Р Е Ш Е Н И Е
№. 611
гр.София, 12.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в съдебно заседание на десети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря А.Иванова и в присъствието на прокурора Раева, като изслуша докладваното от съдията Гроздева гр.д.№ 991 от 2008 г. по описа на Второ отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а и сл. от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на „Т” АД- гр. П. срещу решение № 215 от 20.11.2007 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, трети състав, постановено по гр.д. № 1* от 2007 г., с което е обезсилено решение от 27.03.2007 г. по гр.д. № 263 от 2006 г. на Софийския градски съд, Търговска колегия, VI-2 състав.
Касаторът твърди, че това решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон- основания за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Неправилно било прието от съда, че в случая бил приложим не предвидения в чл.49 от ЗЗД общ ред за търсене на отговорност за вреди, а специалния ред по чл.1 от ЗОДОВ. Според касатора, въпросът за приложимата правна норма бил въпрос по същество, а не по допустимостта на решението, поради което САС е следвало да постанови решение по съществото на спора. На второ място се твърди, че решението е неправилно, тъй като промяната в редакцията на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която позволява и на юридическите лица да търсят отговорност от Д. за причинени от нейни органи или длъжностни лица вреди била в сила от 02.01.2006 г., а претендираните от касатора вреди са настъпили през 2004 г.
Процесуалният представител на Д. ч. М. на финансите оспорва жалбата и моли решението на Софийския апелативен съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за основателна.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение, приема следното: Касационната жалба е допустима- подадена е в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна /ищец по делото/ и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл.218а, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледани по същество, жалбата е основателна. За да постанови решението си за обезсилване на решението на първоинстанционния съд, с което съдът се е произнесъл по предявени от касатора „Т” АД срещу Д. искове с правно основание чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, съставът на Софийския апелативен съд е приел, че претенцията за ангажиране на отговорността на Д. за посочените в исковата молба вреди попадала в приложното поле на чл.1, ал.1 от специалния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди. Поради това, като е разгледал иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, вместо предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд бил постановил недопустимо решение, което следвало да се обезсили.
Това решение на САС е валидно и допустимо, но неправилно. В исковата молба ищецът „Т” АД е заявил претенция срещу Д. за обезщетяване на вредите, които е претърпял от издаването на незаконна заповед № Р* от 23.02.1999 г. на М. на промишлеността. Към момента на издаване на незаконната заповед /1999 г./, както и към момента на настъпване на вредите /2004 г./, Законът за отговорността на държавата и общините за вреди /тогавашно заглавие Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани/ не е предвиждал възможност по реда на този специален закон да се претендират вреди от юридически лица. В този смисъл е и изричното тълкувание, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС. Такава възможност е предвидена едва с изменение на закона, публикувано в ДВ бр.105 от 29.12.2005 г., в сила от 01.01.2006 г., като при това изменение не е предвидено обратно действие на разпоредбата на чл.1, ал.1 от закона. Поради това за вредите от дейността на държавни органи или служители, настъпили преди 01.01.2006 г., юридическите лица не могат да претендират за обезщетение по реда на специалния ЗОДОВ, а само по общия исков ред на чл.49 от ЗЗД. Ето защо, правилна е била дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявения от „Т” АД иск и съответно постановеното от този съд решение е допустимо.
Гореизложеното налага извод за неправилност на решението на САС за обезсилване като недопустимо на първоинстанционното решение, поради което и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./ това решение следва да бъде отменено, а делото- върнато на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 215 от 20.11.2007 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, трети състав, постановено по гр.д. № 1* от 2007 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.