Р Е Ш Е Н И Е
№ 553
София, 15 декември 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети декември 2008 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
при секретаря ……..КРИСТИНА ПАВЛОВА……………………… и в присъствието на прокурора от ВКП ………П. МАРИНОВА …………….., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 600/2008 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на ВНЧД № 882/2008 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив и отмяна на постановеното по него въззивно определение № 966/30.06.2008 г., с което е било изменено определение № 67, постановено на 07.05.2008 г. по НЧД № 256/2008 г. на Пловдивския районен съд, като е отменено в частта относно определянето на общ режим за изтърпяване на наказанието от една година и осем месеца лишаване от свобода и вместо това на основание чл. 66 ал.1 от НК е било отложено изтърпяването му за срок от четири години, считано от влизане на определението в сила.
В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на материален закон, тъй като съдът неправилно е приложил нормите на чл. на чл. 25 ал.4 и чл. 66 от НК. Претендира се отмяна на определението в частта му относно приложението на чл. 66 от НК и връщане на делото за ново разглеждане за извършване на законосъобразно групиране на наказанията.
Прокурорът поддържа искането по изложените в него съображения и пледира за уважаването му.
Осъденият не се явява в съдебно заседание пред ВКС. Неговият служебноназначен защитник пледира за неоснователност на искането, тъй като не е нарушен материалният закон, а групирането на наказанията по реда на чл. 25 от НК не налага общото наказание да бъде търпяно ефективно.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
Искането за възобновяване, депозирано от Главния прокурор, е процесуално допустимо, тъй като е подадено срещу акт на въззивен съд, неподлежащ на касационен контрол, и това право е упражнено в шестмесечен срок от влизането му в сила.
Искането за възобновяване на наказателното производство по същество е и основателно.
С определение № 67 от 07.05.2008 г. , постановено по НЧД № 256/2008 г. Пловдивският районен съд на основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК е определил едно общо наказание на осъдения В. М. В. по влезли в сила присъди, постановени по НОХД № 597/1997 г. по описа на РС – Пловдив, НОХД № 917/1998 г. по описа на РС – Пловдив, НОХД № 1297/ 2001 г. по описа на РС – Пловдив и НОХД № 2093/2003 г. на РС – Пловдив, като му е наложил най-тежкото наказание – това от една година и осем месеца лишаване от свобода, като е постановил то да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим, а отделно от него да бъде изтърпяно наказанието по НОХД № 267/2006 г. по описа на РС – Пловдив, а именно – лишаване от свобода за срок от три месеца. Въз основа на депозирана жалба на осъдения е било образувано въззивно производство пред Пловдивския окръжен съд по ВНЧД № 882/2008 г. за проверка на така постановеното определение, приключило с определение № 966/30.06.2008 г., с което първоинстанционното определение е било изменено, като е отменено в частта относно определянето на общ режим за изтърпяване на наказанието от една година и осем месеца лишаване от свобода и вместо това на основание чл. 66 ал.1 от НК е било отложено изтърпяването му за срок от четири години, считано от влизане на определението в сила.
Доводите за допуснато нарушение на закона поради неправилно определяне на начина на изтърпяване на групираните наказания, наложени на В. са основателни.
И двете съдебни инстанции са приложили правилно материалния закон, като са групирали наказанията, наложени с присъди по НОХД № 597/97 г. , НОХД № 917/98 г., НОХД № 1297/01 г. и НОХД № 2093/03 г., като са приели, че следва да бъде определено едно общо наказание по тях – това от една година и осем месеца лишаване от свобода. Престъпните деяния по тях са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, като първа е влязла в сила присъда по НОХД № 597/97 г. – на 23.07.1998 г. Обективен и съобразен с доказателствата по делото е изводът, че наказанието по НОХД № 267/06 г. – в размер на три месеца лишаване от свобода, следва да бъде изтърпяно независимо и отделено от наказанието по съвкупността. Изводът обаче на въззивния съд за начина на изтърпяване на наказанието по сформираната съвкупност, преценено съвместно с това по НОХД № 267/06 г., сочи на неправилно приложение на материалния закон. С приложението на чл. 66 от НК по отношение на общото наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода, въззивният съд е изтълкувал и приложил неправилно разпоредбите на чл. 25 ал.4 и чл. 68 от НК. В настоящият казус наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено с присъда по НОХД № 267/06 г. , е приложено по отношение на деяние , осъществено през м. октомври 2002 г. и попадащо в изпитателния срок по присъда по НОХД № 1297/01 г , влязла в сила на 28.05.2002 г. С нея е определен три годишен изпитателен срок, изтичащ на 28.05.2005 г. по този начин в изпитателния срок на една от присъдите, попадащи в съвкупността, е извършено престъпление, за което деецът е бил наказан, което по правилата на чл. 68 от НК означава, че наказанието по присъдата, в чийто изпитателен срок е извършено то, следва да бъде изтърпян. Затова е и недопустимо на основание чл. 25 ал.4 от НК отлагането на изтърпяването на определената обща наказателна санкция по съвкупността, ако в изпитателния срок на същата е извършено престъпно деяние. Това е така поради обстоятелството, че разпоредбата на чл. 66 от НК губи своето самостоятелно значение за всяка една от присъдите, по която е била приложена, след като те са обхванати от едно общо наказание, определено по правилата на съвкупността. Съдът, извършващ групирането, следва да се съобрази с обстоятелството дали е налице последващо престъпно поведение на дееца, попадащо в изпитателния срок на едно или на няколко от осъжданията, включени в множеството от престъпленията. В случая въззивният съд е игнорирал този факт – наличие на последващо осъждане, попадащо в изпитателния срок на една от присъдите от съвкупността, поради което неправилно е приложил материалния закон – разпоредбата на чл. 66 и тази на чл. 68 от НК. По начина, по който е процедирал въззивният съд, се стига до неравностойно положение на лица, които са осъдени само с една присъда, в чийто изпитателен срок извършват ново престъпление, и тези, които са осъдени с няколко присъди, в изпитателния срок на една /или няколко/ от които извършват ново престъпление. Безспорно е, че по правилата на чл. 68 от НК лицата от първата група винаги ще следва да търпят отложеното наказание. Тази логика би следвало да се приложи и при лицата от втората група /какъвто е настоящият случай/. Като е изтълкувал неправилно чл. 25 ал.4 от НК, въззивният съд е приложил неправилно чл. 66 от НК. Действително чл. 25 ал.4 от НК дава възможност на съда да определи начина на изтърпяване на наказанието по съвкупността, но само в случаите, в които законът не изисква изрично изтърпяването на наказанието. Правилното прилагане на цитираните материалноправни норми изисква ефективното изтърпяване на общото наказание по съвкупността, определена по НОХД № 597/97 г. , НОХД № 917/98 г., НОХД № 1297/01 г. и НОХД № 2093/03 г. в размер на една година и осем месеца лишаване от свобода и отделно изтърпяване на наказанието по присъда по НОХД № 267/06 г. в размер на три месеца лишаване от свобода.
На основата на така установените фактически обстоятелства се налага извода, че въззивния съд е приложил неправилно материалния закон, с което е допуснал съществено нарушение по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Това обуславя основателността на искането на Главния прокурор за възобновяване на въззивното производство по делото и отмяната на постановеното по него определение. Отмяна на въззивното определение само в частта относно приложението на чл. 66 от НК, така както е формулирано искането, е недопустима предвид нормата на чл. 425 ал.1 т. 3 от НПК.
С оглед изложеното и на осн. чл. 425 ал.1 т.3 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА ВНЧД № 882/2008 г. по описа на Пловдивския Окръжен съд.
ОТМЕНЯ постановеното по ВНЧД № 882/2008 г. на ПОС определение № 966 от 30.06.2008 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.