2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 439
София,04.06.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Ю.Г.
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 605/ 2008г.по описа на ВКС.
Производството е по пар.2,ал.3 ПР на ГПК/ нов/, вр. с чл.218и ГПК/отм/.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Г. П. М. срещу решение от 31.10.2007г. по гр.д.№ 2288/2006г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството.
Ответницата Ц. П. М. в писмено становище поддържа,че жалбата е неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 25.07.2006г. по гр.д.№2668/2005г. на РС-Пловдив е отхвърлил предявения от Г. П. иск за признаване за установено по отношение на Д. П., че дванадесет ниви и едно лозе, на обща площ от 42дка, в землището на [населено място], възстановени по преписка №1857С от 04.08.1992г. на Д. П., към момента на образуване на ТКЗС през 1954г. са принадлежали на общия праводател П. Г. М..
Установено е от доказателствата по делото, че страните по делото са наследници на П. Г. починал 29.11.1963г.-Д. и Г. П., негови синове, като в хода на процеса е починал Д. П. – на 04.02.2007г. и негово място е конституирана неговата наследница е Ц. П., дъщеря на починал преди него негов син П. Д. -починал на 19.12.1996г. Установено е също така, че общият праводател П. Г. е внесъл в ТКЗС през 1954г. 57дка земя, а сина му Д. П. – около 42дка, които са били описани в декларациите им за влизане в ТКЗС само като обща площ, но не и с границите им. Жалбоподателят-ищец в производството, е поддържал, че общия праводател е притежавал около 100дка земя като на него е принадлежала и земята, внесена в ТКЗС от брат му Д. П.. Съдът е приел, че Д. П. е получил земи от баща си преди да се ожени през 1938г., а е прибавил към тях и получените в зестра от земи на съпругата си Л. М. около15-16дка и именно своите земи е внесъл в ТКЗС и правилно собствеността върху същите му е възстановена с решения №10/25.03.1998г. на ПК Съединение -две ниви в реални граници и с решение №11/25.03.1998г. на ПК-Съединение-с план за земеразделяне останалите земи до размер на претендираните 42дка. По делото е са събрани доказателства, че на наследниците на общия праводател П. Г. са възстановени внесените от него 57дка зема и не е постановен отказ да му бъде възстановена заявена земя, като съдът е приел че процесните 42дка не са принадлежали на него, а на сина му Д. П.. За да отхвърли иска, съдът анализирайки доказателствата по делото е приел, че бащата е надарил сина си с част от своите ниви той ги е владял внасянето им в ТКЗС през 1954г., тъй като и бащата и сина са били членове на същото и са внесли всеки своите земи при образуването му. При декларирането на земите през 1949г. и бащата и сина са декларирали своите земи поотделно и бащата не е декларирал тези на сина си като свои.
С оглед събраните по делото доказателства съдът правилно е приел, че жалбоподателят не е установил, че праводателят му е притежавал процесния имот към момента на образуване на ТКЗС, поради което именно в лицето на неговите наследници съдът да приеме, че възниква и правото да бъде възстановена собствеността.
При така установените факти по делото и съобразно разпоредбата на чл.218ж ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., намира че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о.
Р Е Ш И :
О С Т А В Я В С И Л А решение от 31.10.2007г. по гр.д.№ 2288/2006г. на Пловдивски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: