5_94-00-115/14.06.11 г.
чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО
чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО
чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО
Фактическа обстановка
Руски гражданин с разрешено продължително пребиваване в Република България има сключен граждански брак с български гражданин. Работи по трудов договор и работодателят внася задължителните осигурителни вноски върху трудовите възнаграждения.
Въпросите са:
1. Дължат ли сезадължителни здравноосигурителни вноски за сметка на руския гражданин и за сметка на работодателя.
2. В случай, че здравноосигурителните вноски са недължимо внесени, могат ли да бъдат възстановени.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване и Кодекса за социално осигуряване, изразяваме следното становище:
До края на м.януари 2011 г. чуждите граждани имаха право да пребивават в Република България краткосрочно и дългосрочно. Краткосрочното пребиваване е до 90 дни от датата на влизането в страната. Дългосрочното пребиваване включваше продължително пребиваване – с разрешен срок до една година и постоянно пребиваване – с разрешен неопределен срок (чл. 23 от Закона за чужденците в Република България).
От 01.02.2011 г. тази разпоредба е променена (ДВ бр.9/28.01.2011 г.) и съгласно новия текст чужденците пребивават в Република България:
1. краткосрочно – до 90 дни от датата на влизането в страната; срокът може да бъде продължен еднократно от службите за административен контрол на чужденците по причини от хуманитарен характер;
2. продължително – с разрешен срок до една година;
3. дългосрочно – с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;
4. постоянно – с разрешен неопределен срок.
Здравното осигуряване на чуждите граждани, пребиваващи в Р. България е подчинено на специален осигурителен режим, регламентиран в Закона за здравното осигуряване(ЗЗО).
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗОдо края на м.януари 2011 г. задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. От 01.02.2011 г. разпоредбата е променена (ДВ бр.9/ 28.01.2011 г.) във връзка с промяната в чл.23 от Закона за чужденците в Република България. С тази промяна към задължително осигурените в НЗОК чужди граждани с разрешено постоянно пребиваване садобавени и тези с разрешено дългосрочно пребиваване в Република България.
Задължението за осигуряване на тези лица възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване ( чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО).
Тъй като Вие имате разрешение само за продължително пребиваване в Р. България, т.е. не сте със статут на дългосрочно или постоянно пребиваващ, в настоящия момент не попадате в кръга на осигурените лица по реда на чл. 33 от ЗЗО и не следва да се внасят за Вас задължителни здравноосигурителни вноски.
След като придобиете статут на дългосрочно или постоянно пребиваващ в Р. България, подлежите на задължително осигуряване по реда на чл. 40 от ЗЗО.
При упражняване на дейност по трудов договор от чуждестранен гражданин, който не е от държава-членка на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария, се пораждат следните задължения за осигуряване:
Социално осигуряване – в Кодекса за социално осигуряване (КСО) не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство.
Работниците и служителите, наети на работа за повече от 5 работни дни или 40 часа, през един календарен месец, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица (чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО). Осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО). Осигурителните вноски за работниците и служителите се разпределят между осигурителите и осигурените лица в съотношението по чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9 от КСО.
Здравно осигуряване – намират приложение чл.33, ал. 1, т. 3 и чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, т.е задължението за осигуряване настъпва от датата на разрешение за дългосрочно и постоянно пребиваване в Р. България.
За лицата по трудови правоотношения здравноосигурителната вноска се определя върху доход по чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) – доходът, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване. Вноската се внася от работодателя или ведомството и се разпределя между работодателя или ведомството и осигурения в съотношение 60:40 за 2011 г. (чл.40, ал.1,т.1 от ЗЗО).
В случая недължимо внесените здравноосигурителни вноски могат да бъдат прихванати или възстановени по реда на чл. 128 и 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Възстановяването на недължимо платени суми може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на задълженото лице ако същото е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон не е предвидено друго.’