Р Е Ш Е Н И Е
№ 231
гр.София, 20.03.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в публично съдебно заседание
на дванадесети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря: Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 1124/ 2008 г.
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а и сл. от ГПК (отм.) вр. пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Т. М. против въззивно решение на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, ІІ състав от 05.11.2007 г. по гр.д. № 563/2007 г.
В жалбата се твърди, че решението е постановено при наличие на съществени нарушения на правилата на ГПК. В заседанието, проведено на 03.10.2007 г, бил даден ход на делото, въпреки че както страната, така и представителят й били внезапно възпрепятствани да се явят пред съда. Решението било постановено и в нарушение на материалния закон, тъй като при сключването на атакуваната съдебна спогодба били извършени нарушения по чл.114 от ЗТСУ (отм.) и на сега действащия ЗУТ, тъй като жалбоподателката не била получила обезщетение за частта от имота й, която била придадена по регулация към съседен имот и върху която се намирала постройката, която съгласно атакуваната спогодба следвало да бъде съборена. Спогодбата била нищожна тъй като не била съпроводена с клауза за предаване на частта от дворното място, в което постройката се намира.становено било по делото, че регулацията не е приложена, а имотите се владеели по имотни граници. Наведени са и доводи, че дворищнорегулационният план бил одобрен в нарушение на чл.28 от ЗТСУ (отм.) и чл.54 от ППЗТСУ (отм.). Твърди се също, че било недопустимо одобряването на спогодбата в производство, което е касаело размерът на обезщетението за придадените по регулация части. Жалбоподателката моли решението на СОС да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав или да бъде постановено друго решение, с което иска да бъде уважен.
Ответниците по касация Д. М. , Г. Г. М. и Л. К. оспорват жалбата и молят решението на СОС да бъде оставено в сила.
Ответниците по касация А. Х. и Ц. А. не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима, но за неоснователна.
Въззивното решение на СОС оставя в сила решение на Самоковски РС, 2 с-в от 08.01.2007 г. по гр.д. № 89/ 2006 г., с което е отхвърлен искът, предявен от Б. М. против Г. Б. М. , Л. К. , А. Х. , Ц. А. и Г. Г. М. за прогласяване на нищожността на договор за съдебна спогодба, постигнат по гр.д. № 159/ 1980 г на РС Самоков на 17.06.1980 г.
За да постанови това решение съдът е приел от фактическа страна, че с този договор Б. М. и Б. М. се съгласили първата и наследниците й да ползват паянтова жилищна сграда и дворно място от 90 кв.м. за срок 22 години, считано от датата на спогодбата. След изтичане на срока сградата трябвало да бъде съборена от М. в месечен срок. При това положение М. се отказвала да претендира от Б. М. и от наследниците му стойността на сградата и на частта от имот с пл. № 5* които се придават по регулация към парцел **** на Б. М. Спогодбата е постигната по дело, образувано по жалба на Б. М. против оценителен протокол от 08.10.1979 г. за оценка на част от имот пл. № 5* която се придава по регулация към парцел ****.
Съгласно заключение на техническа експертиза, няма данни за уреждане на регулационните сметки по отношение на имоти № 502 и № 5* възникнали от одобряване на дворищнорегулационен план на с. К. със заповед от 1977 г. По този план от имот пл. № 502 се придават 90 кв.м. към парцел **** за имот пл. № 507.
Ответниците Г. Б. М. , Ц. А. и А. Х. са наследници по закон на Б. М. , а ответниците Г. Г. М. и Л. К. са частни правоприемници на Г. Б. М. и Д. М. , които са им прехвърлили парцел ****, в който се намира процесната сграда. По искане на Г. Б. М. , като наследник на Б. М. , въз основа на спогодбата е издаден изпълнителен лист от СОС по гр.д.01164/ 2005 г. Г. Б. М. е починал в хода на въззивното производство, като вместо него по делото са били конституирани правоприемниците му Д. М. , Г. Г. М. и Л. К.
При тези факти въззивният съд е приел, че спогодбата, с която жалбоподателката е поела задължение да събори сградата след изтичане на 22 години, не е сключена в нарушение на закона и е отхвърлил иска за обявяване на нищожността й.
Решението е правилно. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателката, че същото е постановено в нарушение на правилата на ГПК, тъй като съдебното заседание от 03.10.2007 г пред СОС е проведено въпреки наличие на основания по чл.107 ал.2 от ГПК (отм.). За това заседание Б. М. е била редовно призована още към 24.06.2007 г. На 03.10.2007 г от процесуалният представител на същата е депозирана молба по делото, с която е поискано отлагане на производството. Основанията са, че адвокатът има здравословни проблеми, поради които не може да се яви. Приложен е болничен лист, с който на адвокат Л е даден отпуск по болест 5 дни от 29.09.2007 г. както и експертно решение на ТЕЛК за Б. М. , оценяващо я с 95,75 % намалена работоспособност и нуждаеща се от чужда помощ. При тези данни съдът намира, че нито за пълномощника, нито за страната е било налице неотстранимо препятствие за явяване в съдебно заседание. От момента на констатираното заболяване на пълномощника до датата на съдебното заседание е имало четири дни – достатъчен срок за организиране на защитата чрез друг адвокат, още повече, че по делото не е искано събиране на доказателства, а само са изложени правни доводи. Заболяването на ищцата също не е внезапно, за да се счита за неотстранима пречка. Поради това като е дал ход на делото в съдебно заседание на 03.10.2007 г въззивният съд не е нарушил правилата на ГПК.
Въззивното решение не е постановено и в нарушение на материалния закон. Поетото задължение със съдебната спогодба е валидно, тъй като постигнатото между ищцата и Б. М. съгласие не противоречи на закона. Съдебната спогодба е сключена по дело, заведено от ищцата за изменение на оценката на частта от нейния имот пл. № 5* която се придава по регулация към парцел **** на Б. М. , включително паянтовата постройка върху тази част. Видно от съдържанието на съдебния протокол, в който спогодбата е обективирана, ищцата и Б. М. са се съгласили вместо заплащане на обезщетение за придадената по регулация част Б. М. (евентуално – наследниците й) да може да ползва тази част за срок от 22 години, след което следвало да събори постройката. Няма законова забрана за сключване на такъв договор. Съгласно действащия към 1979 г. ЗТСУ (отм.), обезщетението за придадени по регулация части от имоти към съседни парцели е парично (чл.110 и сл.). Обаче кредиторът всякога може да се съгласи да получи вместо дължимото друга престация – арг. от чл.65 от ЗЗД. Даването вместо изпълнение е изрично уредена от законодателството сделка, поради което сключването на такава не може да се счита за извършено в противоречие със закона. Като е приела вместо плащане на парично обезщетение да получи правото да ползва чужд имот и постройката в него за срок от 22 години, ищцата е сключила позволен от законодателството договор. Същият не противоречи на закона и не е нищожен на това основание.
Следователно не са налице твърдяните в касационната жалба нарушения по чл.114 от ЗТСУ (отм.), тъй като жалбоподателката е получила обезщетение за частта от имота й, която била придадена по регулация към съседния парцел ****а Б. М. Това, че обезщетението не е било парично, а се е изразявало в предоставено право да се ползва придадената част и постройката върху нея, е станало със съгласието на ищцата и не е в нарушение на ЗТСУ (отм.). Именно поради това, че обезщетението е получено от ищцата (в случая има даване вместо плащане, със съгласие на кредитора, което е равнозначно по правни последици) регулацията следва да се счита за приложена, независимо от това, че имотите продължават да се ползват по стари имотни граници. Правоимащият винаги може да поиска предаване на тази част, която е придобил по регулация, тъй като същият се явява собственик на тази част по силата на самия план (чл.110 ал.1 от ЗТСУ – отм.).
Що се касае до доводите, че спогодбата е сключена в нарушение на ЗУТ, те са напълно несъстоятелни. Съответствието на един договор с императивни правни разпоредби се преценява само и единствено с оглед на тази правни норми, които са били в сила към момента на сключване на договора. Това означава, че не е възможно договор, който е сключен преди влизане в сила на ЗУТ, да е нищожен поради това, че противоречи на разпоредби от ЗУТ – такова противоречие е обективно невъзможно да съществува.
Няма значение обстоятелството, че спогодбата не била съпроводена с клауза за предаване на частта от дворното място, в което постройката се намира. Страните определят свободно съдържанието на задълженията, които да поемат с договора. За да постигне спогодба правоимащият приобретател на придадената част е бил съгласен ищцата да поеме задължение единствено да събори сградата след изтичане на съответния срок. Той сам е решил в спогодбата да не се включи клауза за предаване на придадената част, макар че е станал собственик на тази част по силата на самия план и може да защитава правата си с вещен иск. Негово право е при спогодба за обезщетението за придаването да включи клауза за последващо предаване на придадената част, но това е право, а не задължение. Липсата на уговорка в този смисъл не се отразява на валидността на спогодбата.
А що се касае до навадените в касационната жалба доводи, че дворищнорегулационният план бил одобрен в нарушение на чл.28 от ЗТСУ (отм.) и чл.54 от ППЗТСУ (отм.), то същите не са били релевирани нито с исковата молба, нито по реда на чл.116 от ГПК (отм.). Поради това обсъждането им като основание на заявеният иск едва от касационната инстанция е недопустимо.
Следователно не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение и същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора ответниците по касация имат право на разноските по касационното производство, които следва да бъдат възложени в тежест на ищцата, доколкото са поискани и доказани.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, ІІ състав от 05.11.2007 г. по гр.д. № 563/2007 г.
ОСЪЖДА Б. Т. М. да заплати на Д. П. М., Г. Г. М. и Л. Г. К. сумата 300 лв (триста лева) разноски пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: