Р Е Ш Е Н И Е
№ 574
София, 29 декември 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети декември 2008 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при секретаря ………..Ив.ИЛИЕВА…………………….. и в присъствието на прокурора от ВКП ………М. ВЕЛИНОВА……………., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 625/2008 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на подсъдимия З. С. Г. срещу въззивно решение № 192 от 01.10.2008 г., постановено от Пловдивски апелативен съд по ВНОХД № 276/2008 г. , с което е била изменена първоинстанционната присъда по делото, като на основание чл. 55 ал.1 т.1 от НК наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е било намалено на една година, на основание чл. 55 ал.3 от НК наложената глоба в размер на 7000 лева е била отменена, а на осн. чл. 66 ал.1 от НК изпитателният срок е бил намален на 3 години.
С първоинстанционна присъда № 44, постановена от Пловдивски окръжен съд на 19.03.2008 г. по НОХД № 1* по описа за 2007 г., подс. Г. e бил признат за виновен в това, че в периода от 14.07.2002 г. до 13.09.2002 г. в гр. П. при условията на продължавано престъпление в качеството му на управител и собственик на ООД „Интер колор и пласт” е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 64 580,33 лева, представляващ дължим ДДС, като е потвърдил неистина в подадени писмени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, поради което и на основание чл. 257 ал.1 пр.1 вр. чл. 255 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 2 ал.2 вр. ал.1 и чл. 54 от НК е бил осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 7000 лева.
Със същата присъда подс. Г. е бил признат за виновен и в това, че на същото място и в същия период от време при условия условията на продължавано престъпление в качеството му на управител и собственик на ООД „Интер колор и пласт” с цел да осуети установяването на данъчни задължения в големи размери, е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, с което са укрити данъчни задължения в особено големи размери – 64 580,33 лева, представляващ дължим ДДС, поради което и на основание чл. 257 ал.1 пр.1 вр. чл. 256 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 2 ал.2 вр. ал.1 и чл. 54 от НК е бил осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 7000 лева.
На основание чл. 23 от НК съдът е наложил на подс. Г. едно общо наказание в размер на три години лишаване от свобода, към което е присъединил наказанието глоба в размер на 7000 лева. На осн. чл. 66 ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от пет години.
Касационната жалба, подадена от името на подсъдимия, релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК – нарушение на материалния закон, обоснован с твърдението за липса на престъпление, както и умисъл за извършването му. Съдържа се и довод по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК – допуснато съществено процесуално нарушение, дължащо се на обстоятелството, че подсъдимият не е бил осъден по фактите, по които е бил обвинен. С жалбата се прави искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново, с което подсъдимият да бъде оправдан.
Пред касационната инстанция защитата на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения и направеното с нея искане, като алтернативно моли за връщане на делото за ново разглеждане.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Намира, че липсват твърдените в жалбата нарушения на материалния и процесуален закон, както и че умисълът на дееца е обоснован с доказателствата по делото.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:
Жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите – Пловдивски окръжен съд и Пловдивски апелативен съд, правилно са били подведени под нормата на чл. 257 ал.1 пр.1 вр. чл. 255 ал.1 и по чл. 257 ал.1 пр.1 вр. чл. 256 пр.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК /ред. ДВ, бр.62/1997г./.становени чрез съответните доказателствени способи са били всички елементи от обективната и субективна страна на тези деяния и правилно са били квалифицирани като престъпления именно по престъпните състави от НК в действащата редакция на закона към периода на извършването им. При така установените фактически обстоятелства ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянията, вменени във вина на подс. Г. не са престъпни и не съставляват престъпления, поради което той да бъде оправдан, каквото искане прави в касационната му жалба. Поведението му, инкриминирано по делото чрез обвинителния акт, от чийто рамки инстанциите по фактите не са се отклонили, признавайки подсъдимия за виновен, действително съставлява престъпления, доколкото той обективно е подал три броя справки-декларации по чл. 100 от ЗДДС , които са с невярно съдържание, с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери. В същото време, за да направи възможно това той е водил и счетоводната отчетност на управляваното от него дружество с невярно съдържание, като е ползвал три броя неистински фактури, които са и с невярно съдържание. Това поведение е било установено чрез писмени доказателства, които правилно са били интерпретирани от въззивният съд съвкупно с показанията на свидетелите И, В. С. ,Атанас Д. , К. Г. , чрез които е установено по безспорен начин, че не са участвали в съставянето на счетоводните документи с невярно съдържание и не са били съконтрахенти на фирмата, управлявана и представлявана от подс. Грозданов. Двете съдебни инстанции обстойно са обсъдили защитните доводи на подсъдимия и неговия защитник и са изложили подробни аргументи за причините, поради които не ги кредитират. По същество подс. Г. повтаря аргументите си , заявени пред предходните съдебни инстанции, които при съществуващата по делото доказателствена съвкупност не биха могли да бъдат уважени и от тази инстанция. Напълно законосъобразно са били интерпретирани и показанията на св. К, А. и Т. Т. , които са се опитали да въведат в предмета на доказване факти, подкрепящи защитната теза на подсъдимия. Обосновано те не са били кредитирани поради близките взаимоотношения на първите двама с подсъдимия, но и поради тяхната схематичност и липса на конкретност по отношение на важимите за процеса обстоятелства. По същите причини с подробни аргументи и двете съдебни инстанции не са дали вяра на показанията на св. Т, който всъщност в крайна сметка свидетелства, че е издал една фактура на фирмата на подсъдимия, но „не си спомня за какво”, но не е запознат с тази сделка, „която беше на К. ”. Лице с подобно име не фигурира в писмените доказателства по делото, поради което и в съответствие със закона съдебните инстанции с оглед и на заключенията по графологическите експертизи са приели, че подсъдимият е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание с цел укриване на данъчни задължения в големи размери, както и е потвърдил неистина в писмени декларации по ЗДДС, с което е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери.
Твърдението на подсъдимия и защитата му за липсата на пряк умисъл в извършването и на двете престъпни деяния е било обект на задълбочен анализ както от първоинстанционния, така и от въззивния съд. Въз основа на доказателствената съвкупност и в частност на показанията на св. Ц собственик на счетоводната фирма, обслужвала дружеството, представлявано от подсъдимия, съдебните инстанции законосъобразно са приели, че и двете престъпления са извършени при пряк умисъл. Подс. Г. не би могъл да се позовава на липсата на такъв, независимо, че друго лице е попълвало съдържанието на декларациите, след като той сам лично е представял на това лице първичната счетоводна документация, която следва да бъде взета предвид за съответния период, проверявал е съдържанието на изготвените справки-декларации, след което ги е подписвал и подавал. Доводът му за липса на субективната страна на двете престъпления би могъл да има основание единствено, ако предмет на вписвания в декларациите са били счетоводни документи, които са изрядни и за които подсъдимият е имал съзнанието, че действително му дават права по ЗДДС. В случая обаче това не е така, доколкото както договорът от 06.01.2002 г., така и трите фактури, удостоверяващи плащане на неустойки по този договор, е безспорно установено , че са неистински и с невярно съдържание.
С оглед на тези съображения ВКС намери, че материалният закон е бил приложен правилно от въззивната инстанция и липсват каквито и да е причини да се счита, че е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, водещо до необходимост от оправдаване на подс. Грозданов.
Не се констатира по делото да е допуснато твърдяното в жалбата съществено процесуално нарушение – подсъдимият да е бил признат за виновен и осъден за факти, по които да не е бил обвинен. Никоя съдебна инстанция не е предприела каквото и да е изменение на фактите, които са останали неизменни от началото на съдебната фаза на процеса с внасянето на обвинителния акт до постановяването на въззивното решение по делото. Спорът дали върху неустойки по неизпълнен договор се дължи ДДС или не няма отношение върху съставомерността на деянията по чл. 255 и чл. 256 от НК. Водещото за отговорността на подсъдимия Г в случая е фактът, че той е подал справки-декларации, в които е потвърдил неистина / че е плащал неустойки по неизпълнен договор/ с цел да избегне плащането на данъчни задължения в особено големи размери, както и че е водил с тази цел счетоводна отчетност с невярно съдържание /трите броя инкриминирани фактури/. Тези факти, включени в предмета на доказване съгласно чл. 102 от НПК са ясно формулирани в обвинителния акт, за тях са събирани и анализирани доказателства в първоинстанционното производство по делото и именно те са били обект на контрол от въззивния съд. Фактите не са били подменени, поради което не е нарушено правото на подс. Г. да ги узнае и адекватно да се защити по тях.
Не е налице и такова нарушение по отношение на изводите на съда дали върху неустойки принципно се дължи ДДС. Това не са факти, по които подсъдимият би следвало да се защитава, а правни изводи, които е компетентен да направи съда. Затова и позоваването на експертното заключение по счетоводната експертиза няма отношение към крайния извод на съда, тъй като експертът не може да дава становища по въпроси относно приложението на правна норма, каквато в случая е тази на чл. 39 от ППЗДДС / в редакцията с ДВ, бр. 63 от 28.06.2002 г./. Нормата е категорична, че неустойките, дължими по повод разваляне на договор, не подлежат на облагане с ДДС. Това, което подс. Г. е целял чрез подаването на инкриминираните справки – декларации, дори и счетоводните документи /трите фактури/ да са били с вярно съдържание, не би могло да бъде постигнато именно по силата на чл. 39 от ППЗДДС. Неустойката не е доставка и поради това за нея не се дължи ДДС. Тя е обезщетение за изправната страна по договор за вредите, които тази страна търпи в резултат на пълното му неизпълнение. Със заплащането на неустойка не се прехвърля собственост върху стоки и не се оказва услуга, поради което и не са приложими нормите на чл. 6 от ЗДДС при доставка.
Този въпрос обаче би имал правно значение единствено, ако счетоводната отчетност и подадените справки –декларации са с вярно съдържание. В случая безспорно това не е така, поради което и този въпрос е второстепенен за делото.
Липсват твърдените процесуални нарушения, поради което не е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК.
Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 192/ 01.10.2008 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 276/2008 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.