Р Е Ш Е Н И Е
№344
София, 12.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 804/2008 година по описа на Второ гражданско отделение.
Производството е по чл.218а ал.1 ГПК /отм./ във връзка с §2 ал.3 ПЗР ГПК обн. Д. В.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г.
Р. М. М. и Н. М. М. са обжалвали въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 501 от 05.12.2007г. по гр.д. № 1007/2007г.,
Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима.
Ответниците Т. Й. М., С. А. И. и Т. А. С. не са подали писмен отговор по реда на чл.218г ГПК /отм./.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
С обжалваното решение Великотърновският окръжен съд е оставил в сила решението на Районния съд гр. Е. № 104 от 12.06.2007г. по гр.д. № 375/2006г. в частта, в която е отхвърлен иска на Р. М. М. и Н. М. Т. против Т. Й. М., С. А. И. и Т. А. С. за установяване , че са собственици по наследство на 1/3 ид.ч. от недвижим имот, останал в наследство от С. Ц. В. съд е приел, че спорният имот е бил собственост на С. Ц. , починал през 1978г. и И. Ц. , починала през 1994г. Ищците Р. М. и Н. Т. са техни внуци от коляното на сина им М. М. , починал през 1987г., а ответниците Т. Й. М., С. А. И. и Т. А. С. са наследници на другия син А. С. М. , починал през 1989г. Съдът е приел за установено от фактическа страна от гласните доказателства, че от смъртта на И. Ц. през 1994г. и понастоящем имотът непрекъснато и спокойно изцяло се е стопанисвал и владял като техен собствен от наследниците на А. М. , никой не е оспорвал техните права и владението им. Съдът е приел също така, че в тежест на ищците е било да докажат в процеса , че са владели и ползвали непрекъснато имота безпроблемно в съсобственост с останалите сънаследници.
Решението е валидно и допустимо, но по същество е постановено в нарушение на процесуалните правила.
При наследствено правоприемство, каквото в случая е възникнало след смъртта на С. Ц. и И. Ц. , въведено от ищците и като основание на иска за собственост, сънаследниците придобиват собствеността в определен обем права съобразно правилата на чл. 5-10 ЗН и в техните вътрешни отношения се счита, че всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални части. Наследникът, който се позовава на придобивна давност трябва съгласно чл. 127 ГПК /отм./да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците. Промяната в намерението не трябва да остане скрита, тя трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия, които да показват на сънаследниците, че тяхната фактическа власт е отблъсната. В тази насока е константната съдебна практика – решение 140/2006г. на ВКС, І г.о., 169/2006г. І г.о. 972/2006г., І г.о., 216/2002г. І г.о. Следователно фактът на едноличното ползване на имота от част от сънаследниците не е достатъчен за доказване на възражението за придобивна давност. В отношенията между сънаследниците презумпцията на чл.69 ЗС не важи , в техните вътрешните отношения се счита, че този който ползва имота е държател на чуждите идеални части – владее ги от тяхно име и за тяхна сметка, следователно сънаследникът, на когото се противопоставя придобивна давност не трябва да доказва активно поведение, а обратно то трябва да бъде предприето от този, който променя намерението си и от държател става владелец. В случая въззивният съд е разместил доказателствената тежест между страните и не е обсъдил релевантните за спора факти, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, а това е основание по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм./ обжалваното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд по досегашния ред /§2 ал.2 ПЗР ГПК./
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 501 от 05.12.2007г. по гр.д. № 1007/2007г. изцяло и
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: