Р Е Ш Е Н И Е
№ 298
гр.София, 10.04.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в публично съдебно заседание
на втори април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря: Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Б. Илиев гр.д. № 1601/ 2008 г.
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а и сл. от ГПК (отм.) вр. пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Х. Н., Ц. Б. Н. и С. Б. Н. против въззивно решение на Софийски градски съд от 11.01.2008 г. по гр.д. № 2526/ 2007 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение на Софийски районен съд от 02.05.2007 г. по гр.д. № 842/ 2004 г, с което е отхвърлен иска по чл.38а от ЗЖСК, предявен от жалбоподателите против В. Б. Д. за предаване на владението на недвижим имот.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е необосновано и че е постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно въззивният съд счел за недоказано по делото ЖСК „Български художник”, чиито права упражняват касаторите с предявения иск, да е изключителен собственик на имота, чието предаване се иска. Според касаторите обратното следвало от доказателствата по делото. Освен това дори да било налице съсобственост, то това обстоятелство не било пречка за успешното провеждане на иска по чл.38а от ЗЖСК. Според касаторите вътрешните отношения между съсобствениците не били релевантни за третите лица, спрямо които единият от съсобствениците търси упражняване на правата си като такъв. Поради това молят решението на въззивния съд да бъде отменено и делото да бъде решено по същество. Разноски не претендират.
Ответникът по касация В. Д. оспорва жалбата. Според него по делото не е доказано ЖСК „Български художник” да е собственик или съсобственик на процесната вещ. Освен това счита за недоказано и твърдението на ищците, че той владее тази вещ. Поради това моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като претендира и за присъждане на разноските по касационното производство.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима, а разгледана по същество същата е и основателна.
Делото е образувано по иск на Т. Х. Н., Ц. Б. Н. и С. Б. Н. против В. Б. Д. по чл.38а от ЗЖСК с твърдения, че на ищците е разпределено от ОС на ЖСК жилище – апартамент № 26 с мазе № 8 – във вх. В на сграда в гр. С., м.”К”, парцел ****, кв.133-д на ж.к.”Г”. В този обект без законно основание се бил настанил ответника, като ищците претендират същият да бъде осъден да им предаде държаната без основание вещ.
Основателността на този иск се предпоставя от установяване на следните обстоятелства: ищецът да е член-кооператор на ЖСК; в съдържанието на членственото правоотношение да съществува правомощие на ищеца спрямо ЖСК да получи, след построяване на сграда, конкретен жилищен обект, индивидуализиран с разпределителен протокол; този обект да е собственост на ЖСК; обектът да се държи не от ищеца, а от ответника.
Установено е по делото, че Т. фонд на С. на българските художници е бил собственик на имот с пространство 8 500 кв.м., съставляващо парцел ****, кв.133. През 1986 г. този имот е включен със съседния парцел **** в един общ парцел **** под № V от кв.133 – д, отреден за високо строителство. На основание чл.30 т.3 от ЗТСУ (отм.) така образуваният общ парцел ****тава съсобствен между собствениците на бившите парцели ІV и V, а съгласно чл.31 ал.2 от ЗТСУ (отм.) частите на съсобствениците съответстват на стойността на включените в общия парцел ****ивши техни имоти. Следователно след извършената през 1986 г. регулация СБХ притежава 8 500/ 20 599 ид.ч. от новообразувания парцел ****. Съсобственик на този парцел **** права за останалите 12 099/ 20 599 ид.ч. е трето лице.
През 1994 г СБХ прехвърля собствените си 8 500/ 20 599 ид.ч. от парцела на ЖСК „Български художник”. На ЖСК е издадено строително разрешение, но не е отстъпено право на строеж по предвидения в закона ред. Отстъпването на право на строеж е винаги формална сделка, по делото не е представен писмен договор за такова отстъпване, което означава, че такъв договор няма сключен. Влиза в сила презумпцията по чл.92 от ЗС и тъй като парцелът е съсобствен между Ж трето за спора лице, то и сградата, в която се намира процесният имот се притежава под режим на съсобственост. ЖСК „Български художник” е придобила собствеността върху 8 500/ 20 599 ид.ч. от сградата, респективно толкова ид.ч. от апартаментите в същата сграда. Останалите 12 099/ 20 599 ид.ч. от апартамента не са станали собственост на ЖСК.
Ищците са наследници на Б. Н. , който е бил приет за член на ЖСК с решение на ОС от 10.12.1984 г. и на когото с протокол от ОС на ЖСК от 08.04.2000 г. е разпределен процесният обект. Борис Н. е починал на 21.06.2000 г., а на 16.12.2000 г. ОС на ЖСК „Български художник” е приело за член – кооператори за апартамент № 26 наследниците на починалия – Т. Х. Н., Ц. Б. Н. и С. Б. Н..
Установено е от показанията на св. П, който обитава апартамент, съседен на процесния, че въпросният имот е зает от В. Д. за период от около 2 години преди провеждан на разпита. В момента в същия апартамент живеят наематели на В. Д. Представеният договор за наем, с който не В. Д. , а трето лице е заявило, че отдава процесния апартамент под наем, е документ, който не се ползва с доказателствена сила за друго, освен за авторството му. Той не доказва, че Д. не упражнява владение върху апартамента, а с оглед свидетелските показания по делото фактът на владението следва да се счита за безспорно установен. Доводите на ответника по касация за недоказаност на този факт са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Видно от изложеното, налице са всички предпоставки за уважаване на иска по чл.38а от ЗЖСК. Ищците са член-кооператори в ЖСК, процесният жилищен имот им е разпределен с решение на ОС на ЖСК, ответникът владее същият без да има правно основание за това. Основният спорен въпрос дали ЖСК е собственик на имота, чието предаване се иска, следва да бъде разрешен в смисъл, че е ЖСК „Български художник” е съсобственик на 8 500/ 20 599 ид.ч. от сградата, респективно толкова ид.ч. от апартаментите в същата сграда, включително процесният апартамент. В този смисъл неоснователни са доводите на касаторите, че ЖСК е изключителен собственик на спорната вещ. Обаче неоснователни са и доводите на ответника по касация, че това обстоятелство прави невъзможно уважаване на предявения иск. Като се изходи от характера на иска, следва да се приеме, че правото на съ-собственост на ЖСК е достатъчно за осигуряване на активната легитимация на ищците. Това е така, тъй като искът има суброгаторен характер – с него се дава възможност на лица, който нямат вещни права върху един имот, но са в членствено правоотношение с със собственика ЖСК, да искат предаване на имота вместо собственика. Идеята е, че при бездействие на ЖСК член-кооператорът, на който имотът е отреден (т.е. той има право да го получи в бъдеще като своя собственост като това право е елемент от членственото правоотношение между него и ЖСК), трябва да може да го претендира пряко от владелеца на имота, когато ЖСК бездейства. В този смисъл с иска по чл.38а от ЗЖСК се предявяват за защита чужди вещни права, като ищецът е легитимиран в същия обем, в който е легитимиран собственикът – т.е. бездействащата ЖСК. Ако ЖСК би имала право да ревандикира вещта от владелеца, то и член-кооператорът, на който жилището е отредено, би могъл да упражни тези права в същия обем. И понеже като съсобственик на апартамента ЖСК би могла да го ревандикира от всяко владеещо трето лице несобственик изцяло (а не само до обема на притежаваните идеални части), то и член – кооператорът, който упражнява чужди права, може да ги ползва в същия обем. Или, както ответникът не би могъл да отблъсне искът за вещна защита на ЖСК поради това, че ЖСК е само съсобственик (а не изключителен собственик) на имота, така не би могъл да отблъсне и иска на член-кооператорът, който по силата на закона пряко упражнява правата на ЖСК.
Следователно налице е твърдяното в касационната жалба основание – нарушение на материалния закон – и това налага отмяна на атакуваното въззивно решение. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, след отмяната спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция, като предявеният иск бъде уважен.
С оглед изхода от делото ищците имат право на всички разноски в производството, но тъй като същите не са претендирани нито с касационната жалба, нито в хода на производството, в тяхна полза съдът не може да се произнася.
По изложените съображения Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението на Софийски градски съд от 11.01.2008 г. по гр.д. № 2526/ 2007 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.38а от ЗЖСК В. Б. Д., ЕГН **********, гр. С., ж.к.”Г”, бл.249, вх. А, ап.26 да предаде на Т. Х. Н., ЕГН **********, Ц. Б. Н., ЕГН ********** и С. Б. Н., ЕГН **********, всички със съдебен адрес гр. С., ул.”К” № 1* ет.4, адв. А, апартамент № 26, находящ се във вх. В, (секция блок 3) на бл.259, гр. С., м.”К”, парцел ****, кв.133-д, ж.к.”Г”, ул.”Т” № 3, със застроена площ 84,47 кв.м., състоящ се от работно помещение, чайна, баня-клозет, преддверие, балкон, с граници юг – ателие № 18, изток – двор, запад – преддверие на вх. В и помещение за детски колички, север – двор, отгоре – апартамент № 27, отдолу – мазета, заедно с мазе № 8 и с 5,051 % идеални части от общите части на сградата.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: