Р Е Ш Е Н И Е
№ 142
гр. София, 24 март 2009 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 106 по описа за 2009 г
Производството е образувано по искане на осъдения К. К. К., депозирано на 4.02.2009 г, за възобновяване на НОХД № 35/08 по описа на Тревненски районен съд, по което е постановена присъда № 77 от 11.07.2008, потвърдена с решение на Габровски окръжен съд № 134 от 6.10.2008, по ВНОХД № 156/08.
С присъдата, молителят е признат за виновен в това, че през периода 25.07.07-26.07.07, в гр. П., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице: горски стражар при Държавно лесничейство „П”, гр. П., в кръга на службата си, е съставил официални документи: позволително за сеч, серия А, № 0* без дата, и позволително за извоз, серия А, № 0992151/26.07.2007, в които удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства, с оглед на което и на основание чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, е осъден на „пробация”, изразяваща се в следните мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от шест месеца, „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от шест месеца, „включване в курсове за професионална квалификация или програми за обществено въздействие”, за срок от шест месеца.
Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че обвинението не е конкретизирано в диспозитива на обвинителния акт, където не е посочено кои са неверните обстоятелства, което нарушение е възпроизведено и в диспозитива на присъдата. Сочи се, че осъденият е бил лишен от възможността да даде обяснения пред първата инстанция, макар и да се е ползвал от това си право пред въззивния съд. В искането липсват съображения в подкрепа на релевираното нарушение на материалния закон. Иска се да бъдат отменени постановените съдебни актове / присъда и решение /, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане на фазата на досъдебното производство.
В съдебно заседание на настоящата инстанция осъденият моли искането да бъде уважено.
Представителят на ВКП намира искането за неоснователно.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Искането е допустимо: направено е от лице, имащо право на това, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, по отношение на съдебен акт, непроверен по касационен ред.
Разгледано по същество, е неоснователно.
Обвинението, предмет на обвинителния акт, следва да е формулирано по такъв начин, че подсъдимият да узнае в какви рамки упражнява правото си на защита, тоест, срещу какви факти, отнесени към състава на кое престъпление, следва да се защити. При това, следва да е налице съответствие между обстоятелствена част и диспозитив, които заедно очертават рамките на обвинението. В обстоятелствената част се излагат онези фактически обстоятелства, които обуславят съставомерността на деянието, запълнени с конкретно съдържание, а в диспозитива е достатъчно да се изброят само елементите от състава на престъплението, предмет на наказателното производство. Аналогично е процесуалното изискване към съдържанието на диспозитива и мотивите към присъдата.
По настоящето дело посочените процесуални изисквания са спазени, а именно: В обстоятелствената част на обвинителния акт има данни, че в позволителното за сеч, невярно е удостоверено мястото за сеч: отдел 16 г вместо 17 в, а в позволителното за извоз, мястото на извозване и количеството на дървения материал: отдел 16 г вместо 17 в, едра строителна дървесина 1 куб м вместо 3, 75 пл. куб м, дърва за огрев 3 куб м вместо 0, 85 пр. куб м. Същите обстоятелства се съдържат и в мотивите към присъдата, а, в диспозитива на обвинителния акт и този на присъдата, са посочени елементите, покриващи състава на престъплението по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което е ангажирана наказателната отговорност на молителя.
Не е налице и другото, изложено в искането нарушение, свързано с правото на осъдения да даде обяснения пред първата инстанция. След даване ход на съдебното следствие и прочитане на обвинителния акт, председателят на състава е поканил подсъдимия да даде обяснения, при което молителят е заявил, че ще даде обяснения на по-късен етап, но още тогава е променил процесуалната си позиция, като е отказал да дава обяснения / протокол от съдебно заседание, проведено на 22.05.08, л. 28 от първоинстанционното производство /. Преди приключване на съдебното следствие, председателят на състава е запитал страните имат ли искания за събиране на нови доказателства. Подсъдимият е заявил, че няма доказателствени искания, а, ако е имал намерение да даде обяснения, е следвало да го направи в този процесуален момент. Известно е, че от титуляра на правото зависи дали и кога да го упражни, а, в случая, носителят на правото / подсъдимият / е упражнил правото си даде обяснения пред въззивната инстанция, а и обясненията му като доказателствено средство са взети предвид при решаване на делото.
Не е налице релевираното нарушение по чл. 425, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не може да бъде уважено искането за отмяна на съдебните актове, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане.
Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В рамките на установените фактически обстоятелства материалният закон е приложен правилно: релевантните факти сочат на престъпление по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, каквато е и възприетата по делото правна квалификация.
По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. К. К. за възобновяване на НОХД № 35/08 по описа на Тревненски районен съд, по което е постановена присъда № 77 от 11.07.2008, потвърдена с решение № 134 от 6.10.08 на Габровски окръжен съд, по ВНОХД № 156/08.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: