О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
гр.София, 24.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на деветнадесети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис И.
като разгледа докладваното от Б. И. ч.гр.д. № 159/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е частна жалба на В. Г. И. и И. Н. И. срещу определение на Софийски апелативен съд № 44/ 13.01.2009 г. по ч.гр.д. № 2029/ 2008 г. С това определение са отменени изцяло определенията на СГС, ГК, І-4 с-в от 07.04.2008 г и от 22.04.2008 г. и е отхвърлено искането на жалбоподателите за допускане на обезпечение на предявения от тях иск против Е. Е. И. , чрез нейната майка и законен представител О. В. Н., В. П. Г. и С. Х. за обявяване на нищожността на договор за замяна, сключен с нотариален акт № 1* т.ІІ, н.д. № 373/ 26.11.2007 г на нотариус рег. № 75.
В частната жалба се твърди от жалбоподателите, че обжалваното определение съдържа произнасяне по съществен процесуалноправен и материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Кой точно е този въпрос обаче, жалбоподателите не са посочили. Изложили са подробни съображения защо считат предявените искове за допустими и вероятно основателни и на това основание са поискали допускане на касационно обжалване на определението и отмяната му.
Ответниците по жалбата – Е. Е. И. , чрез нейната майка и законен представител О. В. Н., В. П. Г. и С. Х. – оспорват жалбата. Считат, че жалбоподателите не са посочили конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на съдилищата или да е от значение за развитието на правото. Молят жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Евентуално, в случай, че бъде допусната за разглеждане, молят жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира искането за допускане на касационно обжалване на определението за неоснователно.
Съгласно чл.274 ал.3 от ГПК не всички определения на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, а само тези, за които са налице условията по чл.280 ал.1 от ГПК. Това означава, че в конкретния случай, за да бъде допуснато касационно обжалване на определението на САС, следва същият съд да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото. Обаче жалбоподателите, макар да са се позовали на тази хипотеза бланково, не са посочили конкретен въпрос, по който да е налице такова произнасяне. Ако се счита за такъв въпрос „подлежи ли на обезпечение недопустим иск”, то по този въпрос няма никакво противоречие в практиката на съдилищата. Недопустимите искове не подлежат на обезпечаване. Друг въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд и който да дава основание жалбата да бъде допусната за разглеждане по същество, не е формулиран от жалбоподателите.
Съответно съдът не намира да са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски апелативен съд № 44/ 13.01.2009 г. по ч.гр.д. № 2029/ 2008 г.
Делото да се върне на Софийски апелативен съд за произнасяне по постъпилата и администрирана молба за допълване на определението.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: