Р Е Ш Е Н И Е
№ 388
гр.София,21.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдията Т.Гроздева гр.д.№ 71 от 2008 г. по описа на Второ отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а и сл. от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на М. К. М. и Т. Д. М. срещу решение № 354 от 16.11.2007 г. на С. окръжен съд, първи граждански състав, постановено по в.гр.д. № 394 от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 2 от 16.03.2007 г. на С. районен съд по гр.д. № 765 от 2006 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявения от касаторите срещу Л. С. А. и А. Н. А. иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване на владението върху таванско помещение от 7,28 кв.м., находящо се в жилищната сграда на ул.”С” № 124 в гр. С., при граници на помещението: изток и юг- таван на И. и Т. П. , север- двор и запад- общ коридор и стълбище.
В жалбата се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно- основания за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК отм/. Според касаторите, с оглед клаузите в нотариалния акт № 90 от 1970 г. за учредяване в полза на А. А. право да надстрои триетажната сграда с четвърти етаж, правилно съдът бил приел, че праводателят на ответниците А не е станал собственик на тавански помещения в тази сграда. В нарушение на процесуалните правила обаче съдът не изключил от доказателствата по делото нотариален акт № 65 от 2004 г., в който било записано, че ответниците по делото са закупили от А. и са станали собственици на процесното таванско помещение, както и скицата за разпределение на подпокривното пространство от 1970 г., която била оспорена от касаторите. Неправилно, в нарушение на чл.133, б.”а”, „б” и „д” от ГПК /отм./ съдът кредитирал показанията на свидетеля А/праводател на ответниците/, че самият той е владял процесното таванско помещение повече от 10 години. Неправилно било прието и че от показанията на свидетелката Т се установявало давностно владение на ответниците върху процесното таванско помещение. Неправилен бил и изводът на съда, че нямало доказателства касаторите да са собственици на новоизградените след надстрояването на сградата тавански помещения- те са били собственици на тези помещения по силата на самия нотариален акт № 127 от 1966 г. и протокола за доброволна делба от 01.02.1966 г.
В срока по чл.218г от ГПК /отм./ не е постъпило възражение от ответниците по касационната жалба Л. С. А. и А. Н. А..
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия счита следното: Касационната жалба е допустима- подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от касаторите иск с правно основание чл.108 от ЗС за таванско помещение с площ от 7,82 кв.м., като е приел, че по делото липсват доказателства ищците да са собственици на обособените след надстрояването на сградата с четвърти етаж тавански помещения и че праводателите на ответниците А са придобили по давност процесното таванско помещение.
Това решение е валидно, допустимо и правилно. Действително, неправилно е прието от въззивния съд, че няма доказателства ищците да са собственици на процесното таванско помещение. Представените от тях нотариален акт № 1* том I по нот.д. № 486 от 23.03.1966 г. и протокол по гр.д. № 53 от 1966 г. на С. народен съд, в които като тяхна собственост е описано таванско помещение със същите площ и граници като процесното, установяват правото на собственост на ищците върху това таванско помещение, което е съществувало преди надстрояването на сградата с четвърти етаж. Видно от натариален акт № 20, том VI по нот.д. № 2* от 1970 г., през 1970 г. ищците и собствениците на другите два етажа от сградата са учредили в полза на праводателите на ответниците А. И. А. и А. И. А. правото да надстроят четвърти етаж от сградата. В този нотариален акт изрично е записано, че на А. се отстъпва правото на собственост и върху ? ид.ч. от общите части на сградата, но без правото на собственост върху тавански и избени помещения. Следователно, с оглед на тази изрична клауза в договора за суперфиция, след изграждането на четвъртия етаж от сградата и таванските помещения над този четвърти етаж, А. А. и А. А. са станали собственик на четвъртия етаж от сградата, а изградените над този четвърти етаж тавански помещения са останали съсобствени само на собствениците на апартаментите на ет.1, 2 и 3 от сградата. Тоест, ищците като собственици на третия етаж от тази сграда са били собственици на изградените над четвъртия етаж тавански помещения и са имали право да искат от всяко трето лице /каквито са ответниците по делото и праводателите им А. А. и А. А. / предаването на целия тавански етаж от сградата, включително и на процесното таванско помещение.
Обосновано обаче е прието от съда, че А. А. и А. А. /лицата, на които през 1970 г. е било учредено правото да настроят четвърти етаж от сградата/ са станали собственици на процесното таванско помещение по давност, тъй като са го владяли необезпокоявани повече от 10 г. Действително, за установяване на това обстоятелство са събрани показанията на А. А. , които на основание чл.136 от ГПК /отм./ съдът не е следвало да кредитира, поради заинтересоваността на този свидетел. За установяване на давностното владение на А. върху процесното таванско помещение, обаче, са разпитани още двама свидетели. От показанията на Н. Н. е установено, че процесното таванско помещение е било във владение на А. към 25.10.2004 г., когато те са продали на ответниците Л притежавания от тях апартамент на четвъртия етаж от сградата, заедно с процесното таванско помещение. От показанията на Т. П. /собственик на 2 етаж от сградата/ пък е установено, че А. са ползвали процесното таванско помещение от 1972-1974 г. Като е взел предвид показанията на тези двама свидетели и обстоятелството, че ищците не са довели свидетели, които да опровергаят показанията на доведените от ответниците свидетели, правилно въззивният съд е приел за установено, че А. А. и А. А. са владяли процесното таванско помещение в продължение на повече от 10 години и на основание чл.79, ал.1 от ЗС са го придобили по давност.
Други основания за неправилност на обжалваното решение не са изложени в касационната жалба, поради което с оглед разпоредбата на чл.218ж, ал.1 от ГПК /отм./ ВКС не следва да се произнася.
Поради гореизложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./ обжалваното решение на С. окръжен съд за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от касаторите срещу правоприемниците на А. иск с правно основание чл.108 от ЗС за таванското помещение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 354 от 16.11.2007 г. на С. окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 394 от 2007 г. И
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.