Р Е Ш Е Н И Е
№422
гр. София,-07.05. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на двадесет и девети април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Ан. Иванова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 299 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение № 29 от 16.02.2007 г. по гр. д. № 1779/06 г. Районен съд гр. Г. е изменил решение № 485 от 26.07.2005 г. по гр. д. № 247/05 г. на Районен съд гр. Г. в частта за родителските права. Предоставил е упражняването на родителските права върху роденото от брака дете А. на майката Ю. П. Р.. О. е на бащата М. К. П. режим на лични контакти с детето и го осъдил да заплаща по 40 лв. месечна издръжка. Отхвърлил е иска на майката за предоставяне на родителските права и по отношение на детето К.
С решение № 428 от 01.11.2007 г. по гр. д. № 358/07 г. Окръжен съд гр. В. е отменил първоинстанционното решение в частта, в която искът е уважен. Отхвърлил е иска на Ю. Р. за предоставяне родителските права на детето А. Оставил е в сила решението в останалата му част, в която искът за промяна на родителските права по отношение на детето К. , е отхвърлен.
Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Ю. Р. . Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано.
Ответникът по касация М. П. оспорва жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното:
В обжалваното решение въззивният съд е приел че не са настъпили нови обстоятелства които водят до промяна в упражняването на родителските права. Децата били добре отглеждани от бащата, като за тях се полагали грижи и от неговите родители. Битовите условия и при двамата родители били благоприятни за отглеждане на децата, но предвид психиатричната експертиза не следвало да бъде извършвана промяна в живота и навиците на детето К. Той имал вродено заболяване и посещавал специализирано заведение и промяната в обстановката щяла да доведе до забавяне в развитието му. Освен това, между двете деца и баща им имало създадена трайна емоционална връзка. От друга страна, нямало пречки при осъществяване на контактите на майката с децата.
В касационната жалба се твърди че съдът не е отчел настъпилите нови обстоятелства след постановяване на решението за развод. Касаторката сключила брак, с което социалното и положение се подобрило. Потребностите на децата изисквали грижите на майка, каквито бащата не можел да осигури. Не било отчетено и че майката и съпругът и били възпитатели в училище и можели да осигуряват помощ на децата.
Доводите в жалбата са неоснователни. Според чл. 106 СК, при допускането на развода съдът служебно постановява на кого от съпрузите се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Ако обстоятелствата се изменят, съдът може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. При постановяване на решението въззивният съд е преценил обстоятелствата настъпили след развода, но с оглед интересите на децата приел че промените в статуса на майката не са достатъчно основание за промяна на родителските права.
Страните са бивши съпрузи и от брака си имат две деца – А. родена на 11.08.2000 г. и К. роден на 16.12.2002 г. Бракът бил прекратен по вина на двамата съпрузи, като съдът постановил децата да бъдат отглеждани от бащата, а на майката е определен режим на лични отношения с децата. Съдът е взел предвид, че за децата се грижи техния баща подпомаган от родителите си, те са силно привързани към него, а той има добри възпитателски качества. Отчел е и обстоятелството, че майката не разполага с жилищни и материални възможности за отглеждане и възпитание на децата. Не се спори, че към момента на подаване на исковата молба по чл. 106 ал. 5 СК майката има нов брак и живее заедно със съпруга си в негов апартамент в гр. В.. С. социалните доклади, родителите работят и имат постоянен доход, като условията за живот при двамата са сходни. За децата се полагат грижи от бащата и неговите родители с които живеят заедно. Съгласно психиатрична експертиза, детето К. има заболяване с диагноза „Генерализирано разстройства на развитието водещи до протичане на ранен аутизъм”. Детето посещавало дневен център за деца и възрастни с увреждания в гр. Г., като вещото лице счита, че евентуалната промяна на средата в която се отглежда нби се отразило неблагоприятно на здравословното му състояние.
При тези установени факти ВКС счита, че изводите на въззивния съд са съобразени със закона. Безспорно е че двамата родители имат подходящи условия за отглеждане на децата. Финансовата обезпеченост обаче не е достатъчно основание родителските права да бъдат предоставени на майката. Решаващи за изхода на спора са интересите на детето К. и в тази насока съдът правилно есе е позовал на психиатричната експертиза. Евентуалната промяна на начина на живот сред нови хора и различна обстановка ще окажат негативно отношение върху емоционалния свят на детето и ще доведат до влошаване на здравословното му състояние. От друга страна, децата са привързани едно към друго и разделянето им също би се отразило върху състоянието на К. Затова, като е зачел интересите на децата съдът е направил законосъобразен извод. Действуващия режим на лични отношения дава възможност и на майката да възпитава децата, без да има необходимост от промяна на родителските права.
По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора, касаторът дължи на ответника по касация заплатените разноски за настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 428 от 01.11.2007 г. по гр. д. № 358/07 г. на Окръжен съд гр. В..
ОСЪЖДА Ю. П. Р. да заплати на М. К. П. 300 лв. разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: