Р Е Ш Е Н И Е
№ 229
София 16.04.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети март, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 974/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „У” АД, град С., срещу въззивно решение от 11.05.2005 г. по гр. дело № 1271/2004 г. на Софийския градски съд и решение от 26.06.2006 г. по гр. дело № 1271/2004 г. на Софийския градски съд за допускане поправки на очевидни фактически грешки и изменение на въззивното решение от 11.05.2005 г. в частта за разноските. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./
Според касатора предявените от ищцата искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59, ал.1 ЗЗД се основават на възстановеното и право на собственост по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. Към момента на одържавяването магазините са били два и наследодателят на ищцата се е легитимирал като собственик с нотариални актове №15 и №17 от 1936 г., а впоследствие те са трансформирани в един обект поради извършено преустройство. Към настоящия момент не съществуват два отделни магазина, а само един. Неправилно с обжалваното решение е постановено ревандикиране на два отделни магазина, каквито реално не съществуват. В нарушение на процесуалните правила не е назначена техническа експертиза, която да установи идентичността на магазините, предмет на спора. Ищцата не е доказала, че е собственик процесния магазин.
С решението за допускане на поправки на очевидни фактически грешки и изменение на въззивното решение в частта за разноските фактически е допълнено основното решение и са присъдени направени разноски включително и за първата съдебна инстанция, което е недопустимо.
Ответницата по касационната жалба Л. Л. А. С. – Ф. , град С., оспорва жалбата.
Жалбите са подадени в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, намира следното:
С решение от 11.05.2005 г. по гр. дело № 1271/2004 г. на Софийския градски съд е отменено решение от 15.10.2003 г. по гр. д. №17405/2002 г. на Софийския районен съд в частта относно отхвърлянето на иска с правно основание чл.59 ЗЗД и по реда на чл.208, ал.1 ГПК/отм./ е осъден ответникът „У” АД да заплати на Л. Л. А. С. – Ф. сумата 10 822 лв. – обезщетение за ползване на процесните магазини за периода 01.08.1999 г. – 01.08.2000 г. Оставено е в сила първоинстанционното решение в частта относно осъждането на „У” АД да предаде владението на Л. Л. А. С. – Ф. на 2/3 идеални части от магазин в партера на сградата, находяща се в град С., ул. „Е”№53 с лице към улица „В” със застроена площ от 28 кв.м. по нотариален акт, а по архитектурен проект с размери 3.8 метра на 8.85 метра и площ 34.63 кв.м., при съседи: магазини на д-р С от двете страни, ул. „В” и двор, заедно със зимнично помещение с шахта от магазина за мазето с площ 12.54 кв.м. при съседи: д-р С, коридор и улица „В”, заедно с припадащите се 90/4405 идеални части от общите части на сградата и мястото с площ от 520 кв. м., съставляващо парцел ****Х, кв. 19 по плана на София и на магазин в партера на сградата, находяща се в град С., ул. „Е”№53 с лице към улица „В” със застроена площ от 28 кв.м. по нотариален акт, а по архитектурен проект с размери 4 метра на 7.85 метра и площ 31.80 кв.м. при съседи: магазини на д-р С от двете страни, ул. „В” и двор заедно със зимнично помещение с шахта от магазина за мазето с площ 13.20 кв.м. при съседи: д-р С, коридор и улица „В”, заедно с припадащите се 100/4405 идеални части от общите части на сградата и мястото с площ от 520 кв. м., съставляващо парцел ****Х, кв. 19 по плана на София, като към настоящия момент двата магазина са обединени в едно общо помещение. Въззивният съд е приел, че от изслушаната във въззивното производство техническа експертиза, писмените доказателства и от показанията на свидетелите се установява по безспорен начин идентичността между двата магазина, описани в нотариални актове №15 и №17 от 1936 г. и магазина, ползван от ответника в настоящия момент за периода, за който се претендира обезщетение по чл.59 ЗЗД. На ищцата е възстановена собствеността върху магазина на основание чл.1, ал.1 и чл.2, ал.2 ЗВСОНИ и ответникът упражнява фактическа власт върху него без основание.
С решение от 26.06.2006 г. по гр. дело № 1271/2004 г. на Софийския градски съд са допуснати поправки на очевидни фактически грешки в решение от 11.05.2005 г. по гр. дело № 1271/2004 г. на Софийския градски съд относно името на ищцата, вписването на изричен диспозитив за отмяната на първоинстанционното решение в една част и относно периода на претендираното обезщетение по чл.59, ал.1 ЗЗД. Същото решение е изменено и в частта за разноските.
По касационната жалба срещу решение от 26.06.2006 г. по гр. дело № 1271/2004 г. на Софийския градски съд. Неоснователни са доводите, че с това решение фактически е допълнено основното решение. С допускането на посочените по-горе поправки на очевидни фактически грешки е премахнато несъответствието между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в решението, а не е отстранена непълнота на същото. В съответствие с процесуалните правила са присъдени и деловодните разноски за първоинстанционнто и въззивното производство съобразно изхода на спора.
Обжалваното решение е в съответствие с процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила.
По касационната жалба срещу въззивно решение от 11.05.2005 г. по гр. дело № 1271/2004 г. на Софийския градски съд. Правилно въззивният съд е приел, че исковете са основателни. Предпоставките за уважаване на предявения ревандикационен иск са установяване по безспорен начин, че ищецът е собственик на процесната вещ и ответникът упражнява фактическа власт върху нея без да има право на собственост или владение, а за иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, че последният е ползвал вещта за исковия период без основание. В случая въззивният съд е направил обоснован извод, че ищцата се легитимира като собственик на процесния магазин. Правилно е прието, че е налице идентичност на магазините по нотариални актове №15 и №17 от 1936 г., върху които на ищцата е възстановена собствеността и магазина, върху който ответникът по исковете упражнява фактическа власт. Не е вярно твърдението на касатора, че в нарушение на процесуалните правила не е назначена техническа експертиза, която да установи идентичността на магазините, предмет на спора. Такава е назначена във въззивното производство и приетото заключение е обсъдено заедно с всички останали доказателства, събрани по делото. Извършеното само незначително вътрешно преустройство, довело до обединяването на два магазина в един не означава, че има нов обект на собственост, различен от тези по нотариалните актове от 1936 г. Въззивният съд в тази насока е съобразил изцяло ТР №1 от 17.05.1995 г. по гр. д. №3/1994 г. на ОСГК на ВКС. Според него вътрешните преустройства, дори и да са значителни по обем, не водят до създаване на нов обект на собственост, поради което и в този случай няма пречка за възстановяване на собствеността.
При напълно изяснена фактическа обстановка въззивният съд е направил съответстващи изводи относно релевантните за спора факти.
Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят 300 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 11.05.2005 г. по гр. дело № 1271/2004 г. на Софийския градски съд и решение от 26.06.2006 г. по гр. дело № 1271/2004 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА „У” АД, град С., да заплати на Л. Л. А. С. – Ф. , град С., 300 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.