Р Е Ш Е Н И Е
№ 338
гр.София, 16.04.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в публично съдебно заседание
на девети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря: Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Б. И. гр.д. № 1739/ 2008 г.
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а и сл. от ГПК (отм.) вр. пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Б. , в качеството му на едноличен търговец с фирма Е. “Н” против въззивно решение на Хасковски окръжен съд от № 505 от 07.01.2008 г. по гр.д. № 718/ 2007 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение на Димитровградски районен съд по гр.д. № 961/ 2006 г., с което е отхвърлен предявения от касатора против „М” Е. (в ликвидация) и „В” О. иск за установяване на нищожността на договора, сключен с нотариален акт № 117 от 27.07.2006 г. по н.д. № 705/ 2006 г на нотариус рег. № 3* поради противоречие със закона.
В жалбата се твърди, че неправилно въззивният съд счел оспорената сделка за такава, която не е приватизационна по смисъла на ЗПСК и за която не важи забраната по чл.28 ал.1 от ЗПСК. Сделката била с ДМА на дружеството с изцяло държавно участие и за нея се прилагал режимът по ЗПСК. Разпоредбата на чл.28 от ЗПСК, забраняваща сделката без предварително разрешение на агенцията за следприватизационен контрол (АСК) била императивна и нарушаването и обуславяло нищожност на продажбата. Тя била нищожна и поради липса на съгласие за извършването й, дадено по чл.17 от ПРУПДТДДУК, от ресорния министър. Формално даденото такова съгласие не било релевантно, тъй като преди получаването му министърът не бил уведомен, че ищецът също има оферта за закупуване на активите. Освен това касаторът счита въззивното решение за необосновано, тъй като съдът обсъдил само част от доказателствата по делото и доводите на страните и без да разгледа всички материали по отделно и в тяхната съвкупност. Поради това моли решението на въззивния съд да бъде отменено и делото да бъде решено по същество.
Ответниците по касация – „М” Е. (в ликвидация) и „В” О. – не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.
При възприемането на фактите въззивният съд не е допуснал твърдяното от касатора нарушение на правилата на ГПК. В мотивите на обжалваното решение са обсъдени всички доказателства по делото и въз основа на тях са направени съответстващи фактически изводи. Настоящият състав не открива нарушения на правилата, регламентиращи процеса на доказване. Няма и изложени конкретни твърдения за такива нарушения в жалбата – касаторът заявява, че не били обсъдени всички доказателства, но не сочи кое конкретно доказателство или кой конкретно довод въззивният съд не е взел предвид при формиране на вътрешното си убеждение. Поради не може да се приеме, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на правилата на ГПК или че същото е необосновано.
Неоснователни са и доводите за неправилно приложение на материалния закон.становено е по делото, че „М” Е. (в ликвидация) е дружество с изцяло държавно участие, което е прекратено и обявено в ликвидация от 19.07.2004 г. На 27.07.2006 г това дружество е сключило под формата на нотариален акт договор с „В” О. , като му е продало 9 недвижими имота в с. З. поле. В нотариалният акт е посочено, че сделката е сключена след проведена процедура по пряко договаряне, а видно от протокол РД-21-60/ 29.06.2006 г министърът на икономиката и енергетиката на Република България е взел решение, с което е дал разрешение за продажба на обекти „П”, с. З. поле, от „М” Е. (в ликвидация) на„В” О. чрез процедура по пряко договаряне. При това положение изводът на въззивния съд, че сделката е извършена при спазване на чл.17 от ПРУПДТДДУК, е правилен. Неоснователни са доводите на касатора, че това разрешение е формално, тъй като той бил подал заявление за закупуване на същия обект. Действително такова заявление е било подадено до министъра и тъй като същото е с входящ номер в МИЕ от 30.05.2006 г, към датата на протокола, с който е дадено разрешение за продажбата, министърът е знаел за отправената оферта за закупуване на същите имоти от ищеца. Това обаче с нищо не опорочава даденото разрешение продажбата да се извърши на друго лице („В” ООД), тъй като министърът не е бил длъжен нито да обсъди, нито да приеме офертата на ищеца.
Неоснователни са и доводите, че продажбата противоречи на чл.28 ал.1 от ЗПСК. Цитираната норма действително въвежда забрана за извършване на разпоредителни сделки с дълготрайни активи на дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, но тази забрана важи само при условията на алинея втора на чл.28 от ЗПСК – след приемане на изрично решение от АСК. Такова решение не се твърди да е взето преди 27.07.2006 г, поради което процесната сделка не е извършена при противоречие с чл.28 ал.1 от ЗПСК.
А що се касае до доводите, че неправилно сделката от 27.07.2006 г не е счетена за приватизационна, то такива съображения въззивният съд не е изложил в обжалваното решение. Подобни аргументи е изложил първоинстанционният съд, обаче неговото решение не е предмет на разглеждане в касационното производство. На касационно обжалване подлежат въззивните решения и доколкото в решението на окръжния съд няма доводи, според които оспорената сделка да не попада в обхвата на ЗПСК, то твърденията на касатора в тази насока не следва да бъдат обсъждани.
Следователно не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното въззивно решение. Същото следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Хасковски окръжен съд от № 505 от 07.01.2008 г. по гр.д. № 718/ 2007 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: