Р Е Ш Е Н И Е
№ 573
София, 30 декември 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети декември 2008 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при секретаря …………Ив. ИЛИЕВА……………………… и в присъствието на прокурора от ВКП ………М. ВЕЛИНОВА…………….., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 618/2008 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на подсъдимия Д. Н. М. срещу въззивно решение № 1* постановено на 14.10.2008 г. от Варненски апелативен съд по ВНОХД № 334/2008 г. , с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото.
С първоинстанционна присъда № 68, постановена от Варненски окръжен съд на 09.06.2008 г. по НОХД № 699/2008 г., подс. Д. М. e бил признат за виновен за това, че в периода 17.01.2008 г. – 14.02.2008 г. в гр. В. при условията на продължавано престъпление чрез употреба на сила и заплашване е отнел чужди движими вещи на обща стойност 782,99 лв. от владението на Е. Т. А. , М. Х. А. и Д. П. Ц. с намерение противозаконно да ги присвои, като е извършил престъплението при условията на опасен рецидив и грабежът е бил придружен с причиняване на средна телесна повреда на Д. Ц. , поради което и на основание чл. 199 ал.1 т.3 пр.2 и т.4 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 и чл. 55 ал.1 т.1 от НК е бил осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода.
Касационната жалба релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за изменение на решението с намаляване на наложеното наказание.
Пред касационната инстанция защитата на подс. М. и той самият поддържат жалбата, като искат намаляване на размера на наказанието, тъй като то е несъразмерно тежко и не съответствало на процесуалното поведение на подсъдимия, който е съдействал на правораздавателните органи за бързината на процеса.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като законът е бил приложен правилно, като са обсъдени всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, а наложеното наказание по своя размер и начин на изтърпяване е справедливо.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:
Жалбата е неоснователна.
Искането за намаляване на наказанието, наложено на подс. М. при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода, съобразно изискването на чл. 373 ал.2 от НПК, поначало е допустимо, но разгледано по същество в конкретния казус, е неоснователно. Въззивният съд очевидно е отчел всички обстоятелства, сочени от защитата като смекчаващи такива и влияещи на наказателната отговорност на подсъдимия – младата възраст и необходимостта от ресоциализация в обществото. В същото време дадените обяснения и съдействието за разкриване на обективната истина не могат да се третират като смекчаващи обстоятелства и да доведат до намаляване на размера на наложеното наказание, доколкото същите вече са взети предвид от законодателя със самия факт, че съгласно нормата на чл. 373 ал.2 от НПК съдът е длъжен да определи наказание при условията на чл. 55 от НК. Самата процедура, по която е разгледано делото, предполага наличие на самопризнание на подсъдимия по отношение на фактите по обвинението , поради което той получава „премия” от законодателя – да бъде наказан при условията на чл. 55 от НК. Поради това не могат повторно при индивидуализацията на наказанието на дееца да бъдат отчитани самопризнанията му, тъй като те са самата предпоставка, без наличието на която не би могла да се приложи диференцираната процедура по чл. 371 т.2 от НПК. Извън това обстоятелство, индивидуализираният размер на наказанието се явява съобразен и с конкретиката на самото деяние – извършено при условията на продължавано престъпление за период по-малък от един месец, чрез три отделни деяния, от които са пострадали три жени, при две квалифициращи го обстоятелства – средна телесна повреда, причинена на една от пострадалите, и опасен рецидив. При тези обстоятелства няма никакво основание за проява на по-голяма снизходителност към подс. М. , която би била и несъвместима с постигане на възпитателните и възпиращи цели на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК. Апелативният съд подробно се е занимал с въпроса за индивидуалната превенция спрямо подс. М. и в случая обосновано е отчел , че с оглед многократните осъждания на този подсъдим, част от които също за грабежи, както и предвид извършването на престъплението в изключително кратък период след условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” и в изпитателния срок на това предсрочно освобождаване, по-нисък размер на санкцията не би изиграл своя поправителен ефект върху този подсъдим. Наказанието му в размера, определен от първоинстанционния съд, и потвърден от въззивния, се явява справедливо и липсва основание за намеса на касационната инстанция в посока на неговото намаляване.
С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 152/ 14.10.2008 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 334/2008 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.