнесе взе предвид следното :
Искането е процесуално допустимо – направено е в законовия срок от легитимирано лице. Разгледано по същество обаче искането е неоснователно по следните съображения :
Задочно осъденият претендира отмяна на посочената присъда и възобновяване на наказателното дело, като се позовава на основанието по чл. 423, ал.1 НПК – не знаел за наказателното преследване срещу него, включително и за постановената присъда, тъй като не е участвал в досъдебното и в съдебното производство.
Проверката по материалите в делото установява следното :
Разследването по дознание № 1520/ 94 г на ОСлС Видин е проведено и приключило при личното участие на молителя в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл. 215 НК.
На 17.03.95 г Видинската районна прокуратура е внесла в РС Видин обвинителен акт срещу В. Г. И. по чл. 215 НК, въз основа на който е образувано н о х д № 137/95 г по описа на същия съд.
Първото по делото заседание е било насрочено за 19.09.95 г и за него на 11.05.95 г подсъдимият е приел лично призовката, заедно с препис от обвинителния акт – л. 6 от съдебното дело.
В съдебното заседание на 19.09.95 г, подсъдимият не се е явил пред съда. Неявяването му без уважителни причини е довело до промяна в мярката за процесуална принуда и на 04.12.95 г подсъдимият е бил включен в бюлетина за общодържавно издирване.
На 17.05.99 г съответните органи са уведомили съда, че издирваното лице се намира извън пределите на страната и местоживеенето му не е известно, защото от няколко години пребивава в различни градове в Р. И.
Ето защо на 09.11.99 г делото е разгледано при предпоставките на чл. 268, ал.3 т.1 НПК / стар/ и е постановена осъдителната присъда, предмет на искането.
При тези данни не са налице легалните предпоставки по чл. 423, ал.1 НПК за възобновяване на делото.
Правото на подсъдимия да вземе лично участие в наказателното дело срещу него не е засегнато от действия на компетентните органи и в частност – на съда. Подсъдимият сам се е лишил от това право, вкл. и от възможността да узнае за присъдата, в резултат на некоректното си процесуално поведение след 19.09.95 година. Отделен е въпросът, че това му поведение е довело и до четиригодишно забавяне на производството – период, в който съдът е направил всичко възможно, за да осигури явяването му в съдебната зала.
Казано по друг начин, материалите по делото установяват несъмнен отказ на подсъдимия да се явява пред съда и да се защитава, т.е., – на бягство от правосъдието.
Ето защо задочното приключване на делото е било закономерен резултат единствено от поведението на подсъдимия. Понеже никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, не може да бъде постигнат целения с подаденото искане резултат – отмяна на постановената осъдителна присъда и възобновяване на делото.
Защитата неоснователно се позовава и на разпоредбата на чл. 423, ал.5 НПК, защото предаването на осъдения за изпълнение на наказанието лишаване от свобода е извършено по силата на Европейска заповед за арест от 13.12.2007 г, издадена от РП гр. В., без предоставени гаранции от РБ за възобновяване на делото.
Затова подаденото искане следва да се остави без уважение.
Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал.1 НПК, Върховният касационен съд – І н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Г. И. за отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 751 от 09.11.1999 г, издадена по н о х д № 137/95 г от ВИДИНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :