ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 125
гр. София, 11.03. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на ……………………….. през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 131 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от “В” А. гр. В. срещу определение № 3* от 17.11.2008 г. по гр. д. № 2173/08 г. на Окръжен съд гр. В.. П. се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. С. чл. 577 вр. с чл. 569 ал. 1 т. 5 ГПК, отказът да се извърши вписване подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжен съд. Текстът е аналогичен на чл. 473 ал. 2 от ГПК /отм./. Както е прието и в т. 6 от ТР ОСГК № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, което частично запазва действието си и при новата уредба, отказът за издаване на охранителен акт по чл. 473 ал. 2 ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване тъй като представлява акт който поставя край на производство и решава в отрицателен смисъл въпроса за основателността на молбата за издаване на охранителен акт. Гражданските производства са триинстанционни, а посочената категория актове не е изрично изключена от обжалване пред ВКС, затова отказът на съдията по вписване подлежи на касационно обжалване.
Видно е от данните по делото, че с решение № 822 от 27.04.2006 г. по гр. д. № 3411/05 г. на Районен съд гр. В. е прието за установено по отношение на “В” А. гр. В., че Г. В. В. не е собственик на конкретни части от имоти и са отменени частично констативни нот. актове № 53 от 2002 г. и № 157 от 2003 г. С определение от 17.09.2008 г. съдията по вписванията при Районен съд гр. В. е отказал да впише решението. С обжалваното определение въззивният съд е оставил в сила отказа като е приел, че исканото действие не отговаря на изискванията по чл. 6 от П. за вписванията. В решението чието вписване се иска се отменява частично констативни нот. акт № 1* а фактически промените трябва да бъдат вписани по отношение на нот. акт № 137. Изложил е и друго съображение за основателност на отказа за вписване – липсва пълно описание на имота по отношение на който ще се извърши вписването, не било представено и удостоверение за данъчна оценка.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съществения процесуалноправен въпрос е дали съдията по вписванията е компетентен да се произнася по законосъобразността на актовете които трябва да впише, както и дали може да прилага действуващия П. за вписванията към предходен момент. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Настоящият състав счита, че формулираните от касатора въпроси не са съществени за изхода на спора. Отказът от вписване е постановен поради обстоятелството че в молбата за вписване недвижимите имоти не са достатъчно индивидуализирани и поради констатирана ЯФГ в номера на нотариалния акт, т. е. съдията не е подлагал на преценка законосъобразността на актовете, а е преценил съгласно разпоредбата на чл. 32а от П. за вписванията дали представения му акт отговаря на изискванията за да бъде вписан. Освен това, няма и основание за допускане на касационно обжалване на посоченото основание. Същественият процесуалноправен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото тогава, когато по него няма съдебна практика, или когато има такава, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. В чл. 4 и 6 от П. за вписванията са изброени актовете които подлежат на вписване и какво трябва да бъде тяхното съдържание. Вписването на искови молби и решения по тях са уредени детайлно в глава трета от правилника. Текстовете не се нуждаят от тълкуване, а и за тяхното приложение има трайна съдебна практика, поради което няма основание за допустимост на касационната жалба.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3* от 17.11.2008 г. по гр. д. № 2173/08 г. на Окръжен съд гр. В..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: