Р Е Ш Е Н И Е
№ 299
гр.София, 10.04.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в публично съдебно заседание
на втори април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря: Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 1633/ 2008 г.
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а и сл. от ГПК (отм.) вр. пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. М. против въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 452 от 01.02.2008 г. по гр.д. № 1269/ 2006 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение на Благоевградски районен съд от 10.10.2006 г. по гр.д. № 14/ 2005 г., с което са отхвърлени исковете по чл.26 от ЗЗД и чл.33 от ЗЗД, предявени от жалбоподателя против Я. А. М. и Л. С. М. за обявяване на нищожност на сделка за покупко-продажба на недвижим имот по н.д. № 254/ 2004 г на нотариус К. Т. поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, симулация, липса на съгласие и като договор върху неоткрито наследство, както и за унищожаване на тази сделка поради сключването й при условия на крайна нужда.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е необосновано и че е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на правилата на ГПК. Изводите на въззивния съд били направени без да се обсъдят всички доказателства по делото, а при селективно позоваване само на някои от тях. В мотивите на обжалваното решение не били коментирани доказателствата за здравословното състояние на прехвърлителя по оспорената сделка, които сочели, че той не е бил в състояние да разбира какво прави към момента на подписване на пълномощното за извършване на продажбата. Съдът неоправдано се предоверил на показанията на св. Т, без да отчете, че същата е заинтересована, тъй като може да бъде уличена в извършване на престъпление. Неправилно били кредитирани заключенията на графологичните експертизи, като не били взети предвид другите данни по делото, че ответникът Я. М. редовно полагал свой подпис от името на прехвърлителя. Неправилно бил игнориран фактът за липсата на каквито и да е доказателства по оспорената сделка да е платена цена. Прехвърлителят починал 8 дни след сключването й, през този период на практика е бил неподвижен и не е излизал от имота си, следователно парите би трябвало да са останали в наследството му. Такива обаче не били намерени, което сочело, че цена по сделката не е плащана – а това водело до извод за извършена симулация или за наличие на крайна нужда. Поради това моли решението на въззивния съд да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество.
Ответниците по касация – Л. и Я. М. – оспорват жалбата. Според тях съдът е обсъдил правилно всички доказателства по делото и е достигнал до верни фактически констатации. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират за разноските по делото.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е преценил всички събрани по делото доказателства и ги е обсъдил. При това положение не е налице твърдяното нарушение на правилата на ГПК. В мотивите на обжалваното решение са обсъдени както свидетелските показания, които подкрепят тезата на ответниците, така и тези, които са в унисон с позицията на ищеца. Следователно обсъждането на гласните доказателства не е извършено селективно, както се твърди в жалбата. А вътрешното убеждение на въззивния съд не може да бъде подменяно от касационната инстанция. По реда на чл.218а и сл. от ГПК може да бъде контролиран единствено процеса на изграждане на вътрешното убеждение – т.е. дали при изграждането му не са нарушени правилата на ГПК за събиране, оценяване и проверка на доказателствата. Ако такива нарушения няма (а в конкретния случай ВКС не открива такъв порок), то не може да се приеме, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на норми на ГПК.
Не могат да бъдат споделени доводите на касаторите, че неправилно са кредитирани заключенията на назначените по делото графологични експертизи. Същите са обосновани, няма данни за некомпетентност или заинтересованост на вещите лица, а касаторът, въпреки че е оспорил заключенията, не се е възползвал от осигурената му възможност да поиска назначаване на тройна експертиза. Поради това възраженията му срещу достоверността на заключенията остават голословни. Обстоятелството, че ответникът Я. М. в други случаи се е подписвал от името на прехвърлителя Л. М. , няма никакво отношение към факта дали конкретно положеният подпис в пълномощното от 19.07.2004 г. е истински. Това, което интересува съдът, не е дали Я. М. е подписвал брат си, а това, дали подписът в конкретното пълномощно изхожда от Л. М. – а това е факт, който е безспорно установен от заключенията на вещите лица, в които съдът няма основания да се съмнява.
Не е вярно и изложеното в касационната жалба, че въззивният съд не обсъдил данните за здравословното състояние на Л. М. към момента на извършване на оспорената сделка. Напротив, въззивният съд е приел, че прехвърлителят е страдал от тежко онкологично заболяване към този момент и че не е можел да се грижи сам за себе си. Именно поради това той е бил взет от ответниците в техния дом, като доводите на ищеца, че същите с действията му са целели да ускорят смъртта му, са напълно недоказани. А що се касае до това, дали към момента на подписване на пълномощното Л. М. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеният от него правен акт, то и в тази насока е извършен надлежен анализ на гласните доказателства от въззивния съд. Вярно е, че те са противоречиви, но не се установява при формирането на фактическите изводи на въззивната инстанция да са допуснати нарушения на правилата на логиката, опита и теорията. А при липса на такива нарушения вътрешното убеждение на въззивния съд не може да бъде подменяно от касационната инстанция. Следователно обстоятелството, че са кредитирани свидетели, сочещи на вменяемостта на Л. М. към датата на пълномощното, не прави атакуваното решение порочно.
Не е вярно и твърдението на касатора, че въззивният съд игнорирал фактът за липсата на каквито и да е доказателства по оспорената сделка да е платена цена. Напротив, в обжалваното решение са обсъдени доказателствата, според които след смъртта на прехвърлителя парите от продажната цена не са намерени. Прието е обаче, че този факт сам по себе си не доказва симулация по продажбения договор. Изводът се споделя и от настоящия съдебен състав. Поначало ищецът не е от кръга лица, за които важи забраната за установяване на симулацията със свидетели – тъй като не е страна по продажбата, която твърди като симулативна, той може да доказва привидността й с всички доказателствени средства. Но доказателствената тежест е за него – чл.127 ал.1 изр.1 от ГПК (отм.) – което означава, че за да бъдат приети твърденията му за установени, трябва да е изключено всякакво съмнение за противното. В случая в подкрепа на доводите на ищеца за симулация е единствено факта на липсващата продажна цена. Той не е достатъчен за направа на категоричен извод – може сумата от продажбата да е била подарена от прехвърлителя приживе на трето лице (включително на някой от ответниците), а може и да е присвоена от някого. Възможни са и други версии, които да обясняват защо сумата липсва от наследството на прехвърлителя – а при наличие на различни версии за твърдяния факт, доказването на същия никога не може да се счита за пълно. Влизат в сила неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да счита недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност. Поради това правилен е изводът на въззивния съд, че липсват доказателства за твърдяната от ищеца привидност на продажбената сделка, като прикриваща договор за дарение.
Неправилно е и схващането на касатора за крайната нужда като основание за унищожаване на договорите. Съгласно чл.33 от ЗЗД не само обстоятелството, че страната по един договор е имала сериозна нужда, която е смятала да задоволи със сключването му, може да бъде основание за унищожаването. Необходимо е освен това сделката, сключена при крайна нужда, да е с явно неизгодни за нуждаещата се страна условия – т.е. престацията на тази страна да е очевидно несъответна и несъразмерна на насрещната престация, като нееквивалентността следва да е във вреда на крайно нуждаещият се. В конкретния случай не само че няма данни продажбата да е сключена при неизгодни за прехвърлителя условия (в смисъл продажната цена да е значително по-ниска от пазарната), но няма и твърдения в тази насока. Поради това искът за унищожаване на договора поради наличие на крайна нужда се явява неоснователен дори и само с оглед изложените от ищеца твърдения.
Следователно не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното въззивно решение. Същото следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Благоевградски окръжен съд № 452 от 01.02.2008 г. по гр.д. № 1269/ 2006 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: