Р Е Ш Е Н И Е
№ 479
София, 16 декември 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ПАВЛИНА ПАНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 547/2008 година.
Производството е образувано по жалба на подсъдимата Л. С. П. против присъда № 96 от 14.07.2008 год. по внохд № 84/2008 год. по описа на Военно-апелативният съд на Република България.
В касационната жалба и допълнението към нея са релевирани основанията за касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК. При постановяване на новата присъда въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като не е изпълнил разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК и не е съпоставил и анализирал противоречията в доказателствената съвкупност, а е възприел само тези от доказателствата, подкрепящи тезата на обвинението, като не е посочил защо не възприема тези, които го опровергават. По този начин, вътрешното убеждение на съда за доказано авторство на подсъдимата в престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 3 НПК е опорочено, защото не е изградено съобразно предписанията по чл. 13 и 14 НПК. Процесуалните нарушения са довели, от една страна, до ограничаване правото на защита на подсъдимата, а от друга, до неправилно приложение на закона, защото от обективна страна П. не е осъществила състава на престъплението, за което е призната за виновна и осъдена. Налице е и непълнота на мотивите към присъдата-основание за касационна отмяна по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Останалите доводи в жалбата, по същество, представляват оплаквания за необоснованост на атакувания съдебен акт. Подсъдимата прави искане за отмяна на въззивната присъда, без да сочи, каква да бъде следващата процесуална съдба на делото.
Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимата поддържа жалбата по изложените в нея съображения и допълва искането за отмяна, с връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Прокурорът даде заключение, че жалбата на подсъдимата е неоснователна. Съдът не е допуснал нарушение на процесуалния закон и като правилна, обжалваната присъда следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 96 от 14.07.2008 год. по внохд № 84/2008 год., на основание чл. 334, т. 2 и чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК Военно-апелативният съд на Република България е отменил присъда № 118/21.05.2008 год. по нохд № 118/2007 год. на Софийския военен съд и вместо нея постановил нова присъда, с която е признал подсъдимата Л. С. П. дознател в ГПУ-Златарево, при РГС-Кюстендил, за виновна в това, че на 12.09.2006 год. в гр. П., като длъжностно лице-дознател в ГПУ-Златарево и водеща разследването по досъдебно производство № 6/2006 год. по описа на РГС-Кюстендил, с цел да набави за себе си имотна облага, в кръга на длъжността си, възбудила у обвиняемата по дознанието П. И. Д. от гр. П. заблуждение относно правомощията си по служба и с това й причинила имотна вреда в размер на 500 /петстотин/лева, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. 1, вр. чл. 209, ал. 1 и чл. 54 НК е осъдена на една година и шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимата е осъдена да заплати направените по делото разноски.
Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна.
Присъдата на въззивния състав е законосъобразна.
Втората инстанция е приела различни от първата инстанция фактически положения и е стигнала до други правни изводи по въпросите на чл. 301, ал. 1, т.1-2 НПК: има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимата и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и каква е правната му квалификация, което е намерило отражение в съдържанието на присъдата.
В изпълнение на процесуалните изисквания по чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил противоречията в доказателствения материал и е изложил съображения, защо едни от тях приема, а други отхвърля. Затова, доводът за липсата на такива съображения, което по същество е липса на мотиви към съдебния акт, е неоснователен. Въззивният съд е изпълнил обвързващото го предписание на чл. 339, ал. 3 НПК при постановяване на новата присъда и не е налице съществено нарушение, което да е ограничило процесуалното право на подсъдимата да разбере, въз основа на какви доказателства е призната за виновна и в съответствие с това, да изгради защитата си за незаконосъобразност на постановения съдебен акт пред следващата по ред съдебна инстанция.
От фактическа страна по делото е установено, че към 12.09.2006 год. подсъдимата Л. С. П. е била назначена за младши дознател в ГПУ-Златарево, при РГС-Кюстендил-ГДСП-НСП и извършвала процесуално-следствени действия по досъдебни производства за престъпления, извършени в зоната на отговорност на ГПУ-Златарево-длъжностно лице, по смисъла на чл. 93, т. 1, б.”а” от НК, тъй като е изпълнявала служба в държавно учреждение-Министерство на вътрешните работи.
Съдът е установил, че на 29.07.2006 год. свидетелката Д била спряна от надлежните органи на ГКПП-Лесово /на основание издирването й по водено срещу нея досъдебно производство/, които й връчили призовка за явяване пред дознателя по делото.
На 11.09.2006 год. Давидова се явила пред сградата на РГС-Петрич, където се срещнала с П. /На л. 7, изр. 19 от мотивите е отразена дата-11.08.2006г., която съпоставена с хронологията на останалите имащи отношение към развоя на събитията дати в присъдата е очевидно грешка при изписването/. Последната обяснила, че срещу нея се води досъдебно производство за нелегално преминаване на границата и това налагало свидетелката да остане още един ден в гр. П.. За да имат връзка помежду си П. написала номера на мобилния си телефон на лист хартия, който предала на Д. По-късно по телефона се уговорили за среща на другия ден пред сградата на РГС-Петрич, за да пътуват до прокуратурата в гр. С., във връзка с воденото срещу свидетелката досъдебно производство.
На 12.09.2006 год. двете, заедно със свид. Еней Г. и свид. Н. С. отпътували със служебен автомобил на ГКПП-Златарево за гр. С.. Там воденото срещу Д. досъдебното производство № 6/2006 год. по описа на РГС-Кюстендил било възобновено от съответния прокурор. В разговор между двете, П. заявила на Д. , че има вероятност да влезе в затвора. Разстроена от тази перспектива свидетелката заявила, че ако се стигне до там, ще се самоубие и е готова да плати някаква глоба, ако се наложи, но да не влиза в затвора. По този повод подсъдимата обещала да помогне, като двете се уговорили, за да се “отърве”, Д. да изпрати на П. сумата от 1000 лв. С пощенски запис Д. изпратила на П. 500 лв. След получаване на сумата двете провели телефонен разговор, като подсъдимата поискала остатъка от договорената по размер обща сума от 1000 лв., но свидетелката осъзнала, че П. я заблуждава и си поискала обратно парите, на което подсъдимата заявила, че ще види какво ще направи. По-късно Д. получила на адреса си в гр. П. документ, че делото е прекратено, а на 24.11.2006 год. подала жалба срещу П. за случая, като през м. януари 2007 год. подсъдимата й се обадила и я помолила да не казва нищо за станалото.
В показанията си пред първоинстанционния съд свидетелката Д разяснила за възникналите и развили се впоследствие взаимоотношения между П нея като уличено лице по досъдебно производство № 6/2006 год. по описа на ГПУ-Златарево и за даденото й от подсъдимата разяснение, че ако не си “плати” има вероятност да влезе в затвора.
Въззивната инстанция е констатирала диаметрално различната позиция на подсъдимата, с тази на свидетелката П, относно характера на изпратената от последната и получена от П. с пощенски запис сума от 500 лв./инкриминирана с обвинителния акт/, която според подсъдимата представлява връщане на даден от нея заем на свидетелката /прието от съда за нелогично и неправдоподобно обяснение, не само, поради значителния размер на сумата и на факта, че до този момент двете не са се познавали и не са имали каквито и да било взаимоотношения, както и поради процесуалното им качество във воденото от подсъдимата досъдебно производство: дознател-уличен, изключващо от житейска и професионална гледна точка като недопустими имуществени взаимоотношения между тях /, а според Давидова-част от исканата от П. сума от хиляда лева, за да прекрати дознанието, по което Д. била уличена за престъпление по чл. 279, ал. 1 НК, и което било на производство при П. , в качеството й на дознател.
На л. 6-9 от мотивите на присъдата съдът подробно е анализирал всички факти относими към предмета на доказване и е стигнал до извода, че показанията на Д. , са последователни, логични, непротиворечиви и обективни. Показанията на тази свидетелка /включително и за причината да подаде жалба срещу П. до Директора на ГДГП /приложена на л.5 от т. 1 от досъдебното производство/ са в корелация и взаимовръзка с останалия, уличаващ в престъплението П. , доказателствен материал, а именно: разписка за изпратен пощенски запис в размер на петстотин лева от Д. до Л. С. П. от 27.09.2006 год. /л.6, т. 1 от досъдебното производство/, пощенската разписка, подписана от П. за получената от нея сума по записа /в плика на л. 2 от т.ІІІ от досъдебното производство/, заключенията на двете графически експертизите и показанията на свидетелите И. Д. и Н. С. Затова, при извършената от съда съпоставка и анализ на посочените доказателства, обясненията на подсъдимата, с които е оспорила авторството на деянието, в което е обвинена са отхвърлени със съображения, че това представлява защитна позиция, която е в противоречие с останалите уличаващи доказателства.
Така, на базата на анализа на събраната и проверена по делото доказателствена съвкупност, при спазване изискванията на процесуалния закон, въззивната инстанция е приела обвинението от обективна и субективна страна за доказано, че в качеството си на длъжностно лице-дознател при ГПУ-Златарево, в кръга на длъжността си и с цел да набави за себе си имотна облага, на инкриминираната дата и място, подсъдимата възбудила заблуждение у П. И. Д. , относно правомощията си, като й създала неверни представи относно възможността Д. да влезе в затвора, ако не й плати, което е мотивирало последната да се разпореди в интерес на П. със собствени пари в размер на 500 лв., представляващи имотна вреда за Д. в същия размер, като деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. чл. 209, ал. 1 НК.
Изводите на въззивния съд от фактическо и правно естество се споделят изцяло от настоящия касационен състав, който намира, че не са налице визираните в жалбата основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК за изменяване или отмяна на обжалваната присъда в желаната от касатора насока.
На последно място, съдържащият се в касационната жалба, по същество довод за необоснованост на въззивната присъда, не може да бъде разгледан, с оглед на това, че той липсва между ясно очертаните в разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т.т.1-3 НПК основания за касационна проверка.
Ето защо, касационната жалба на подсъдимата като неоснователна, следва да се остави без уважение, а обжалваната присъда, като правилна и законосъобразна, се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 96 от 14.07.2008 год. по внохд № 84/2008 год. по описа на Военно-апелативния съд на Република България.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: