Р Е Ш Е Н И Е
№ 547
гр. София, 17 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Попова ЧЛЕНОВЕ: Ивета Анадолска
Капка Костова
при секретар Аврора Караджова и
в присъствие на прокурора Руско Карагогов,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 553/2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. Т. И., чрез защитника му адв. Ч, срещу решение № 308 от 12 юни 2008 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 483/2008 година, с което е изменена присъда № 3 от 13 февруари 2008 година на Софийски градски съд, НК, 7 състав, постановена по нохд № 3665/2007 година по описа на този съд.
В жалбата са ангажирани всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Основното отправено до съда искане е за оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл. 210 от НК и отхвърляне на гражданския иск, а алтернативните – за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода.
В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателят-подсъдим Д. И. участва лично и със защитника си адв. Ч, който поддържа жалбата при релевираните в нея основания и изложени в тяхна подкрепа доводи.
Частният обвинител и граждански ищец И. С. участва лично и с повереника си адв. К, която представлява и частната обвинителка и гражданска ищца Е. С. Повереникът изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия и оставяне в сила на атакувания съдебен акт.
Идентично по съдържание заключение дава и представителят на Върховната касационна прокуратура.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:
С атакувания съдебен акт е изменена в осъдителната й част (наказателна и гражданска) първоинстанционната присъда, с която подсъдимият Д. Т. И. е признат за виновен в това, че за времето от есента на 2004 година до 07. 03. 2006 година в гр. С., при условията на продължавано престъпление е прокарал в обръщение неистински парични знаци – банкноти с номинал 100 евро и 500 евро, като знаел, че са подправени, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК е осъден на пробация, вслючваща задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК и пробационната мярка по т. 6 на същата норма – безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 200 часа, за две поредни години. Оправдан е частично по същото обвинение за това, да се е опитал да прокара в обръщение една банкнота с номинал от 100 евро на датата 12. 05. 2006 година.
Признат е за виновен също така, че през същия период от време и на същото място, отново при продължавано престъпление и при повторност в немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у различни граждани и с това им е причинил имотна вреда общо в размер на 1565.08 лева, за което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 209, ал. 1 във вр. чл. 28, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода. Оправдан е частично по това обвинение за сумата 391.16 лева.
При условията на чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е определено общо наказание за двете престъпления от десет месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим на изтърпяване.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК е активирано наказание от шест месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия с влязла в законна сила присъда на Карловския районен съд по нохд № 60/2003 година.
Зачетено е времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража.
Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци И. и Е. С. сумата 997. 92 лева, представляваща обезщетение за причинени им имуществени вреди, заедно със законните последици.
Присъдени са направените по делото разноски и дължима държавна такса, като са възложени в тежест на подсъдимия.
Предметът на престъпленията е отнет в полза на държавата.
В производство, инициирано по жалба на подсъдимия И, е постановен атакуваният сега по касационен ред въззивен съдебен акт, с който е изменена първоинстанционната присъда, като подсъдимият е оправдан частично по обвинението по чл. 210 от НК за размера на престъплението над сумата 1165. 06 лева и е намален съответно размерът на присъденото на гражданските ищци обезщетение до размера на сумата от 597. 92 лева.
Присъдата е потвърдена в останалата й част.
Жалбата на подсъдимия И. е неоснователна.
Основното възражение в нея касае приложението на материалния закон и по-точно, осъждането му за две престъпления – по чл. 244 от НК и по чл. 210 от НК, осъществени при условията на съвкупност. Заявената незаконосъобразност е подкрепена с доводи за наличие на привидна идеална съвкупност, като подвеждането под отговорност по нормата на чл. 244 от НК изключва приложението и на чл. 210 от НК. От наведените доводи може да се направи извод, че се визира хипотезата на субсидиарност на нормата на чл. 244 от НК, като една от възможните при преценка на наличието на идеална съвкупност или нейната привидност.
Твърди се и липса на конкретизация на елементите от съставите на двете престъпления, за които подсъдимият е осъден, което е ограничило неговите права в процеса и поради това следва да бъде ценено като съществено нарушение на процесуалните правила.
Възразява се също така и тежестта на ангажираната му наказателна отговорност.
Известно е, че проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието е възможна само при констатации за липса на нарушения на процесуалните правила, които биха компрометирали изводите на решаващия съд по фактите, поради което това възражение следва да бъде обсъдено преди останалите.
В случая обаче, оплакването за допуснати нарушения на процесуалните правила няма как да бъде разгледано. И това е така не само защото то е лишено от конкретика, но и защото се прави за първи път пред касационната инстанция, без основанията за това да са възникнали при въззивното разглеждане на делото. ВКС би могъл да се намеси винаги, когато констатира нарушения на процесуалните правила от категорията на „абсолютните” или нарушения на материалния закон, накърняващи съществено интересите на подсъдимия, но такива констатации в случая съдът не прави. Освен това, установеността на елементите от обективния и субективния състави на престъпленията са резултат от дейността по доказването, а именно тази дейност изначално не е оспорена, нещо повече – съдебното следствие е проведено по реда на Глава 27 от НПК по искане на подсъдимия и при направено от него пълно признаване на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
При така установената фактология по делото, възраженията по приложение на материалния закон са неоснователни. Напълно идентични доводи са били предмет на обсъждане и в рамките на извършената въззивна проверка. Макар и да не споделя изцяло изложените в тази връзка съображения, касационната инстанция намира направените крайни изводи за съставомерност на инкриминираното деяние по двете норми на закона за правилни и законосъобразни.
Извършеното от подсъдимия И деяние (правилно дефинирано като цяло като продължавано престъпление) е довело до два престъпни резултата, всеки от тях със собствено наказателноправно значение и засягащи различни, защитени от закона, обществени отношения – безпрепятственото упражняване на правото на собственост и нормалното функциониране на паричното обръщение в страната. Съответни на извършеното, са двата законови състава на престъпленията, за които подсъдимият е осъден.
За да е налице привидна (мнима) идеална съвкупност, извършеното би следвало да съответства на законови състави на престъпления, при които единият от тях изключва приложението на другия. А това е възможно при наличие на някоя от трите хипотези на взаимоотношение между тях – на специалност, на субсидиарност или на поглъщане. Двете норми не се намират помежду си в нито една от тези зависимости.
Несъмнено, престъплението по чл. 244 от НК, само по себе си, представлява една последваща и вторична престъпна дейност спрямо изготвянето на подправени парични знаци, която дейност е престъпление по чл. 243 от НК и в този смисъл престъплението по чл. 244 от НК е субсидиарно, но единствено спрямо предходното престъпление по чл. 243 от НК. Поради това и производителят на преправени или неистински парични знаци не носи отговорност за тяхното прокарване в обръщение, придобиване, служене и пр., т. е. по чл. 244 от НК.
С престъплението по чл. 209 от НК обаче, това по чл. 244 от НК не е в такава взаимовръзка, също както не е и в отношение на специалност. Два законови състава са в отношение на специалност, когато са еднородни и единият от тях – специалният, съдържа в себе си всички признаци на общия, заедно с още един или повече признаци (напр. отношението на всеки от квалифицираните или привилегированите състави към общия състав или специалните длъжностни престъпления към общото престъпление по служба по чл. 282 от НК и пр.). В случая липсва еднородност, а и за измамата не са предвидени квалифицирани състави с оглед начина й на извършване (напр. чрез неистински или преправени парични знаци).
И накрая, не е налице и хипотезата на „поглъщане”, защото предизвиканите каузални процеси са в различни насоки и постигат отделни престъпни резултати, без който и да било от тях да губи самостоятелното си правно значение. Извън това, следва да се отбележи, че при наличие на отношение на поглъщане, изключващият престъпен състав във всички случаи е този на по-тежкото престъпление.
Така че, в рамките на надлежно установените по делото факти, законът е приложен правилно. Съответствието между фактите и тяхната правна оценка обуславят законосъобразността на атакувания съдебен акт.
Определеното на подсъдимия И наказание от десет месеца лишаване от свобода отчита всички установени по делото обстоятелства, индивидуализиращи отговорността му, вкл. и посочените в жалбата добри характеристични данни за подсъдимия, и удовлетворява изискванията на чл. 36 от НК. Претендираната от подсъдимия по-голяма снизходителност не намира опора в данните по делото за наличие на минали осъждания на подсъдимия за престъпления против собствеността.
При този изход на делото относно ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия И, той дължи обезвреда на претендиращите я граждански ищци, защото настъпилите в патримониума им вредни последици са в пряка причинна връзка с деянието.
Поради това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 308 от 12 юни 2008 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 483/2008 година.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.