РЕШЕНИЕ
№ 270/2009
София, 10.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 586/2008 година по описа на Второ гражданско
отделение.
Производството е по чл.218а ал.1 ГПК /отм./ във връзка с §2 ал.З ПЗР ГПК обн.Д.В.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г.
Х. О. Т., М. С. и Ж. О. Т. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1086 от 16.10.2007г. по гр.д.№ 794/2006г.
Касационната жалба е подадена в срок и съдържа изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима.
Ответниците и третото лице-помагач не са подали писмен отговор по реда на чл.218г ГПК /отм./.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на Варненския районен съд 30 състав от 05.08.2005г. по гр.д. 2182 2003г., с което е отхвърлен ревандикационния иск, предявен от Х. О. Т., М. С. и Ж. О. Т. против държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на отбраната за предаване владението на реална част с площ от 3570 кв.м.от имот пл.№ 2131 кв.49 по плана на [населено място], м. Пр. п., целият с площ от 49 435 кв.м.
Въззивният съд е приел, че ищците не са доказали правото на собственост на твърдялото основание – реституция по реда на ЗВСНОИ по З. и др., тъй като след постановяване на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд 08.12.1992г. по гр.д.№ 1660/1992г., с което е възстановена собствеността на ищците като наследници на О. Т., починал през 1957г. чрез отмяна на отчуждаването , извършено по реда на ЗПИНМ /отм./ за частта от 5040 кв.м. , съставляваща имот пл.№ 2132 в подрайон 21 на [населено място] е извършено попълване на кадастралната основа като тази част е заснета с нов пл.№ 2482, урегулиран в УПИ И-2482 за търговски комплекс като тази регулация не засяга имот пл.№ 2131. Спорната част от имота, който ищците твърдят, че им е била реституирана е извън частта, предмет на решението на съда по чл. 4 изр.З ЗВСНОИ по З. и др., с оглед на което ищците не могат да се легитимират като собственици на този имот.
Решението е валидно и допустимо, а по същество е постановено при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон.
Основанието на иска по чл.108 ЗС включва фактическите твърдения за способа, по който е придобита собствеността и с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът е длъжен да разгледа иска само на заявеното в исковата молба основание. В разглеждания случай в исковата молба ищците са посочили, че са собственици по реституция на основание влязло в сила решение на Варненския окръжен съд за отмяна на отчуждаването на 5040 кв.м. от имота на техния наследодател, като били въведени във владение само върху 2000 кв.м. С последваща молба ищците са уточнили, че претендират предаване на владението на 3570 кв.м. от имот пл.№ 2131, прилежащ към имот № 2482. От заключението на изслушаните технически експертизи е установено, че отмяната на отчуждаването не засяга частта от имота, предмет на ревандикационния иск , с оглед на което законосъобразно въззивният съд е приел, че ищците не са доказали правото си на собственост на посоченото в исковата молба основание — реституция по ЗВСНОИ по З. и др. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че съдът е бил длъжен да обсъди представените доказателства във връзка със собствеността на наследодателя на ищците на имот пл.№ 186 , за който е отреден парцел Ш по кадастралния план от 1936г., защото имотът, предмет на ревандикационния иск следва да се инвидивуализира според актуалното му регулационно състояние. От заключенията на вещите лица и приложените към тях скици е изяснено, че предмет на възстановяване по реда на ЗВСНОИ по З. и др., това е видно и от диспозитива на съдебното решение по адм.д.№ 1669/1992г. е само имот пл.2132 като в тези граници е извършено и попълването на кадастралната основа и е заснет имот пл.№ 2482. Реституцията не засяга имот пл.№ 2131, макар в нея да попадат части от стария имот пл.№ 186 и съдът законосъобразно е приел, че за тази част от имота ищците не се
легитимират като собственици на твърдялото в исковата молба основание. С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1086 от 16.10.2007г. по гр.д.№ 794/2006г,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
I
4