Р Е Ш Е Н И Е
№ 541
София, 03 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА
КАПКА КОСТОВА
при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска
н.дело № 563/08година
Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец Г. Д. Б. срещу въззивна присъда № 82 / 28.11.2007 год, постановена по в.н.о.х.д. № 731/07г. на Софийски апелативен съд. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, се релевират основанията по смисъла на чл.348, ал.1,т.1 и т.2 НПК.Заявено е искане за отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане.
Подсъдимият И. Д. Д. лично и чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбата за основателна.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, за да се произнесе взе предвид следното:
С атакуваният съдебен акт, е отменена присъда № 1 / 15.01.07г., постановена по н.о.х.д. № 482/06год. на Софийски градски съд и постановена нова, с която подсъдимият И. Д. Д. е признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б”в”НК. Предявеният граждански иск от Г. Б. е отхвърлен като неоснователен.
С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен и осъден, за това че на 06.01.2003 год. в гр. С., при управление на МПС, е нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбите на чл.20, ал..2 ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. Б. Б. , поради което и на основание чл.343, ал.1, б”в” и чл.54 НК, му е наложено наказание три години лишаване от свобода, при условията на чл.66, ал.1 НК, с изпитателен срок от пет години и на основание чл.343г НК – определено кумулативно предвиденото в закона наказание – две година лишаване от право да управлява МПС. Предявеният граждански иск е уважен за сумата от 50 000лв. В тежест на подсъдимия са останали направените разноски по делото.
Жалбата на частния обвинител и граждански ищец е основателна.
Доказателствената съвкупност не е подложена на задълбочен и прецизен анализ, а правните изводи са твърде теоретични, принципни и не дават отговор на поставените по делото въпроси. Пешеходецът Б. е включен при описание на фактическата обстановка, едва в момента, в който предприема внезапно пресичане на пътното платно, като местонахождението му /на банкет, тротоар/предхождащ тези му действия, както и възможността да бъде възприет от водача на маршрутното такси, като опасност на пътя, изцяло са игнорирани на въззивната инстанция. Неяснота и несъответствие в доказателствените източници, се отстраняват със съответните процесуални средства и не могат да бъдат основа на изводи за “недоказаност” авторството на деянието, както е подходил Апелативния съд. По начало касационната инстанция не може да подмени вътрешното убеждение на съда, решил делото по същество, нито да приема различни фактически положения. Но намесата е наложителна, в случаите, когато вътрешното убеждение на въззивния съд, е изградено в разрез с изискванията на процесуалния закон. Апелативният съд е игнорирал законовото изискване и оправдателната присъда да не почива на предположения, като с мотивите е внесено съмнение в невинността на Д. Поради това, касационната инстанция намира, че при постановяване на атакувания съдебен акт е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Настоящата инстанция не би могла да прецени налице ли е нарушение на материалния закон, при постановяване на оправдателна присъда, поради посочените по-горе процесуални нарушения. Но намира за необходимо да отбележи, че не във всички случаи непредотвратимостта на удара обосновава приложимостта на чл.15 НК, както е подходил Апелативният съд. Наличие на пешеходна пътека, в близост до мястото на произшествието, на автобусна спирка и пешеходец, намиращ се непосредствено до платното за движение, са обстоятелства, които водачът на моторното превозно средство, е длъжен да съобрази при избора на скоростта за движение, за да бъде тя “съобразена”по смисъла на чл.20 ЗДП. Тези фактори пряко рефлектират при определяне на пътната ситуация, като усложнена и са условия, при които движение дори и с минимална скорост би създало реална опасност за останалите участници на пътя и аварийното спиране не е достатъчно, за да се приеме, че водачът на превозното средство е направил всичко зависещо от него за предотвратяване на общественоопасните последици. От материалите по делото е видно, че опасността на пътното платно не е непредвидима и внезапно възникнала и Д. сам не се е поставил в невъзможност при управление на моторното превозно средство да го спре, за да предотврати пътно-транспортното произшествие, със съставомерен резултат.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че жалбата на гражданския ищец и частен обвинител за основателна и въззивният съдебен акт- подлежи на отмяна и делото- на връщане за ново разглеждане на Софийски апелативен съд, на стадия на съдебното заседание.
При новото разглеждане на делото, е необходимо правилно да се очертае предмета на доказване по смисъла на чл.102 НПК- да се установят по категоричен начин правно релевантните факти, с предвидените от процесуалния закон доказателствени средства – движението на пешеходеца, с лице или гръб, спрямо движещото се превозно средство, местоположението му, преди да предприеме пресичане на пътното платно и възможността на подсъдимия да го възприеме. Събрания доказателствен материал да се подложи на внимателна преценка и да се изложат съображения какви обстоятелства се приемат за установени, въз основа на какви доказателствени източници и въз основа на какво са изведени правните изводи.
Водим от горното и на основание чл.354,ал.3,т.2 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивна присъда № 82/ 28.11.2007 год., постановена по в.н.о.х.д. № 731/07г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на въззивната инстанция, на стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: