Р Е Ш Е Н И Е
№ 227
София,09.04. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 413/2008 година по описа на Второ гражданско отделение
Производството е по §2 ал.3 ПЗР ГПК във връзка с чл.218а ал.1 б.”а” ГПК/отм./.
И. Д. Д. е обжалвал въззивното решение на В. окръжен съд № 1* от 25.10.2007г. по гр.д. № 593/2007г.
Касационната жалба е подадена в срок, съдържа изложение на отменителните основания и е процесуално допустима.
Ответниците Г. С. Г. и Н. В. И. не са подали писмен отговор по реда на чл.218г ГПК /отм./
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
С обжалваното решение В. окръжен съд е оставил в сила решението на Районния съд гр. Б. № 121 от 30.05.2007г. по гр.д. № 50/2007г., с което са отхвърлени обективно съединените искове , предявени от И. Д. Д. против Г. С. Г. и Н. В. И. по чл.26 ЗЗД и чл.108 ЗС.
Съдът е приел, че договорът за продажба, предмет на нот.акт № 60/2006г. , с който наследниците на Д. И. Д. , починал през 1996г. са продали нива с площ от 16 дка в землището на с. Т., Община Б. м. „Р”, поземлен имот 013008 по плана за земеразделяне не е е сключен в нарушение на императивни правила на закона и не е нищожен на основание чл.26 ЗЗД, от което следва, че е неоснователен и искът за предаване владението на имота от ответниците.
При служебната проверка на основанията по чл.218б ал.1 б.”а” и „б” ГПК /отм./ Върховният касационен съд констатира, че решението е процесуално недопустимо.
В изпълнение на правомощията си да следи за допустимостта на процеса, както и за редовността на исковата молба от гледна точка на пълнота на нейното съдържание – основание и петитум, първоинстанционният съд е констатирал, че ищецът не сочи обстоятелства, въз основа на които може да се даде правна квалификация на иска по чл.26 ЗЗД с оглед направеното искане да бъде прогласена нищожността на договора за продажба, сключен с нот. акт № 60/2006г. Разпоредбата предвижда няколко основания на нищожност на договора, всяко едно от които представлява отделен фактически състав. В случая в исковата молба са посочени факти , които са свързани с взаимоотношенията между ищеца и трето лице, което не участва в сделката нито като страна, нито като пълномощник, без да има твърдения, които попадат в някоя от хипотезите на чл.26 ЗЗД. При констатираната нередовност на исковата молба по чл.98 ал.1 б. „г” ГПК /отм./ районният съд я е оставил без движение като с разпореждането от 19.02.2007г. по гр.д. № 50/2007г. е дал указания на ищеца да посочи основанието за нищожност по чл.26 ЗЗД. С молба от 06.03.2007г. той е посочил, че договорът е сключен в нарушение на чл.183 ЗЗД. Правната квалификация не е задължение на ищеца и посочването на разпоредба от закона, която той счита, че е приложима в отношенията между страните не представлява основание на иска, защото то обхваща фактите, от които ищецът извежда своето право. При отсъствие на твърдения за липса на елементите от фактическия състав на договора за продажба районният съд в нарушение на процесуалните правила е приел, че с молбата от 06.03.2007г. нередовността на исковата молба е отстранена. Срокът по чл.100 ал.1 ГПК /отм./ е преклузивен, затова с изтичането му при процесуално бездействие на ищеца съдът е длъжен да върне исковата молба на основание чл.100 ал.2 ГПК/отм./. Ето защо първоинстанционно решение е недопустимо поради ненадлежно сезиране на съда, а това води до същия порок и на решението на въззивния съд. Недопустимостта на преюдициалния иск обуславя и недопустимост на ревандикацията, доколкото основанието за собственическия иск е нищожността на договора за продажба. С оглед на изложеното на основание чл.218ж ал.2 във връзка с чл.209 ал.1 ГПК /отм./ постановените решения следва да се обезсилят, а производството по делото да се прекрати.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на В. окръжен съд № 1* от 25.10.2007г. по гр.д. № 593/2007г. и оставеното в сила решение на Районния съд гр. Б. № 121 от 30.05.2007г. по гр.д. № 50/2007г., с което са отхвърлени обективно съединените искове на И. Д. Д. против Г. С. Г. и Н. В. И. искове с правно основание чл.26 ЗЗД и чл.108 ЗС и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: