Р Е Ш Е Н И Е
№ 389
гр.София, 21.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в публично съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Гроздева гр.д.№ 102 по описа на Второ г.о. за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а и сл. от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Б. срещу решение № 517 от 04.10.2007 г. на П. окръжен съд, трети въззивен граждански състав по в.гр.д. № 538 от 2007 г., с което е отменено решение № 45 /без дата/ на П. районен съд по гр.д. № 148 от 2006 г. и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне като погасени по давност на придявените от Н. Д. Б. срещу И. Л. В. и К. С. К. искове с правно основание чл.240 от ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците да заплати сумата 7 804,60 лв., представляваща левова равностойност на 4000 щ.д.- част от дължима сума от 10 000 щ.д., получена на основание договор за заем от 21.05.1997 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.11.2005 г. до окончателното плащане.
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения- основания за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.69, ал.1 от ЗЗД /че дадената в заем сума подлежала на връщане незабавно след получаването й/ и на тази база неправилно е приел, че срокът на погасителната давност за връшане на заема започвал да тече от деня на получаване на сумата. Разпоредбата на чл.69, ал.1 от ЗЗД предвиждала само една възможност, а не задължение на кредитора са иска изпълнение веднага. Неправилно била приложена нормата на чл.240, ал.4 от ЗЗД, според която заемателят е длъжен да върне заетата сума в течение на 1 месец след поканата, което означавало, че задълженито за връщане на заема ставало изискуемо след покана. А по делото имало категорични данни, че искът е предявен през 2006 г., тоест по-малко от 5 години след отправените пред 2002 г. покани за връщане на даданата в заем сума.
В срока по чл.218г от ГПК /отм./ с писмено възражение ответникът И. Л. Н. оспорва жалбата.
В открито съдебно заседание служебният защитник на ответника К. С. К. също оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди наведените от касатора основания да обжалване на решението, счита следното: Касационната жалба е допустима- подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу решение на въззивен съд, което съгласно на чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови решението си за отхвърляне на предявените искове като погасени по давност, въззивният съд е приел, че задължението на ответниците по договора за заем от 21.05.1997 г. е без определен срок, поради което давностният срок за изпълнение на това задължение започва да тече от датата на възникване на задължението, тоест от 21.05.1997 г. Тъй като исковете са предявени повече от 5 години след тази дата /едва през 2006 г./ съдът е счел тези искове за погасени по давност.
Това решение е валидно, допустимо и правилно. Не се е споряло между страните и от представената разписка е видно, че на 21.05.1997 г. между ищеца и ответниците е бил сключен договор за заем на 10 000 щ.д., като в същия не е уговорен срок за връщане на заема. Съгласно чл.69, ал.1 от ЗЗД, в този случай заемодателят може да иска връщане на заема веднага, а съгласно чл.240, ал.4 от ЗЗД, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на 1 месец от поканата.
Тези разпоредби обаче не променят момента, от който започва да тече погасителната давност за изпълнение на задължението за връщане на заема по горепосочения договор. Този момент е определен изрично в специалната норма на чл.114, ал.2 от ЗЗД, според която срокът за погасителна давност за изпълнение на задължение, което става изискуемо след покана /какъвто е и настоящия случай/, започва да тече не от поканата, а от деня на възникване на задължението. В случая, задължението за връщане на получената в заем сума по договора за заем от 21.05.1997 г. е възникнало от датата на даване на заема /тоест на 21.05.1997 г./, а исковата молба по делото е подадена на 28.11.2005 г., тоест след изтичане на предвидения в чл.110 от ЗЗД петгодишен давностен срок. При тази фактическа обстановка, прилагайки правилно разпоредбите на ЗЗД за погасителната давност, въззивният съд е достигнал до правилен извод за неоснователност на исковете поради погасяването им по давност.
В касационната жалба не са изложени доводи относно това, дали завеждането на частичен иск по гр.д. № 28 от 2003 г. на П. РС е довело до прекъсване или до спиране на давностния срок, поради което ВКС не следва да разглежда и да се произнася по този въпрос.
Поради гореизложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./ обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./ касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата И. Н. направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 100 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 517 от 04.10.2007 г. на П. окръжен съд, трети въззивен граждански състав по в.гр.д. № 538 от 2007 г.
ОСЪЖДА Н. Д. Б. от гр. П., ул.”Г” № 15 да заплати на И. Л. В. от гр. П., бул.”Х” № 1* ет.1, ап.4 на основание чл.64 от ГПК /отм./ сумата 100 лв. /сто лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.