Р Е Ш Е Н И Е
№ 153
гр. София,20.02. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на единадесети февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Ан. Иванова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1225 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. с чл. 218а и сл. ГПК /отм./.
С решение № 306 от 01.10.2007 г. по гр. д. № 312/07 г. Районен съд гр. С. е отменил договор за дарение, обективиран в нот. акт № 77 от 25.08.2006 г., с който М. К. М. дарила на П. В. К. и Ц. Ц. К. 1/4 ид. ч. от собствения си поземлен имот ІV-386 в кв. 39 по плана на с. М. с площ 612 кв. м., заедно с построените в него масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ 52 кв. м., лятна кухня застроена на 11 кв. м., с подобрения и насаждения, като е обезсилил нот. акт № 77/06 г.
С решение № 315 от 21.12.2007 г. по гр. д. № 383/07 г. Окръжен съд гр. Г. е оставил в сила първоинстанционното решение.
Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от П. и Ц. К. . Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано.
Ответникът по касация М. М. оспорва жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирани лица, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел искът по чл. 227 ал. 1 б. “в” ЗЗД е основателен, тъй като ищцата се нуждаела от издръжка. Била възрастна и болна, имала ниска пенсия която била недостатъчна за живот и лечение. Приел е, че е налице и втората предпоставка на закона за отмяна на дарението. Ищцата е искала, но не получавала издръжка от ответниците, включително и след получаването на исковата молба те не са предприели действия даване на такава.
В касационната жалба се твърди, че съдът допуснал процесуално нарушение, тъй като отказал да разпита доведени от касаторите свидетели. Съдът не се произнесъл по предявения иск с правно основание чл. 27 ЗЗД, което било отказ от правосъдие.
Доводът за допуснати процесуални нарушения е неоснователен. Ищцата е предявила два алтернативни иска – иск по чл. 27 ЗЗД за унищожаване на договор за дарение поради измама и иск за отмяна на дарение на основание чл. 227 ал. 1 б. „в” ЗЗД, като е предоставил на съда избора да разгледа един от тях. Първоинстанционният съд е разгледал и уважил иска по чл. 227 ЗЗД и тъй като решението не е било обжалвано от ищцата, по отношение на иска по чл. 27 ЗЗД въззивният съд не е дължал произнасяне, с което не е допуснал нарушение на процесуалния закон. Не е допуснато нарушение и поради отказа на съда да събере нови гласни доказателства. Както е приел и ВКС в т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК, въззивният съд може да откаже да разпита свидетел при искане за допускане на гласни доказателства ако приеме че това не е необходимо, макар че не са били разпитани пред първата инстанция, след като фактът е бил установен и събирането на посочените доказателства се иска за допълнителното му потвърждаване, т. е. преценката за допустимост на нови гласни доказателства е предоставена на вътрешното убеждение на съда за фактите, нуждаещи се от допълнително доказване.
В жалбата се излагат и твърдения, че не е доказано ищцата да е изпаднала в крайна нужда, да е искала издръжка и да не е получила такава. Свидетелите на касаторите установили, че те са полагали грижи за ищцата, макар тя да е искала такива. Освен това, не били получили писмена покана от дарителката, затова не били налице предпоставките на чл. 227 ал. 1 б. „в” ЗЗД. Жалбата в тази част е също неоснователна. Дарението е едностранен безвъзмезден договор. С него дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Дарението може да бъде отменено когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка от която той се нуждае. Ако дарителят не поиска издръжка, за надарения не се поражда задължение да дава такава и не може да се иска отмяна на дарението по реда на чл. 227 ал. 1 б. “в” ЗЗД. Настоящият състав счита, че свидетелите С, И. и С. са установили нуждата на дарителката да получава издръжка от надарените. Касае се за 90 годишна жена инвалид, която се предвижва с две патерици. Действително, необходимостта от издръжка не е доказана с експертиза, но с оглед публикуваните данни на НСИ за минималните необходими средства за издръжка на едно лице, очевидно е че пенсията на ищцата от 115 лв. е под необходимия минимум и не е достатъчна за задоволяване нуждите и за лекарства, храна, отопление. По делото е доказана освен нуждата на дарителката от получаване на издръжка, така и неосигуряването и от касаторите. Помощ на ищцата оказвали съседи, както и нейния племенник В. , които и носели храна и пазарували. Свидетелите на ответниците М твърдят че ответниците се грижели за ищцата, въпреки че по делото не е било спорно че в селото живее само касатора П. , а жена му работи в София. Те твърдят че ищцата се справяла сама, ходела до центъра на селото да пазарува, макар и с две патерици. Тези показания обаче не звучат достоверно, тъй като наблюденията на свидетелите са инцидентни, докато свидетелите на ищцата които установяват противното са съседи и имат ежедневен контакт с ищцата. Спори се и дали ищцата е искала издръжка. Свидетелите са установили, че ищцата очаквала от касаторите грижи и издръжка, но не получавала такива. По делото няма данни че за периода до подаване на исковата молба ищцата да е отправила писмено искане за получаване на издръжка. Исковата молба обаче съдържа и искане за издръжка от надарените, което следва да се вземе предвид. Законосъобразно въззивният съд е съобразил разпоредбата на чл. 188 ал. З ГПК /отм./, тъй като е длъжен да вземе предвид всички релевантни за спора факти, които са настъпили след предявяване на иска до приключване на устните състезания. Въпреки поканата, в течение производството ответниците са поддържали, че дарителката няма нужда от издръжка и не са представили доказателства за даване на такава.
По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
Ответникът по касация претендира за разноски. С оглед представените доказателства и на основание чл. 64 ал. 2 ГПК /отм./, касаторите дължат 300 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 315 от 21.12.2007 г. по гр. д. № 383/07 г. на Окръжен съд гр. Г..
ОСЪЖДА П. В. К. и Ц. Ц. К. да заплатят на М. К. М. 300 лв. разноски по делото за настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: