ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 331
гр. София,12.06. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 327 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от Д. Д. Б. срещу определение от 11.03.2009 г. по гр. д. № 2994/08 г. на СГС. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.
Ответникът по жалбата Н. М. П. оспорва същата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Съгласно чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 2 ГПК, в случаите изрично посочени в закона, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби. Когато определенията по ал. 1 са постановени от въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Видно е от данните по делото, че с решение от 17.12.2003 г. по гр. д. № 15322/02 г. Софийски районен съд е отхвърлил предявения от Н. П. срещу Д. Б. иск за собственост на недвижим имот. Първоинстанционното решение е обжалвано от Н. П. и е образувано в гр. д. № 2994/04 г. по описа на СГС. С молба до СГС от 26.02.2009 г. Н. П. е заявила че прави отказ от иска си. С определение от 27.02.2009 г. въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. На 03.06.2009 г. адвокат Б, като процесуален представител на Д. Б. , е подал молба за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. С обжалваното определение въззивният съд е присъдил на молителя 3.50 лв. Изложил е съображения, че представеният договор за правна помощ и пълномощно от 03.09.2007 г. удостоверява плащане от 5 000 лв. но не от молителя, а от представляваното от него дружество “А” ООД което не е страна по делото.
Обжалваното определение е законосъобразно. Според чл. 64 ал. 2 ГПК /отм./, ответникът също има право да търси заплащане на направените от него разноски в производството, вкл. и възнаграждение за един адвокат ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от жалбата. Те се присъждат от съда пред който са направени и който е постановил съдебния акт. В случая исковата молба е предявена срещу физическото лице Д. Б. В процеса пред първоинстанционния съд той е бил представляван от адвокат К. С пълномощно от 26.01.2006 г. молителят е упълномощил адвокат Б да го защитава в производството пред СГС. Представеният договор за правна помощ и пълномощно от 03.09.2007 г. е сключен между Д адвокат Б, но при сключването му упълномощителят, като страна по този договор, е действувал в качеството си на управител на фирма “А” ООД, която не е страна по договора. Тъй като договореното адвокатско възнаграждение от 5 000 лв. не е заплатено от физическото лице Д. Б. като страна по делото, няма основание Н. П. да бъде осъдена да заплати исканите разноски.
Предвид на изложеното ВКС счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 11.03.2009 г. по гр. д. № 2994/08 г. на СГС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: