Р Е Ш Е Н И Е
№ 563
С о ф и я, 09 декември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на 21 н о е м в р и 2008 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
КАПКА КОСТОВА
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Красимира Колова
изслуша докладваното от председателя – съдия Бойка Попова
наказателно дело № 602 / 2008 година
Производството е по глава 33 НПК.
Образувано е по искане на осъдения П. Д. К., подадено на основание чл. 420, ал.2 НПК.
Предмет на искането е определение по чл. 382, ал.7 НПК от 06.03. т.г.,, постановено по н о х д № 1206 / 2007 г от Казанлъшкия районен съд, чиято отмяна или изменение по реда на възобновяването се предлага с позоваване на чл. 348, ал.1 т.3 НПК.
В проведеното пред В К С заседание осъденият и назначеният му служебен защитник поддържат направеното искане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на подаденото искане.
Върховният касационен съд извърши проверка по направените оплаквания и за да се произнесе взе предвид следното :
Искането е процесуално допустимо – направено е в законовия срок от легитимирано лице и има за предмет съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването.
Разгледано по същество, искането е неоснователно, поради следните съображения :
Съдебното производство по н о х д № 1206/2007 г по описа на Казанлъшкия районен съд е образувано по внесен от РП –Казанлък обвинителен акт срещу К. за престъпление по чл. 196, ал.1 т.1 във връзка с чл. 18 НК.
В съдебното заседание, проведено на 06.03., т.г., е внесено споразумение за решаване на делото, постигнато между прокурора и защитата на подсъдимия П. Д. К., което съдът е одобрил по реда на чл. 384 във връзка с чл.382, ал.7 НПК с определението, предмет на искането.
Съгласно споразумението, за извършеното престъпление по чл. 196, ал.1 т.1 във връзка с чл. 18 НК на виновния е наложено наказание 2 / две/ години лишаване от свобода.
На основание чл.381, ал.8 НПК това наказание е групирано и погълнато от друго, по-тежко наказание в размер на 3/три/ години и 6 / шест / месеца лишаване от свобода, наложено с влязла в сила присъда по н.д. № 864/2007 г на същия съд.
Осъденият сам е изготвил искането си и съдържанието му сочи, че той оценява наказанието по споразумението като завишено. Дали тази оценка се свързва с общото наказание или с наказанието за процесното престъпление, не става ясно от искането. Така или иначе, по реда на възобновяването се предлага смекчаване на отговорността на основание семейни и родителски ангажименти на осъдения.
В подкрепа на искането назначеният служебен защитник допълня доводите на осъдения, с твърдение, че „ той не е бил наясно” с условията на споразумение при неговото сключване.
Доводите са неоснователни : Съгласно протокола от съдебното заседание, проведено на 06.03. т.г., подсъдимият е потвърдил и устно пред районния съд съгласието си, удостоверено с подписа му в изготвеното споразумение, по въпросите в чл. 381, ал. 5 НПК и е отговорил утвърдително на въпросите по чл. З81, ал.6 и чл. 382, ал.4 НПК.
По силата на чл. 131 НПК протоколите, съставени по надлежния ред, са доказателствено средство за извършване на съответните действия, реда по който са извършени, в т.ч. и за процесуалното поведение на участниците в производството.
Правната уредба на глава 29 НПК гарантира свободната воля на виновния и неговата защита относно условията, при които се изготвя споразумението с прокурора, тъй като тези условия се обсъждат в откритото съдебно заседание пред районния съд, а в този процесуален стадий разпоредбите на чл. 381, ал.6 и на чл. 382, ал.4 НПК обезпечават възможността, и след като е подписал споразумението, подсъдимият лично и свободно да направи устни волеизявления по повод условията му, преди съдът да го одобри.
В К С констатира, че в случая посочените правила са спазени, а това изключва наличие на каквато и да било неяснота за страните по делото относно условията на споразумението, в т.ч. и относно наказанието, а в случая и относно предпоставките за приложението на чл. 25 във връзка с чл. 23 НК. Отделен е въпросът, че при ангажираното основание, целеният с подаденото искане резултат изначално е непостижим, понеже общото наказание е в размер на по-тежкото наказание по друга, влязла в сила присъда, а тя не е предмет на настоящата проверка.
Независимо от това, В К С не намери основания за намеса в санкционната част на оспореното определение и с оглед преценката по чл. 348, ал.5 т.1 НПК, защото :
Наложеното със споразумението наказание по размер е в законоустановения минимум за престъплението по чл. 196, ал.1 т.1 НК.
Както се посочи, процесното деяние е в съотношение на съвкупност по чл. 23 НК с друго престъпление по чл. 196, ал.1 т.2 НК, предмет на друга, влязла в сила присъда.
Извън това, материалите по делото установяват още, че с влязла в сила присъда на 05.07.95 г по н о х д № 217/94 г на ОС Стара Загора молителят е бил осъден и е изтърпял наказание от 16 / шестнадесет/ години лишаване от свобода за престъпление по чл. 116, ал.1 т. 6 и 10 НК.
При тези данни наказанието по споразумението се явява съответно на обстоятелствата по чл. 54 НК и е съобразено с целите по чл. 36 НК.
Затова подаденото искане следва да се остави без уважение.
Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал.1 НПК, Върховният касационен съд – І н.о
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Д. К. за отмяна или изменение по реда на възобновяването на влязлото в сила определение по чл. 382, ал.7 НПК, постановено на 06.03.2008 г по н о х д № 1206/2007 г от КАЗАНЛЪШКИЯ РАЙОНЕН СЪД .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :