Р Е Ш Е Н И Е
№ 417
София, 10.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1055/2008 година по описа на Второ гражданско отделение.
Производството е по чл.218а ал.1 ГПК /отм./ във връзка с §2 ал.3 ПЗР ГПК обн. Д. В.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г.
Г. И. Х. е обжалвал въззивното решение на К. окръжен съд от 12.12.2007г. по гр.д. № 622/2007г.
Касационната жалба е подадена в срок и съдържа изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима.
Ответницата Б. И. К. е подала писмен отговор по реда на чл.218г ГПК /отм./, в който изразява становище, че въззивното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
Производството е по чл.108 ЗС.
Кюстендилският окръжен съд е оставил в сила решението на Д. районен съд № 580 от 31.07.2007г. по гр.д. № 18/2007г., с
с което са отхвърлени исковете на Г. И. Х. против Б. И. К. за предаване владението на реална част от 90 кв.м. от поземлен имот № 2* попадащ в кв.13а по ЗРП на с. Б., К. област, намиращи се на страничната регулационна линия с урегулиран поземлен имот № 2* както и за заплащане на обезщетение по чл.59 ЗЗД за ползване на тази част от имота за периода от 08.01.2002г. до 08.01.2007г.
Въззивният съд е приел от фактическа страна , че ищецът е признат за собственик с решение на Д. районен съд по гр.д. № 967/1988г. по отношение на АПК”С” гр. Б. на имот пл. № 211 с площ от 335 кв.м. като от този имот са придадени по регулация 90 кв.м. към съседния имот – І-212. Съдът е направил извод, че процедурата по отчуждаването на имота въз основа на дворищната регулация е завършена, платена е стойността на придаваемата част, поради което ревандикационния иск е неоснователен, а оттам и обусловения от него иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Решението е валидно и допустимо, а по същество е постановено при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон.
В касационната жалба се правят доводи, свързани с неправилна преценка на доказателствата. Поддържа се от касатора, че придаваемата част към имота на ответницата Б не е била заплатена , което се доказва от забележката на представената от него скица от 2001г. Такава забележка обаче на скицата няма, в нея само е отразено, че част от имот пл. № 211 с площ 75 кв.м. се придава към парцел **** и е с прощ от 75 кв.м. По делото са представени протокол за оценка на придаваеми по регулация имоти от 1978г., приходна квитанция за заплатени 152 лв. за сметка на И. Х. , наследодател на ищеца, нотариален акт № 178 /1978г. за придаден имот по регулация . Тези официални свидетелстващи документи не са оспорени, не е опровергано тяхното съдържание с други доказателства и въз основа на тях съдът е направил законосъобразен извод, че дворищната регулация е приложена и е настъпил вещноправния й ефект, поради което не са налице предпоставките на § 8 ал.1 ЗУТ за прекратяване на нейното отчуждително действие. Задължението за плащане на сметките по регулация е облигационно, то може да бъде погасено и от трето лице и в тази връзка не са относими към вещноправния ефект на дворищната регулация доводите на касатора във връзка със собствеността на съседния имот – І-212. Отчуждително действие на дворищната регулация при действието на чл. 110, ал. 1 ЗТСУ /отм./ настъпва с влизане в сила на плана, с който се предава мястото към съседния парцел. От този момент собственикът на имота , от който се взема придаваемо място изгубва собствеността. С оглед на изложеното въззивният съд законосъобразно е приел, че при действащата регулация ищецът – касатор не е собственик на спорната част от имота и не е налице активна легитимация за провеждане на ревандикационен иск. В тази връзка са правилни изводите на въззивния съд за неотносимост на възраженията на ищеца във връзка с материалноправната легитимация на ответниците, щом като по силата на регулацията спорните 90 кв.м. не са част от неговия имот и той не е доказал твърдяното право на собственост като първа предпоставка за уважаване на ревандикационния иск. По тези съображения не са налице основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм./ за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на К. окръжен съд от 12.12.2007г. по гр.д. № 622/2007г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: