ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 212
София, 22. април 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети април 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 216 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определението на Пловдивския апелативен съд от 19.02.2009 г. по ч.гр.д. № 146/2009, с което е потвърдено първоинстанционно определение за прекратяване на производството по деликтен иск поради недопустимост.
Недоволен от определението е касаторът А. С. М. , представляван от адв. Ч от КАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимостта на иск за обезщетение за вреди от смъртта на брат на увредения, който е съществен и е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че определението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен е съществен – има отношение към правото на защита, но не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а се разрешава противоречиво от съдилищата (чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 ГПК), както се установява от представените решения на Върховния касационен съд по граждански и наказателни дела.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
Правилно въззивният съд е приел, че предявеният иск е за обезщетение на вреди от смъртта на брат на увредения, причинена по непредпазливост от ответника. Също правилно въззивният съд е приел, че съществува задължителна съдебна практика при определянето на кръга на засегнатите най-близки лица на починалия. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче въззивният съд е приел, че процесуалната легитимация на ищеца по деликтен иск произтича от степента на родство или близостта на отношенията между увредения и починалия. Процесуалната легитимация на ищеца по деликтния иск произтича от твърденията му за наличието на подлежащи на обезщетяване вреди от виновното и противоправно поведение на деликвента. Дали тези твърдения отговарят на действителното положение, т.е. налице е увреждане и вредите подлежат на обезщетяване, са въпроси по съществото на делото.
За допустимостта на предявения иск е без значение, дали изброяването на засегнатите най-близки лица на починалия в съществуващата задължителна съдебна практика (Постановления на Пленума на Върховния съд и Тълкувателни решения на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд) е изчерпателно, или неизчерпателно. Това също е въпрос по съществото на делото.
Като не е съобразил изложеното, въззивният съд е постановил незакоонсъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд от 19.02.2009 г. по ч.гр.д. № 146/2009.
ОТМЕНЯ определението на Пловдивския апелативен съд от 19.02.2009 г. по ч.гр.д. № 146/2009.
ВРЪЩА делото на Кърджалийския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.