Р Е Ш Е Н И Е
№ 490
София, 05 декември 2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Павлина Панова
при секретар Л. Гаврилова
и с участието на прокурор от ВКП Йотов
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 520 /2008 г.
Касационното производство е образувано по жалба на адвокат Р, като упълномощен з. на подсъдимия Д, срещу въззивно решение на Варненския апелативен съд от 18.07.2008 година, постановено по в н о х д № 280 /2007 година, с което е потвърдена присъдата на ОС – Разград по н о х д № 229/2005 година, постановена на 21.07.2006 година.
В жалбата са въведени две касационни основания по чл. 348 ал. 1 НПК, това по т. 1, за допуснато нарушение на материалния закон и по т. 2, за съществено процесуално нарушение. Твърди се нарушение на принципите за разкриване на обективната истина в наказателния процес и опорочаване вземането на решение по вътрешно убеждение – чл. 13 и 14 НПК, както и нарушения на чл. 107 ал. 3 и чл. 339 ал. 2 НПК. При новото разглеждане на делото не е била изяснена хипотезата за блъскане на пострадалия от друг автомобил, както и тази, че колата на подсъдимия се е намирала на друго място, далеч от ПТП, а доколкото са събирани доказателства, в изпълнение указанията на касационната инстанция, подходът на въззивния съд е бил избирателен – събирани и обсъждани са предимно обвинителни доказателства. Освен това, според защитата, при новото разглеждане на делото, не са изпълнени задължителните указания на касационната инстанция – нарушение по чл. 355 ал. 1, т. 2 и 3 НПК.
Пред касационната инстанция, подсъдимият се явява лично и с адвокат М от АК-Разград, който поддържа жалбата си и устно пледира за отмяна на въззивното решение, оправдаване на подсъдимия, тъй като не е доказано авторството на престъплението или връщане на делото за ново разглеждане, с указания за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.
Гражданският ищец Д. И. ,редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като са изпълнение указанията на ВКС.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбата е основателна.
С решение № 566/11.07.2007 година ВКС на РБ е отменил решение на АС-Варна, постановено на 5.12.2006 година по в н о х д № 333/2006 година с което е била потвърдена присъдата на ОС-Разград, постановена по н о х д № 229/2005 година.
С този присъда подсъдимият Д е признат за виновен в това, че на 13.02.2005 година, в гр. Р. е управлявал лек автомобил „Рено Клио” с концентрация на алкохол в кръвта 2,56 промила, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда по н о х д № 460/2004 година на РС-Разград за престъпление по чл. 343б ал. 1 НК и за престъпление по ал. втора на чл. 343б НК му е наложено наказание лишаване от свобода, в размер на една година, при общ режим и глоба в размер на 200 лева.
На основание чл. 343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от три години.
Със същата присъда е признат за виновен и в това, че на същата дата и място при управление на същия автомобил, в пияно състояние е нарушил правилата за движение – чл. 5, ал. 2, т. 3 и чл. 20 ал. 1 и ал. 2 ЗДвП относно непрекъснат контрол на управлението на превозното средство, съобразяване с особеностите на пътната обстановка и обстоятелствата които имат значение за безопасността на движение и намаляване и спиране при възникване на опасност за движението и по непредпазливост е причинил смъртта на Г. Т. Г. За престъпление по чл. 343 ал. 3, пр. 1, б. „б” НК, на основание чл. 54 НК му е наложено наказание три години лишаване от свобода при общ режим на изтърпяване.
На основание чл. 343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от три години.
На основание чл. 23 НК му е определено общо наказание 3 години лишаване от свобода, при общ първоначален режим, към което е присъединено и наказанието лишаване от управление на МПС в посочения размер и глобата.
На основание чл. 45 ЗЗД на гражданската ищца Д. И. е присъдено обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 12 000 лева, ведно със законната лихва от деня на деянието – 13.02.2005 година, както и съответната държана такса и разноските по делото.
Тази присъда е проверена от Варненския апелативен съд, по въззивна жалба на подсъдимия и потвърдена изцяло с решение № 194/5.12.2006 година по в н о х д № 333/2006 година, по описа на същия съд.
С цитираното касационно решение този акт е отменен по двете касационни основания – нарушение на закона и на процесуалните правила.
По реда на чл. 354 ал. 3, т. 2 НПК, с решението са дадени задължителни указания за отстраняване на подробно и ясно изброените нарушения, в това число и следните:
– липса на мотиви относно това, какво нарушение е допуснал подсъдимия и каквато и да е причинна връзка с резултата и на какви доказателства почива;
– неяснота относно това, в коя хипотеза от изброените в чл. 20 ал. 2 ЗДвП е допуснатото нарушение, като елемент от бланкетната норма по чл. 343 НК.
– в случай на невъзможност експертите да установят, чрез наличната информация и по стандартните методики мястото на удара, посоката и скоростта на движение на участвалия в ПТП автомобил, допълнителната експертиза да ползува методиката разработена в Техническия университет и ползвана от други експерти, а именно софтуерните продукти за компютърна симулация на ПТП с цел подобряване на експертната дейност в случай аналогични на процесния, с оглед непълнотата на данните и противоречията в изводите.
В указанията на ВКС са визирани както конкретните процесуални действия, които следва да се извършат при новото разглеждане – назначаване на допълнителна комплексна експертиза, така и по приложението на процесуалния закон, относно качеството и пълнотата на мотивите, изясняване на противоречията в доказателствения материал и най-важното – недвусмислено мотивирана позиция за съставомерността на деянието от гледна точка на допуснати нарушения на правилата за движение и причинната им връзка със съставомерния резултат.
При новото разглеждане посочените указания не са изпълнени.
Първо, във въззивното решение не се съдържа отговор на един от спорните въпроси – каква е била посоката на движение на автомобила управляван от подсъдимия;
На второ място, отново липсват мотиви относно това, кое от нарушенията изброени като хипотези в чл. 20 ал. 2 от ЗДвП е в предмета на доказване и какви са доказателствата за причинната връзка между нарушенията и престъпния резултат.
На трето място, не е изяснено противоречието между писменото заключение и устните обяснения на експерта Г. , /последните в съдебно заседание при повторното разглеждане на делото, на въпроси на защитата/ относно мястото на удара. В писменото заключение между многото аргументи, относно място за удара е посочен обект № 5 /от списъка на веществените доказателства намерени на местопроизшествието и защото този обект е бил на вниманието и на трасологическата експертиза/, който се е намирал на 12,55 м на север от ориентира. В заключителната част на експертизата – т. 3.1 е подчертано, че началното съприкосновение между автомобила и тялото на Г. е било на около 13 метра северно от ориентира. От тези данни следва, /вж скицата на местопроизшествието на досъдебното производство на л. 16/, че ударът е настъпил съвсем близо до мястото където е намерено тялото на пострадалия при първоначалния оглед. От друга страна, вещите лица говорят за преместване и избутване тялото на пострадалия до мястото където са намерени негови вещи. Видно от цитираната скица, тези вещи – от № 16 до 20 /вж легендата на л. 15/ са намерени на значително разстояние, неустановено какво, на юг от намирането на обект № 5, респ. от тялото на пострадалия. В съдебно заседание пред втората инстанция и при повторното разглеждане на делото, експертът инж. Г е обяснил следното: „..това, което на стр. 8 от заключението сме записали относно механизма на произшествието, нашето мнение, че има пренасяне и избутване на тялото напред и не можем да се ангажираме с точното разстояние. Има една връзка с 12 ключа, за които не е изяснено на кого принадлежат. За съжаление тези предмети не са идентифицирани като принадлежност дали са от този автомобил. В огледния протокол е записано жълто стъкло от фарове, но първо няма такива фарове, които имат жълти стъкла, стопове не могат да бъдат, защото автомобилът е бил със здрави стопове и няма достатъчно обективна база, за да можем ние да се произнасяме.”
На л. 8 от допълнителната експертиза, в изпълнение на т. 3.7, вероятно поради липса на доказателствен материал, вещите лица, за да изпълнят указанията на ВКС към съда, са направили изводи за посоката на движение на процесния автомобил на базата на процесулно недопустими техни предположения, че подсъдимият се е движел по различни маршрути, така, че да премине и през мястото където е настъпило ПТП.
Посочените до тук, в тази точка доказателствени и процесуални проблеми са останали извън вниманието на въззивния съд и не са били предмет на обсъждане и анализ в решението му, въпреки позицията на подсъдимия пред първата инстанция /л. 59 от съд.п-во/: „Преди да ме спрат се движех по ул. „Перистър”. По други улици не съм ходил, прекият път за Кубрат от гаража е от там.” Така и възражението на защитата по този пункт пред втората инстанция е останал без отговор в нарушение на чл. 339 ал. 2 НПК.
Четвърто, проверяваният съд, при мотивиране на решението си за потвръждаване на присъдата на първата инстанция, за по-голямата част от аргументите, в подкрепа на обвинението, е препратил към изводите направени в мотивите на Окръжен съд – Разград, включително и относно механизма на причинените смъртоносни травми, въпреки допълнителната комплексна експертиза. При проверката, обаче се установи, че в основата на потвърдената присъда, по обсъждания факт, е поставено съждение оспорено от вещото лице пред решаващия съд като втора инстанция. Става дума за това, че на л. 4 от мотивите към присъдата /л. 165 от съд.п-во/ е изложено следно: „Безспорно е установено, че уврежданията на пострадалия Г. могат да бъдат причинени само от автомобил с повреди по бронята, като тези на управляваното от подсъдимия „Рено Клио”предвид широко зеещата рана с кожно ламбо по задновъншната повърхност на лявото бедро”. В съдебно заседание пред въззивния съд, при новото разглеждане, вещото лице д-р М е заявил, че никъде в заключенията си не е описвал остри удари в областта на подбедрицата.
Освен това, както в комплексната експертиза, така и устно при защитата на заключението си пред съда, същото вещо лице е изменило съществена част от механизма на черепната травма. Той фактически се отказва от първоначалната си теза, че в резултат на удара, тялото на пострадалия се е качило върху капака на автомобила и след това е паднало на пътя и обяснил, че травмата в главата е получена така: „Тялото е отхвърлено напред и избутано напред, при което е получено счупването в тилната част на главата.”
Описаните по тази точка непълноти в съобразителната част на въззивното решение се дължи освен на друго и на това, че съдът при възлагане на задачите към комплексната експертиза не го е сторил с конкретни задачи формулирани от съдебния състав, а е препратил експертите към указанията дадени в решението на касационната инстанция. Очевидно това не е било достатъчно. Принципът, който задължава съдът в пределите на своята компетентност да взема всички мерки за да осигури разкриването на обективната истина е нарушен. Въззивният съд е бил длъжен да обсъди това ново обстоятелство, във връзка с резултата от ПТП и да изясни каква е причината в промяната на позицията от едно и също вещо лице при една и съща обстановка.
Ако беше изпълнил тези задължения, съдът би стигнал и до идеята да изпълни указанието на ВКС посочено по горе относно задача към вещите лиза за ползването на софтуерни продукти за компютърна симулация на ПТП.
Пето. При проверката по делото, настоящият състав установи, че в значителната си част доказателствения материал произтича от източници пряко свързани със системата на местната районна дирекция на вътрешните работи – свидетелите установили движението на процесния автомобил обратно на установеното от св. Д, от когото подсъдимия е взел автомобила и обясненията на самия подсъдим; в по-голямата си част поемните лица при извършване на огледите са служители на същото поделение на МВР; трасологическата експертиза на частите намерени при огледа на произшествието и иззети при огледа на автомобила, също е от служител на РДВР – Разград. Тези констатации не биха направили впечатление, ако не беше налице и следната: На досъдебното производство е назначена биологична експертиза на веществено доказателство, с обекти – кръв иззета от починалия Г. и държавен контролен номер и винт иззети от „Рено Клио”с експерт, служител от РДВР – Русе. В заключението на тази експертиза е записано, че по част от държавния контролен номер и винт се доказва зацапване с кръв и при изследването му е получен резултат „възможен при кръв от кръвна група „0/алфа, бета/. Кръвногруповата принадлежност на Г. Г. е „0/алфа, бета”/. При проверката на това доказателство от първоинстанционния съд, след изслушване на вещото лице Д. /л. 97/ и по настояване на защитата на подсъдимия е назначена нова експертиза с експерти от НИКК – София, които категорично заключават, че: „По обект № 2 /две парчета от пластмаса и един брои винт/, не се установи кръв.” Според настоящия състав, посоченото е индикация за особено внимание при оценката на доказателствения материал, включително и на трасологическата експертиза, сложена в основата на проверяваното потвърдително решение, относно извода за авторството на деянието. Тъй като огледът на местопроизшествието е направен късно вечерта, направените фотоснимки приложени към огледния протокол всъщност представляват тъмни петна и не носят никаква информация. Това налага съдържанието на този съществен документ от доказателствената съвкупност да се допълни от свидетелските показания на поемното лице П. И. П. , с адрес посочен на л. 7 от досъдебното производство. При това следва да се изясни преди огледа той бил ли е запознат със задължението си да свидетелства за проведените действия от органите на МВР или на разследващите органи, както и това присъствал ли и през цялото време на мястото на огледа, както и да даде показания относно вещите намерени там, след като му бъдат предявени.
Освен това, следва да се изясни, /в хипотезата, че ударът е настъпил в предната част на автомобила, от което е последвало само вдлъбване на капака, в ляво от емблемата/, от техническа гледна точка, с оглед силата му, могат ли на мястото на произшествието да се отчупят части от автомобила от по – рано причинената повреда. В този насока допълнителни данни могат да се получат от св. П, при когото същият автомобил е бил оставен за ремонт. Констатираните при огледа и коментирани от вещите лица в комплексната експертиза побитости на автомобила, като нови, били ли са налице и по времето когато той е бил в гаража на същия свидетел, както и да му се предявят снимките от огледния протокол на автомобила.
Посочените до тук непълноти се дължат на липса на инициативност от страна на съда при изясняване на фактическата обстановка, с оглед пълнота и разкриване на обективната истина. Освен това не са изпълнени част от задължителните указания на касационната инстанция. Визираните процесуални нарушения по чл. 13 и 339 ал. 2 и 355 ал. 1, т.3 НПК, са съществени тъй като са ограничили правото на подсъдимия като страна в процеса и тяхното отстраняване налагат отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варнеския апелативен съд.
Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло въззивно решение № 129 на Варненския апелативен съд постановено на 18.07.2008 година по в н о х д № 280/2007 година, по описа на същия съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав, от стадия допускане на доказателства по чл. 327 НПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: