О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
София, 05.06. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 308/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
С. М. Г. е обжалвал определението на Софийски градски съд А. отделение, , ІІІ-А състав № 1* от 12.12.2008г. по ч. гр.д. № 5358/2008г.
Частната жалба е подадена в срок срещу определение по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК и е процесуално допустима.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
С обжалваното определение Софийският градски съд е оставил в сила определението на Софийския районен съд, с което е оставено без уважение искането на С. М. Г. за привличане на трети лица-помагачи в процеса като е приел, че не е спазен преклузивния срок по чл. 175 ал.1 ГПК /отм./
В изложението за допускане на касационното обжалване по чл.284 ал.3 т.1 във връзка с чл. 274 ал.3 ГПК се сочи като съществен въпросът за съдържанието на исковата молба от гледна точка на изискването на чл.98 б.”г” и „д” ГПК /отм./. Този въпрос обаче няма връзка с предмета на обжалването, тъй производството пред ВКС е образувано по жалба срещу определение, с което е отказано привличането на трети лица – помагачи в процеса. Освен това посочената от частния жалбоподател съдебна практика е във връзка с правните последици на действията, извършени от лице без представителна власт и възможността те да бъдат потвърдени. Следователно не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, защото от една страна въпросът, който се поставя като съществен е извън предмета на проверката на правилността на определенията на районния и въззивния съд, постановени по искане по чл.175 ГПК /отм./, а и практиката , която се представя не е по приложението на тази разпоредба.
Вторият въпрос, който се поставя в изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК е за предпоставките за привличане на трето лице помагач. Поддържа се, че по този въпрос е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Това основание е налице, когато съдът е приложил правна норма, която е неясна, непълна и по нея няма съдебна практика. Разпоредбата на чл.175 ГПК /отм./ относно срока, в който може да се иска привличане на трето лице-помагач в процеса и формата на искането е ясна , освен това по приложението й съществува последователна и непротиворечива практика на ВКС – определение 201 от 24.X.1983 по гр.д- 3197/83 г., г.о., определение 21 от 6.II.1971 г. по гр.д. № 283/71 г. I г.о., в която се приема, че срокът за привличане не трето лице-помагач в процеса е преклузивен и изтича с приключване на първото заседание по делото. В разглеждания случай тази практика е съобразен и съдът е отказал да допусне привличане на трето лице –помагач на ответника именно защото не е спазен срока за предявяване на това искане. С оглед на изложеното не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК и частната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийски градски съд А. отделение, , ІІІ-А състав № 1* от 12.12.2008г. по ч. гр.д. № 5358/2008г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: