Решение №544 от 2.12.2008 по нак. дело №432/432 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 544
 
София, 02 декември 2008 година
 
 
В   ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 ноември две хиляди и осма  година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА ПОПОВА
 
                        ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА НАДОЛСКА
 
                                                                         КАПКА КОСТОВА
 
 
 
при участието на секретаря  Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска
н. дело №  432/2008 година.
 
 
 
Касационното производството е образувано по протест на Военно-апелативна прокуратура против въззивно решение № 56/ 05.06.2008 год. по в.н.о.х.д. № 52/2008 год. на Военно-апелативен съд.
В протеста, като основание за проверка на въззивното решение е посочено допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на оправдателна присъда. Отправено е искане за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.
Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения.
Подсъдимият в съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на протеста.
Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
 
С въззивното решение е потвърдена присъда № 53/ 05.03.2008год., постановена по н.о.х.д. № 53/07год на Военно-окръжен съд-Варна, с която е признат за невинен подсъдимия К. П. М. и оправдан по предявеното му обвинение по чл.387,ал.4, във вр. с ал.1 НК.
 
Протестът на Военно-апелативна прокуратура е неоснователен.
Касационната инстанция не възприема доводите за материална незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Въззивният съд е взел решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички правно значими обстоятелства по делото. Въззивният съд в унисон със задълженията си, визирани в чл.339 ал.2 НПК, е посочил основанията, поради които не възприема аналогичните доводи, изтъкнати в подкрепа на въззивния протест. Извършен е обстоен анализ на гласните доказателства, подкрепящи обясненията на подсъдимия. Вън от всякакво съмнение подсъдимият М е извършил полицейски обиск на задържаното лице М. М. , при който не е иззел всички документи, намиращи се у последния, с обяснението от негова страна, че липсва необходимост от тях. При обиска М. е констатирал, познавайки детайлно преписката, въз основа на която по късно е образувано дознание № 233/2006год., че намерените в чантата на М. документи фигурират като писмени доказателства. Тази теза на подсъдимия, развита в неговите обяснения, не е опровергана от останалия доказателствен материал, а се подкрепя от показанията на свид. П.Панайотов-поемно лице, на Б. и М. и на прокурор Долапчиев. От показанията на свид. Б. И. , се установява, че процесната чанта е била с шифър, който му е бил непознат и същата след известен период от време е отворена с помощта на М.
За да е съставомерно извършеното деяние по посочения престъпен състав, е необходимо на първо място, умишлено неизпълнение на служебни задължения. Законосъобразен е изводът на Инстанциите по същество, че липсва от субективна страна такова умишлено неизпълнение на вменените по силата на ЗМВР задължения. Преценката на М. за необходимостта от изземване на всички фото копия на документи е въз основа на познание от негова страна на писмения доказателствен материал по преписката и действията му са били наблюдавани в районното полицейско управление от много хора, вкл., за част от периода и от св. Г, които безспорно установени факти не са свидетелство за целенасочена престъпна дейност. Виновното нарушение на чл.70 ЗМВР, може да ангажира друг вид отговорност на М. , но не и наказателна, защото не е установена престъпно поведение, насочено към постигане на вредоносен резултат.
На второ място, е необходимо умишленото неизпълнение на служебните задължения, да е в пряка причинна връзка с причиняване на вредни последици при непредпазлива форма на вина, т.е. с оглед предявеното обвинение, деецът, като не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, да е бил длъжен и да е могъл да ги предвиди, които елементи в случая не са налице. Нещо по-вече, вредните последици, необходима предпоставка за приложението на престъпния състав, независимо от техния характер, са включени в предмета на доказване по чл.102 НПК, подлежат на установяване с всички допустими доказателствени средства и трябва да са настъпили реално. От показанията на свид. Александрова, следовател в Националната следствена служба и водеща дознание № 233/06год., забавяне и затруднение в разследването липсва, т.е. няма настъпили реално вредни последици.
По отношение на кумулативните вреди последици, за които е предявено обвинение – „създаване на реални предпоставки за укриване и унищожаване на писмени и веществени доказателствени средства”, настоящият съдебен състав намира, че посочените последици, не могат да бъдат предмет на оценка, с оглед характерът на престъпното посегателство, като резултатно, а вредните последици са формулирани само като неблагоприятна възможност, не са обективен и неизбежен резултат от деянието, следователно не е налице един от обективните признаци на престъпното посегателство.
 
При установената фактическа обстановка, правилно е приложен материалният закон. С деянието си подсъдимият не е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на чл.387, ал.4 НК. Липсва умишлено неизпълнение на задълженията по смисъла на чл.61, 69 и чл.70 ЗМВР, което да е в пряка причинна връзка с настъпили по непредпазливост вредни последици.
По изложените съображения касационната инстанция намира протеста на Военно-апелативна прокуратура за неоснователен, а въззивното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
 
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение
 
 
Р Е Ш И :
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 56/ 05.06.2008 год., постановено по в.н.о.х.д. № 52/08год. на Софийски военно-апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top