Р Е Ш Е Н И Е
№36
гр.София,16.02. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1996 по описа за 2008 г. на Второ г.о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, б.”а” от ГПК /отм/.
Образувано е по касационна жалба на Я. Я. А. срещу решение от 22.02.2006 г. на Софийския градски съд, IV Д състав по гр.д. № 2* по описа за 2005 г., с което е оставено в сила решение на Софийския районен съд, 29 състав по гр.д. № 1* от 2004 г., само в частта, с която е отхвърлен предявения от Я. Я. А. срещу „К” ООД иск с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация за установяване на допусната спрямо ищцата дискриминация на основата на етнически признак при кандидатстване за работа.
В жалбата се твърди, е решението в обжалваната част е необосновано и неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон- основания за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./.
В срока по чл.218г от ГПК е постъпило писмено становище от ответника по касационната жалба „К” ООД.
Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданска колегия, след като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, счита следното: Касационната жалба е допустима- подадена е в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./, от легитимирана страна /ищец по делото/ и срещу решението в частта му за установяване на дискриминация, в която част това решение подлежи на касационно обжалване. В жалбата се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение съдът е приел, че по делото не било доказано на 16 и 17.11.2004 г. служители на ответното дружество да са извършили дискриминационно действие конкретно спрямо ищцата, като не са я допуснали да се яви на интервю за започване на работа в това дружество.
Това решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, в производството за защита от дискриминация страната, която твърди, че е била жертва на дискриминация, следва да докаже само фактите, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а от своя страна ответникът следва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая, ищцата е доказала фактите, от които може да се направи извод за наличие на дискриминация- че е от ромски произход, че се е явила на интервю за започване на работа при ответника като разпространител на диплянки и че не е била допусната до това интервю. От своя страна ответникът не е доказал категорично, че не е нарушил правото на равно третиране на ищцата с другите кандидати за заемане на тази длъжност. Напротив, установено е от показанията на разпитаните по делото свидетели, че ищцата се е явила при ответника, но най-вероятно поради малцинствения й произход не е била допусната до интервю за заемане на длъжността, макар мястото, за което е кандидатствала да е било все още свободно.
Не се доказа възражението на ответника, че на 17.11.2004 г. следобяд, когато ищцата се е явила за интервю, мястото за длъжността „разпространител на диплянки” вече е било заето. Действително, по делото е представен договор от 16.11.2004 г. с лицето Б. Д. К. за рекламна услуга, изразяваща се в разпространяване в гр. С., общ. Триадица на 10 000 бр. листовки. Не се установи обаче, длъжността по този договор да е идентична с длъжността, за която е била публикувана обявата във в.”П” на 16.11.2004 г. и за която е кандидатствала ищцата. Напротив, категорично е установено, че към момента, в който ищцата се е явила на интервю длъжността „разпространител на диплянки” все още е била свободна- според показанията на свидетелката М/служител в ответното дружество/, ищцата е била първия кандидат, който се е явил след публикуването на обявата за търсене на „разпространител на диплянки” във в.”П”, а според свидетелите А, след като са се върнали от срещата с представители на ответника, свид. Кочева в присъствието на ищцата отново се обадила на публикувания в обявата телефонен номер на ответното дружество, от където потвърдили, че мястото все още е свободно.
Гореизложеното налага извод за неправилност на решението на СГС в обжалваната му част, поради което и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./ това решение следва да се отмени, а вместо него да се постанови ново решение за уважаване на предявения установителен иск по чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗД.
Касаторката не е направила и не претендира за разноски по делото пред ВКС, поради което такива не следва да й се присъждат.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 22.02.2006 г. на Софийския градски съд, IV Д състав по гр.д. № 2* по описа за 2005 г. В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с което е оставено в сила решение на Софийския районен съд, 29 състав по гр.д. № 1* от 2004 г. за отхвърляне на предявения от Я. Я. А. срещу „К” ООД иск с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация, че „К” ООД е извършило нарушение на чл.4 от ЗЗД по отношение на Я. Я. А., изразяващо се в пряка дискриминация, основана на етническа принадлежност, като на 17.11.2004 г. не е допуснал същата да кандидатства за заемане на свободна длъжност при него.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.