О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№6
София, 14 януари 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на дванадесети януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев
Фиданка Пенева
с участието на прокурора от ВКП – Красимира Колова, чрез писмено становище,
изслуша докладваното от Ф. Пенева
н ч д № 674 по описа на ВКС за 2008 година
Производството е по реда на чл. 44 ал. 1 НПК.
С протоколно определение от 1.12.2008 година, съдията – докладчик по н а х д № 11600/2008 година по описа на Софийския районен съд, 16-ти наказателен състав, е прекратил съдебното производство и изпратил делото на Варненския районен съд, по компетентност. Приел, че в наказателното постановление, предмет на съдебен контрол е описано като изпълнително деяние твърдение за неплащане от страна на санкционираното по реда на ЗАНН дружество. Тъй като според чл. 68 ЗЗД, изпълнението на паричното задължение се дължи по местожителството на кредитора, то в случая бездействието е по отношение на Е. М. , който живее в гр. В. и това е определящо за подсъдността по административно-наказателното производство.
Във Варненския районен съд е образувано н а х д № 6165/2008 година, по което в закрито заседание, с разпореждане съдията – докладчик е застъпил становището, че цитираната норма от ЗЗД касае уреждане на гражданско-правни отношения и е неотносима към административното производство по реда на ЗАНН.. Поради това, вторият съд приел, че делото не му е подсъдно и по правилата на ЗАНН и чл. 44 ал. 1 НПК повдигнал спор пред ВКС.
Прокурорът от ВКП е изразил мотивирано с чл. 59 ал. 1 ЗАНН становище, делото да се изпрати за разглеждане на Районен съд-София.
Върховният касационен съд за да се произнесе съобрази следното:
Становището изразено в съдебния акт на СРС не кореспондира с данните по делото и с цитираната разпоредба от ЗЗД, тъй като чл. 68 от същия закон е цитиран непълно и некоректно. Преди всичко в чл. 68 ЗЗД се урежда въпросът с местоизпълнението по облигационни задължения, но при условие, че този въпрос не е уреден с друг закон. В случая, предмет на административното правоотношение е неизпълнение на парично задължение или административно нарушение, чрез бездействие – арг. чл. 107 Кодекса по застраховането, който задължава застрахователя да определи и заплати обезщетение или мотивирано да откаже това, в предвидения в същия нормативен акт срок. Санкционираното бездействие е по местонахождението на ОЗК АД, със седалище в гр. С., а чл. 59 ЗАНН определя безусловно компетентността на административно-наказващите органи и съдебния контрол по критерия – местоизвършване на деянието.
Следователно, от Софийския районен съд следва да се осъществи съдебният контрол за законосъобразност на наказателното постановление с № Р-10-297/23.09.2008 година издадено от Комисията за финансов надзор.
Поради изложеното Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 44 ал. 1 НПК
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗПРАЩА н а х д № 6165/2008 година /прекратено/ по описа на Варненския районен съд за разглеждане на Районен съд – София .
Копие от определението да се изпрати на Варненския районен съд, за сведение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: