Определение №64 от 10.2.2009 по ч.пр. дело №2/2 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 
                                                          
                  64/09г.
 
                                                                   гр.София, 10.02.2009 г.                                               
 
                                                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и девета година в състав:
 
                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                                               ЧЛЕНОВЕ:                                      ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                                                                                  ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА    
               
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 2 по описа за 2009 г. приема следното:
 
            Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. И. Д. срещу разпореждане № 7* от 10.10.2008 г. по ч.гр.д. № 1* от 2008 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е върната като недопустима частна касационна жалба на М. И. Д. вх. № 3* от 13.08.2008 г. срещу определение № 2* от 07.08.2008 г. на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 1* от 2008 г., с което е оставено в сила определение от 19.03.2008 г. на Варненския районен съд за прекратяване на гр.д. № 220 от 2008 г.
В частната жалба се твърди, че неправилно и формално съдът се е позовал на разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК, тъй като цената на предявеният от М. Д. иск по най-скромни нейни пресмятания възлизала на 1269 лв. Предявен е бил иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за обезщетение в размер на 6 брутни заплати, но това обезщетение с изтеклите лихви надвишавало 1000 лв.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение констатира следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/, срещу акт на въззивен съд, който съгласно чл.274, ал.2 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК подлежи на касационно обжалване и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателката е била уведомена за обжалвания съдебен акт на 20.10.2008 г., а частната касационна жалба е подадена на 23.10.2008 г./.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следното: Производството по гр.д. № 220 от 2008 г. на Варненския районен съд е било образувано по искова молба на М. И. Д., с която срещу „М” А. са били предявени два обективно съединени иска: с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за обезщетение по чл.225 от КТ за сумата 987,36 лв. и с правно основание чл.86 от ЗЗД за обезщетение за забавено плащане на обезщетението по чл.225 от КТ през периода от 25.02.2002 г. до 14.01.2008 г., което според касаторката възлизало на 281,64 лв. /1269 лв. минус 987,36 лв./.
С определение от 19.03.2008 г. Варненският районен съд е прекратил делото на основание чл.224 от ГПК /отм./. С определение от 07.08.2008 г. по ч.гр.д. № 1* от 2008 г. Варненският окръжен съд е оставил в сила определението на Варненския районен съд. С обжалваното разпореждане № 7* от 10.10.2008 г. съдия от Варненския окръжен съд е върнал частната касационна жалба на М. Д. срещу определението от 07.08.2008 г., тъй като е приел, че поради това, че производството е образувано по иск за сума под 1000 лв., обжалваемият интерес е под 1000 лв. и съгласно чл.274, ал.4 ат ГПК частната касационна жалба срещу определението по това дело е недопустима.
Обжалваното разпореждане е правилно. Обжалваемият интерес се преценява с оглед на всеки един от обективно съединените искове по делото. Обратното би означавало да се даде възможност на ищците по делата чрез обективно съединяване на няколко иска с цена под 1000 лв. да заобикалят съдържащата се в чл.280, ал.2 и чл.274, ал.4 от ГПК законова забрана за касационно обжалване на решения и определения по дела с обжалваем интерес под 1000 лв. В случая и двата обективно съединнеи иска са под 1000 лв., поради което обжалваемият интерес е под 1000 лв. и съгласно чл.274, ал.4 от ГПК определението на Варненския окръжен съд от 07.08.20008 г., с което е оставено в сила определението на първоинстанционния иск за прекратяване на това дело, не подлежи на касационно обжалване. Ето защо, с обжалваното разпореждане от 10.10.2008 г. правилно е била върната частната касационна жалба на М. Д. срещу това необжалваемо определение на Варненския окръжен съд.
 
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 7* от 10.10.2008 г. по ч.гр.д. № 1* от 2008 г. по описа на Варненския окръжен съд за връщане като недопустима частната касационна жалба на М. И. Д. вх. № 3* от 13.08.2008 г. срещу определение № 2* от 07.08.2008 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 1* от 20008 г., с което е оставено в сила определение от 19.03.2008 г. на Варненския районен съд за прекратяване на гр.д. № 220 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top