Р Е Ш Е Н И Е
№ 645
С о ф и я, 17 декември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 д е к е м в р и 2008 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно дело № 680/2008 година.
Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Направено е искане от осъдения Т. И. Т. от с. Г., област Сливен по чл.420 ал.2 от НПК за отмяна по реда на възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 125/21.10.2008 г. по ВНОХД № 300/2008 г. на Окръжен съд-Сливен, като са наведени доводи за неправилността му с основания по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК. Иска се отмяна на атакуваното въззивно решение и потвърдената с него присъда, възобновяване на производството и постановяване на решение за оправдаване по предявеното му обвинение.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
Гражданският ищец И. Й. И. , редовно призован, не се явява в третоинстанционното производство и не е упълномощил повереник, както и не е изразил становище по искането на осъдения.
Изложените в искането оплаквания се поддържат в производството по възобновяване от процесуалния представител на осъдения адв. К.Костадинов от АК-Сливен.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 165/19.02.2008 г., постановена по НОХД № 1191/2006 г. на Районен съд-Сливен отговорността на подсъдимия Т. И. Т. от с. Г., област Сливен е ангажирана за извършено на 04.08.2005 г. на главен път І-6 между К престъпление по чл.343 ал.1 б.”а” от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на наказание пробация с налагане на пробационните мерки “задължителна регистрация по настоящ адрес” и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 години, както и полагане на “безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 300 часа годишно за срок от 2 години, като на основание чл.343г от НК му е наложено и кумулативно предвиденото наказание по чл.37 т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила, като на основание чл.59 ал.3 от НК от същото е приспаднат срокът на лишаването му от правоуправление по административен ред, без този срок да е уточнен и посочен в присъдата.
С присъдата подс. Т. е осъден да заплати на пострадалия И. Й. И. от Сливен сумата от 2000 лв като обезщетение за причинените му имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането му до окончателното й изплащане, като искът му в останалата част до пълния предявен размер е отхвърлен като неоснователен.
Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия Т с оплакване за незаконосъобразността й поради неправилно приложение на материалния закон с искане за отмяната й изцяло и постановяване на нова за пълното му оневиняване за станалото ПТП и отхвърляне на предявения срещу него граждански иск.
С въззивното решение обжалваната присъда е потвърдена изцяло.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421 ал.3 от НПК, от страна, имаща право на такова искане и има за предмет въззивно решение, непроверено от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
Осъденият възразява срещу приетите за установени факти от инстанционните съдилища, като претендира истината за случилото се на пътя да е изводима от неговите обяснения и показанията на св. В св. П. И. , на които неоснователно било отречено доверие, без обаче да се съобразява с резултатите от съдебното следствие. Тези свидетели са били от разпитани от първия съд по фактите твърде бегло, но и така твърденията им са се различавали съществено и главно по факта в коя част на денонощието е настъпило процесното ПТП. Докато св. П. И. е твърдял, че това е станало около 17-17,30 часа, при светло време този летен ден, то за св. В е било на свечеряване, около 20-20,30 часа. Съдът не е проявил настойчивост със съгласието на страните да изясни защо пък на досъдебното производство са посочили да е било вече тъмно. Св. В. обаче е категоричен да е било в тъмната част на денонощието и да се е движел на фарове, което се потвърждава както от тези свидетели, така и от обясненията на осъдения Т. , който също управлявал колесния трактор на светлини, без обаче такива да е имало по двете теглени от него ремаркета. За обезопасяване на композицията той бил изпратил двамата ползвани от него товарачи от двете страни на участъка, където е предприел маневрата за пресичане на главния път, оборудвайки св. П. И. с фенер, а св. В следвало да размахва червена фланелка, но първо, това не е било достатъчно, и второ, не е в изпълнение на задължението му да сигнализира опасността, създавана от композицията по съответния начин в тази част от денонощието. Недостатъчно се е оказало и предприетото от него пресветване със светлините на трактора, както и подаване на звуков сигнал. Всички тези обстоятелства са били обсъдени от Съда и с основание той не е дал вяра на тази част от показанията на тези свидетели и на обясненията на осъдения. Съдът е уважил всички доказателствени искания на защитата му, допускайки както допълнителни задачи, така и разширявайки състава на автотехническата експертиза, чиито заключения не са оспорени от страните.становени са скоростите на движение на двете МПС, зоната на видимост на двамата водачи и механизмът на ПТП, на база на което са изведени и нарушените от двамата водачи правила за движението им при тези пътни условия. Неоснователно се навеждат доводи от защитата на осъдения за допуснати процесуални нарушения при образуването и воденето на досъдебното производство, доколкото съдебната фаза е основния стадий на наказателния процес с пълно разгръщане на основните му принципи, при провеждането на който страните са заявили доказателствените си претенции и в рамките на събраните и проверени доказателства и доказателствени средства са изведени приетите за установени от съдилищата правно релевантни факти от предмета на доказване по делото. От друга страна, неоснователно е и оплакването Съдът да не е изпълнил задължението си по чл.339 ал.2 от НПК да посочи след съответен анализ възприетите от него факти от кръга на чл.102 от НПК, доказателствените източници са били оценени по действителното им съдържание и е даден обоснован и законосъобразен отговор на всички наведени му от страните, включително и от защитата на осъдения доводи за правилността на обжалваната първоинстанционна присъда. Друг е въпросът защо не е била ангажирана отговорността на св. В, но това е от правомощията на прокуратурата. Фактите около неговите действия като водач на МПС, касаещи отговорността и на осъдения Т. , са изяснени в достатъчна степен, включително дали е бил употребил алкохол, което е отречено с взетата му в здравното заведение кръвна проба и проведеното химическо изследване на същата. ВКС намира, че не е налице основание за възобновяване на наказателното дело на основание чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.2 от НПК.
Не е налице и неправилно приложение на материалния закон и основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК. Тук защитата на осъдения вижда безапелационно пренебрегване задължителната за съдилищата практика на ВСР, изразена в цитираното решение № 3/76 г. С това си решение ППВС е разтълкувал разликата в задълженията, оттам нарушенията на чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.124 от ППЗДвП за водачите на МПС, която практика в случая е неприложима.правляваният от осъдения колесен трактор не е бил МПС, движещо се пред лекия автомобил на св. В, за да се преценява доколко последният е спазвал необходимата дистанция от него при зоната му на видимост на късите светлини, на които е управлявал автомобила преди ПТП и за него нарушението се явява такова по чл.20 ал.2 от ЗДвП, действащ в момента на произшествието. Наред с неговото нарушение, причина за ПТП са били допуснатите от осъдения нарушения на правилата за движение, конкретизирани от Съда, с което е станал причина за създаване на опасност на пътя, с която св. В поради несъобразената си скорост на управляване на леката кола не е могъл своевременно да се съобрази и съответно късно е реагирал на същата, съпричинявайки настъпилия вредоносен резултат. Или, допуснатите от осъдения нарушения на задълженията му като водач на МПС правилно са приети като изпълващи с нужното съдържание състава на чл.343 ал.1 б.”а” от НК и отговорността му законосъобразно е била ангажирана, без възможност за освобождаването му от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК предвид невъзстановените имуществени вреди от престъплението, значителни по смисъла на закона и неоспорени от него.
Основателно е обаче оплакването за завишеност на кумулативно наложеното на осъдения наказание пробация с трите ангажирани възпитателни мерки и лишаването му от правоуправление за един сравнително продължителен период от време. В недостатъчна степен Съдът е отчел съпричиняването на вредоносния резултат от св. В. От друга страна, осъденият вече двукратно е наказван за тежки умишлени престъпления с компромис относно изтърпяването на наложените му наказания, но продължава да проявява немърливост при изпълнение на задълженията си да не вреди другиму. По делото е останало незабелязано, че той не е имал правоспособност да управлява колесния трактор, тъй като е имал правоспособност, категории “А,В и М” /л.41 от дознанието/, но не и категория “Ткт”, още певече, че си е позволил и да тегли с него две ремаркета, предостатъчно натоварени с бали. Затова ВКС намира, че следва да бъде отменена наложената му възпитателна мярка към двете задължителни по чл.42а ал.2 т.1 и 2 от НК, а именно “300 часа безвъзбезден труд в полза на обществото за срок от 2 години”, като се намали и размерът на наказанието му по чл.37 т.7 от НК – да управлява МПС, според придобитите от него категории, от 3 години на 2 години от влизане на присъдата му в законна сила. Въпрос на изпълнение на това наказание е приспадането на срока на лишаването му от това му право по административен ред, тъй като той не е изрично посочен от съда на основание чл.59 ал.3 от НК. В този смисъл въззивното решение следва да бъде изменено.
По отношение на частично уважения граждански иск на св. Ив. И. не са наведени каквито и да е доводи за неправилност на решението, като при уважаване на исковата претенция, доколкото тя е основателна и производна на ангажираната наказателна отговорност на осъдения и гражданска такава от допуснатия деликт, то при определяне размерът й Съдът е отчел съпричиняването на вредоносния резултат от св. В, като упълномощен от собственика да управлява лекия автомобил.
Поради изложените съображения и на основание чл.425 ал.1 т.3 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по реда на възобновяване на наказателни дела влязлото в сила решение № 125/21.10.2008 г. по ВНОХД № 300/2008 г. на Окръжен съд-Сливен, като ОТМЕНЯ наложеното с присъда № 165/19.02.2008 г. по НОХД № 1191/2006 г. на Районен съд-Сливен на осъдения Т. И. Т., със снета по делото самоличност, наказание по чл.42а ал.2 т.6 от НК “300-триста часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 2-две години” и НАМАЛЯВА размера на наложеното му наказание по чл.343г вр.чл.37 т.7 от НК – право да управлява МПС от 3-три години на 2-ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :