Р Е Ш Е Н И Е
№ 640
С о ф и я, 19 декември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на 15 д е к е м в р и 2008 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от председателя – съдия Бойка Попова
наказателно дело № 676 / 2008 година
Осъденият Е. Д. М. сезира Върховния касационен съд по реда на възобновяването със саморъчно изготвено искане, подадено на основание чл. 420, ал.2 НПК за проверка на влязлото в сила решение № 86 от 06.06. т.г., постановено от Старозагорския окръжен съд по в н о х д № 304/2008 г, с което е потвърдена първоинстанционна осъдителна присъда № 43 от 20.03. т.г., издадена по н.д. № 52/2008 г от Старозагорския районен съд.
С искането осъденият приписва на въззивното решение „противоречие с процесуалните правила” и „несправедливост на наказанието „, поради което претендира да се отмени по реда на възобновяването и делото да се върне за ново разглеждане.
В заседанието, проведено пред В К С, осъденият и назначеният му служебен защитник поддържат оплаквания с позоваване на чл. 348 НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на подаденото искане.
Върховният касационен съд извърши проверка по направените оплаквания и за да се произнесе взе предвид следното :
Искането е процесуално допустимо – подадено е в законния срок от легитимирано лице и има за предмет съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на възобновяването.
Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения :
С посочените съдебни актове наказателната отговорност на молителя / и неговия съучастник / е ангажирана за извършено на 20/21.07.2007 г в гр. С. престъпление по чл. 196 , ал.1 т.2 във връзка с чл. 195, ал.1 т. 3 и 5 НК с предмет на посегателството – вещи на стойност 672,20 лева. Наложено му е наказание 3 / три / години лишаване от свобода при ефективно изтърпяване.
Пострадалият от престъплението – собственик на откраднатите вещи Г. Р. Д. , е установен по делото като граждански ищец и с присъдата и решението му е присъдено обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 490 лева, които виновните да заплатят солидарно със законните последици от това.
По реда на възобновяването осъденият новира претенция, поддържана от него последователно пред редовните инстанции, че е „ присъствал” на мястото на кражбата, но няма никакво участие в нея, поради което счита, че е осъден неправилно и несправедливо.
Проверката констатира, че няма никакви правни основания за намеса на В К С в постановените съдебни актове по повод подаденото искане от М. :
Доказателствените факти относно решението на М. и съучастника му М. П. в инкриминираната нощ да си набавят средства посредством кражба, реализиране на решението, участието на всеки един от тях в изпълнителното деяние, в т.ч. ролите им при отнемане на вещите, характерът и размера на вредите, причинени с деянието, са установени по надлежния процесуален ред от източници, които изцяло дискредитират поддържаната защитна теза.
Решаващият и въззивният съд са изложили достатъчно аргументирани съображения по формирането на фактите от предмета на доказване, които за целите на проверката не се налага да бъдат повтаряни, още повече при упреци от рода на „ делото да бъде върнато за ново разглеждане, за да се приложат реални процесуални правила…….наказанието е завишено в пъти….” и пр.
Фактическите констатации, залегнали в присъдата и решението, предопределят възприетата правна квалификация, която за молителя е по чл. 196, ал.1 т.2 във връзка с чл. 195, ал.1 т. 3 и 5 НК.
Осъденият греши и в претенциите си, че наложеното му наказание е „ завишено в пъти” и следва да се намали. Обратното, при изричната констатация на съда за липса на смекчаващи вината му обстоятелства е наложено наказание в законоустановения минимум за извършеното престъпление, което наказание с оглед критериите по чл. 348, ал.5 т.1 НПК, е крайно снизходително.
Ето защо подаденото искане следва да се остави без уважение като неоснователно.
Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал.1 НПК, Върховният касационен съд – І н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, подадено от осъдения Е. П. М., за отмяна по реда на възобновяването на влязлото в сила решение № 86 от 06.06.2008 г, постановено по в н о х д № 304/2008 г от СТАРОЗАГОРСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :