О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
гр.София, 19.01.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Гроздева ч.гр.д. № 2375 по описа на Пето г.о. за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Й. М. против определение № 204 от 26.09.2008 г. на Хасковския окръжен съд по ч.гр.д. № 444 от 2008 г., с което е потвърдено определение от 07.07.2008 г. на Д. районен съд за връщане на исковата молба на Н. Й. М. вх. № 4* от 23.06.2008 г., поради насочването на иска срещу процесуално нелегитимирана страна- К. на О. Д. .
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като в допълнителна молба ищцата била посочила, че ответник по делото е О. Д. , а не К. на общината и тъй като пасивната легитимация се обуславяла от принадлежността на материалното право. Когато съдът проверявал дали исковата молба е допустима, той е следвало да изхожда от правото, което се претендира в исковата молба и от твърденията в обстоятелствената част на тази искова молба.
Като основание за допустимост на касационното обжалване жалбоподателката сочи произнасянето на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и по конкретно с решение № 1* от 27.09.1993 г. по гр.д. № 2* от 1992 г. на ВС, Четвърто г.о.
Върховният касационен съд, Пето отделение на Гражданска колегия счита, че касационната жалба е недопустима поради следното: Съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат определения на въззивни съдилища, с които се оставят в сила определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, но само ако са налице основанията на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В случая обжалваното определение на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба на Н. М. , безспорно прегражда по-нататъшното развите на делото. Касационното обжалване на това определение обаче е допустимо, само ако с него въззивният съд се е произнесъл по съществено материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, или е решаван противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК/.
Жалбоподателката е посочила като основание за допускане на касационно обжалване чл.280, ал.1, т.1 от ГПК- противоречие с практиката на ВКС, конкретно с решение № 1* от 27.09.1993 г. по гр.д. № 2* от 1992 г. на ВС, Четвърто г.о. Това решение касае пасивната процесуалноправна легитимация на ответниците по иск за вреди по ЗОДОВ и няма отношение към съществения процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл Хасковския ОС в обжалваното определение- въпроса за пасивната процесуалноправна легитимация по искове с правно основание чл.344 от КТ.
Не е посочена друга практика на ВКС, на която обжалваното определение да противоречи. Поради това настоящата съдебна инстанция счита, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Хасковския окръжен съд.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на първо отделение на гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 204 от 26.09.2008 г. на Хасковския окръжен съд по ч.гр.д. № 444 от 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.