ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 57
гр. София, 06.02.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на ……………………….. през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 15 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 и чл. 277 ГПК.
Постъпила е частна жалба от П. Р. С. и С. И. С. срещу определение от 10.12.2008 г. по гр. д. № 1834/08 г. на СГС, с което е оставено в сила с решение от 21.08.2007 г. по гр. д. № 14151/06 г. на Софийски районен съд в частта му имащо характер на определение. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението, както и спиране на въззивното производство.
В срока по чл. 276 ГПК не са постъпили възражения от ответниците по жалбата Т. И. Ш. и И. С. И.
Върховният касационен съд, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса.
Жалбата не подлежи на разглеждане, тъй като отговаря на изискванията на ГПК. Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Според чл. 280 ал. 1 ГПК, на касационно обжалване ще подлежат въззивните определения в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос който е решен в противоречие с практиката на ВКС, е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Изпратената на ВКС касационна жалба не отговаря на посочените изисквания. В нея се сочат само основания за неправилност на въззивното определение, но не и основания за допустимост на касационно обжалване на определението. Не е формулиран съществен процесуалноправен въпрос по който съдът е процедирал неправилно и който има значение за крайното решение, не са посочени основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Чл. 278 ал. 4 вр. с чл. 285 ГПК определя че органът който проверява редовността на жалбата е въззивният съд. Ако жалбата не отговаря на изискванията, въззивният съд съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Жалбата се изпраща на ВКС само когато е редовна и то след размяна на книжата между страните.
С оглед нередовността на частната касационна жалба, ВКС няма основание да се произнесе по нейната основателност, включително и по молбата за спиране на производството. Следва да се посочи също така, че дори тази нередност да бъде отстранена, разпоредбата на чл. 277 ал. 1 пр. 2 ГПК не може да бъде и приложена, тъй като с нея законодателят е имал предвид да се спрат действията на съда свързани с предмета на обжалваното определение, а не на производството по делото като цяло. В случая производството по съединения преюдициален иск е било прекратено и по него не се извършват действия които могат да бъдат спрени до решаване на процесната частна жалба.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Р. С. и С. И. С. по чл. 277 ал. 1 пр. 2 ГПК за спиране на производството по гр. д. № 1843/08 г. на СГС до произнасяне от ВКС по частна жалба вх. № 1* г.
ВРЪЩА делото на СГС за привеждане на частната касационна жалба в съответствие с изискванията на чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: