5_63/29.01.2008
ЗМДТ,чл. 10, чл.25, ал.1, чл. 64
Относно: Данъчно облекчение за основно жилище.
По силатана чл. 10, ал. 4ЗМДТ, в сила от 01.01.2007г., не подлежат на облагане с данък недвижимите имотис данъчна оценка да 1680 лв.включително.
От правно значение в разглежданата хипотеза е данъчната оценка на целия имот,а не на притежаваните от отделните съсобственици идеални части от имота.
Ирелевантно обстоятелство относно облагането е броя на притежаваните от едно лице имоти в страната /един или няколко/, както и вида на притежаваните имоти. Анализира се и се изключва от облагане всеки един имот поотделно, не се взима предвид съвкупната данъчна оценка на притежаваните от едно лице имоти/ или съответно идеални части от имоти/.
По силата на чл. 25, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ за имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 % намаление.
За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 да 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление / чл. 25, ал. 2ЗМДТ /.
Легалното определение на понятието „основно жилище” е дадено в § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на закона. „Основно жилище” е имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство презпреобладаващата част от годината. Не се счита за „основно жилище” единственото притежавано от едно лице жилище, ако не са изпълнени законовите изисквания по §1, т. 2 от ДР на ЗМДТ.
Данъчно облекчение за „основно” жилище може да се ползва само от данъчнозадълженото лице, т. е. собственикът или вещноправният ползвател на имота.
Чл. 64 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ определя лицата, задължени по отношение на таксата за битови отпадъци – това за данъчнозадължените лица по чл. 11, т.е. собствениците и вещноправните ползватели. В ЗМДТ липсва разпоредбаопределяща облекчение за „основно жилище” по отношение на таксата за битови отпадъци.
След изменението на ЗМДТ, в сила от 01.01.2004г. , хипотезите на освобождаване от такси, категориита лица, които се освобождават от такси и реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея се освобождават от заплащане на такси, са регламентирани с наредбите на общинските съвети по чл. 9 ЗМДТ.
С последните промени в Закона за местните данъци и такси, пибликувани в ДВ, чл. 100 и бр. 105 от 2005г., в сила от 01.01.2006г, администрирането на местните данъци и такси е изцяло от компетентността на служителите на общината по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.
Разпоредбата по отношение на местните такси, регламентирани в чл.6, ал.1 във връзка с чл.9а, ал.1 от ЗМДТ предвиждат, че събирането им се осъществява от общинската администрация. Редът за установяване на същите е уреден в чл.9б, ал.2 и ал.3 от ЗМДТ.Компетентен орган да установи вземанията за такси е кметът на общината по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Актът за установяване на вземането може да се обжабва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Следователно лицата , които не са доволни от така определените им такси за битови отпадъци могат да ги обжалват пред кмета на общината.
‘