Р Е Ш Е Н И Е
№ 373
гр.София, 27.04.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в публично съдебно заседание
на шестнадесети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря: Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 5389/ 2008 г.
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а и сл. от ГПК (отм.) вр. пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Д” Е. против въззивно решение на Силистренски окръжен съд № 82 от 08.06.2007 г. по гр.д. № 314/ 2006 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение на Силистренски районен съд по гр.д. № 1378/ 2005 г., с което касаторът е осъден да предаде на Е. И. П. , като едноличен търговец ЕТ „М” поземлен имот с площ 1 025 кв.м., съставляващ част от поземлен имот № 40 в кв.1, образуващ парцел ****LVІІ по плана на „П”, гр. С., както и да заплати обезщетение за ползване на този имот на основание чл.236 от ЗЗД в размер 2 111,50 лв за времето до 30.11.2005 г. и по 200 лв месечно за времето от 30.11.2005 г. до окончателното предаване на владението.
В жалбата се твърди, че фактическите констатации на въззивния съд са необосновани и са направени в нарушение на правилата на ГПК. Според касатора без да обсъди всички доказателства по делото и тълкувайки превратно някой от тях съдът приел за установено, че той упражнява владение върху процесния имот. Всъщност върху имота „Д” Е. упражнявал държане като наемател и то само до юли 2005 г. След тази дата владението било упражнявано от И. Р. Р. лично за него, а не като пълномощник на дружеството. Поради това счита, че спрямо него искът по чл.108 от ЗС не можело да бъде уважен, още повече по делото било установено, че от септември 2006 г владението върху имота е върнато на ЕТ „М”. Този факт, като настъпил в хода на процеса, трябвало да бъде взет предвид от въззивния съд, съответно и двата иска да бъдат отхвърлени – ревандикационният изцяло, а осъдителният – за времето след предаване на владението. Поради това моли решението на въззивния съд да бъде отменено и делото да бъде решено по същество от ВКС.
Ответниците по касация „М” Е. и И. Р. Р. не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима, а разгледана по същество – за частично основателна.
По делото е установено, че с договор от 16.06.2005 г. ЕТ „М” отдал под наем на „Д” Е. открита площ – парцел ****т 1 040 кв., № 47 от квартал 1. Този имот е собствен на наемодателя, съгласно представен и неоспорен констативен нотариален акт от 27.05.2005 г. Договорът за наем е прекратен едностранно от наемодателя с писмо от 16.07.2005 г, връчено на адресата на 19.07.2005 г. На 28.07.2005 г управителят на „Д” Е. поискал от министерство на икономиката да бъде отписана площадката на процесния парцел ****т лицензията, която имал за търговска дейност с отпадъци от метали. На 22.08.2005 г. по искане на ЕТ „М” Силистренският районен съд издал против „Д” Е. заповед за възстановяване на владението върху този имот в полза на собственика. И. Р. , който от 04.04.2003 г. е бил упълномощен от управителя на „Д” Е. да представлява дружеството, е подписал декларация, че ще освободи имота, за който е издадена заповедта, до 02.09.2005 г. Същият обаче е обжалвал от името на дружеството заповедта пред окръжния съд и с определение от 21.09.2005 г тази заповед е отменена. Междувременно, на 26.08.2005 г е починал едноличният собственик на капитала и единствен управител на „Д” ЕООД. Неговите наследници по закон са поели предприятието и са вписани като съдружници в дружеството с решение на СГС от 06.01.2006 г., със същото решение е назначен нов управител на „Д” Е. – Е. А. Ю. Дейността по събиране на метални отпадъци, която е извършвана в наетия имот, е продължавала и към февруари 2006 г., както съобщават свидетелите П, а и в този смисъл е приетото заключение на техническата експертиза. Според свидетелите И е бил „нещо като ръководител на фирмата”, която осъществявала дейност в наетия имот. Лицето Г. Я. В. е работило като закупчик при „Д” Е. от 23.02.2005 г. до 28.07.2005 г., когато е прекратен трудовият му договор. Независимо от това, към 27.11.2005 г. същият е продължил да изкупува метали в процесния парцел ****т името на дружеството. Регистърът за закупените в парцела метални отпадъци от „Д” Е. е воден до 05.12.2005 г. Със заповед от 26.01.2006 г. е прекратен трудовия договор между „Д” Е. и И. Р. Р., а на 30.01.2006 г. управителят на „Д” Е. упълномощил адв. Р да приеме от И. Р. фирмените документи. Емилия Ю. , която управлява „Д” ООД, е заявила в с.з. от 24.04.2007 г., че на 19.05.2006 г е правила опит да предаде процесния имот на представител на собственика, но последният отказал да го приеме. Същото обстоятелство потвърждава в показанията си св. В, който съобщава и факта, че парцелът не е бил празен – в него е имало машина, метали и стелаж, които според свидетеля не са били на ответниците.
С решение от 02.05.2007 г. в търговския регистър на Силистренски окръжен съд по партидата на ЕТ „М” е вписано прехвърляне на търговското предприятие от едноличния търговец на „М” Е. , като едноличния търговец е заличен от търговския регистър.правителят на „М” Е. е заявил в с.з. от 15.05.2007 г, че считано от 22.09.2006 г. е влязъл във владение на процесния имот, без за предаването му да е съставен протокол.
При тези доказателства неоснователни са доводите на касатора за необоснованост на фактическата констатация на въззивния съд относно факта на упражняваното владение върху процесния имот след юли 2005 г. и до септември 2006 г. Вярно е, че от юли 2005 г представителят на „Д” Е. е поискал от администрацията да заличи площадката в гр. С., на която е осъществявал дейността и която е била регистрирана на адреса на наетия имот. Обаче всички доказателства по делото сочат, че въпреки това дейността на дружеството е продължила. Доводите на касатора, че тази дейност е извършвал лично И. Р. Р., а не като представител на бившия наемател, се опровергават от всички данни по делото. Както сочат свидетелите, И. Р. е извършвал дейността като представител на фирмата. Той е бил упълномощен за това и пълномощното му не е оттеглено до началото на 2006 г. Нямат значение причините, поради които това оттегляне не е извършено – това касае отношенията между упълномощител и упълномощен, но не може да бъде противопоставено на третите лица, по отношение на които Р. действа от името на упълномощителя. Именно като представител на „Д” ООД Р. е обжалвал определението за предаване на владението върху процесния имот, т.е. с тези си действия той ангажира дружеството и не може да се твърди, че ги е извършил в лично качество. Следва да се отбележи още, че доводите на касатора противоречат изрично на обясненията, които е дал в хода на процеса по реда на чл.114 от ГПК (отм.). Емилия Ю. , като управител на „Д” Е. , е заявила в съдебно заседание от 24.04.2007 г., че на 19.05.2006 г. е искала да предаде имота на наемодателя. И тъй като никой не може да даде една вещ, която не владее, то очевидно с тези обяснения факта на упражняваното владение е признат от ответника. При това положение твърденията му в касационната жалба, че не дружеството, а И. Р. в лично качество е държал вещта след юли 2005 г., не могат да бъдат счетени за основателни.
Основателен е обаче доводът, че по делото е установено предаването на владението в хода на процеса.правителят на „М” Е. е заявил пред съда, че считано от 22.09.2006 г. е влязъл във владение на процесния имот. Дали за предаването му е съставен протокол няма никакво значение – същественото е,че страната признава неблагоприятен за нея факт, който е от значение за спорното право и е настъпил преди даване ход на устните състезания. В нарушение на чл.188 ал.4 от ГПК (отм.) въззивният съд не е отчел признатия факт при постановяване на решението, а е бил длъжен да стори това. В частта, в която касаторът е осъден да предаде владението на имота искът е неоснователен, тъй като вече не владее същия. В тази част въззивното решение следва да се отмени и да се постанови друго за отхвърляне на осъдителната претенция за предаване на вещта.
Що се касае да претенцията за заплащане на обезщетение за времето след предявяване на иска, настоящият съдебен състав намира същата за недопустима. Правилото на чл.97 ал.4 от ГПК (отм.) позволява да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения чиято изискуемост настъпва след постановяване на решението, но то има приложение само в случаите на възникнало задължение. В приложното поле на нормата не се включват права, които въобще не са възникнали, а ще възникнат според поведението на страните в процеса. В този смисъл допустим би бил иск за бъдещи платежи, чиято дължимост е отнапред установена и не зависи от поведението на ищеца или ответника (например задължения за издръжка или за периодично обезщетяване на вреди от деликт). Ако такава зависимост е налице, то искът е недопустим, тъй като законът не позволява да се търси защита на право, което не е още възникнало. При това положение недопустими се явяват и съдебните решения, с които такъв иск е разгледан по същество – същите следва да бъдат обезсилени и производството по тях – да бъде прекратено. По съображения за приложението на чл.188 ал.4 от ГПК (отм.) обаче обезсилването следва да бъде постановено за периода след 22.09.2006 г. – тъй като до този момент имота е владян от касатора, т.е. задължението за обезщетение е вече възникнало до момента на приключване на устните състезания пред инстанцията по същество.
В останалата част решението на въззивния съд е правилно, няма основания за касирането му и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на касатора следва да бъдат присъдени част от разноските направени по касационното производство, тъй като жалбата е частично основателна. На разноските пред предходните инстанции същият няма право, тъй като е станал причина за завеждане на делото и е изпълнил задълженията си едва в хода на въззивното производство.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Силистренски окръжен съд № 82 от 08.06.2007 г. по гр.д. № 314/ 2006 г. и оставеното с него в сила решение на Силистренски районен съд по гр.д. № 1378/ 2005 г., в частта, в която ”Д” Е. е осъдено да заплаща обезщетение за ползване на чужд имот по 200 лв месечно за времето след 22.09.2006 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по този иск срещу „Д” Е. , а при условията на евентуалност и срещу И. Р. Р., като недопустимо.
ОТМЕНЯ въззивното решение на Силистренски окръжен съд № 82 от 08.06.2007 г. по гр.д. № 314/ 2006 г. и оставеното с него в сила решение на Силистренски районен съд по гр.д. № 1378/ 2005 г., в частта, в която ”Д” Е. е осъдено да предаде на Е. И. П. , като едноличен търговец ЕТ „М” поземлен имот с площ 1 025 кв.м., съставляващ част от поземлен имот № 40 в кв.1, образуващ парцел ****LVІІ по плана на „П”, гр. С. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „М” против „Д” Е. , а при условията на евентуалност и против И. Р. Р., иск за предаване на владението на поземлен имот с площ 1 025 кв.м., съставляващ част от поземлен имот № 40 в кв.1, образуващ парцел ****LVІІ по плана на „П”, гр. С..
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Силистренски окръжен съд № 82 от 08.06.2007 г. по гр.д. № 314/ 2006 г. в останалата част.
ОСЪЖДА „М” Е. да заплати на „Д” Е. сумата 355 лв (триста петдесет и пет лева) разноски по касационното производство на основание чл.64 ал.2 от ГПК (отм.).
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: