Р Е Ш Е Н И Е
№ 460
София, 16.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1236/2008 година по описа на Второ гражданско отделение
Производството е по чл.218а ал.1 ГПК /отм./ във връзка с §2 ал.3 ПЗР ГПК обн. Д. В.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г.
К. А. Х., Г. К. Х., Н. И. С. и Р. Г. С. са обжалвали въззивното решение на П. окръжен съд № 529 от 08.10.2007г. по гр.д. № 515/2007г.
Касационната жалба е подадена в срок и съдържа изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима.
Ответниците Н. Г. М. и М. Н. К. не са подали писмен отговор по реда на чл.218г ГПК /отм./
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
С обжалваното решение П. окръжен съд е
оставил в сила решението на П. районен съд № 57 от 14.02.2007г. по гр.д. № 488/1997г., с което е отхвърлен иска по чл.108 ЗС , предявен от Н. И. С., К. А. Х., Г. К. Х., Н. И. С. и Р. Г. С. против Н. Г. М. и М. Н. К. за предаване владението на реална част от дворно място с площ 9 кв.м. , застроено с паянтов навес , попадащи в западната част на урегулиран поземлен имот ХІІ- 1638 кв.109 по плана на гр. П..
В. съд е приел, че ищците не са доказали правопораждащия факт, посочени в исковата молба като основание на правото на собственост, предмет на защита с ревандикационния иск – реституция по ЗВСОНИ. Съдът е проследил придобивните способи на собствеността преди одържавяването на имота по реда на ЗОЕГПНС и е приел, че наследодателят на ищците Г е получил по завещание от Н. Л. само сградата , която сега попада в УПИ ХІІ-1638 по плана на гр. П., без мястото и съответно при влизане в сила на ЗВСОНИ е реституирано само одържавеното имущество, без дворното място предмет на ревандикационния иск.
Решението е валидно и допустимо, а по същество е постановено при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материални закон.
Основанието на иска за собственост обхваща фактите, от които ищците твърдят, че произтича тяхното право и само с оглед на така заявеното основание съдът е длъжен да разгледа иска. В случая твърденията в исковата молба и уточнението, направено с допълнителна молба от 01.03.2004г. са, че с решение на Община П. е възстановено на ищците правото на собственост на масивна двуетажна сграда като ответникът е заграбил част от дворното място , в което попада паянтов навес с площ от 5 кв.м. и дворно място пред него. По делото е установено, че наследодателят на ищците е придобил по частно завещателно разпореждане само жилищната сграда в режим на суперфициарна собственост , без мястото и законосъобразно съдът е приел, че не е доказано твърдяното право на собственост на спорните 9 кв.м. Съгласно чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. Следователно акцесорно към правото на собственост на постройката в хипотезата на чл.63 ЗС е само правото на ползване на мястото и поради това защитата на ограниченото вещно право следва да се осъществи чрез предявяване на иск по чл.109 ЗС против трето лице, което осъществява действия, които смущаван правомощията на суперфициарния собственик по чл.64 ЗС. Ето защо въззивният съд законосъобразно е приел, че не са налице основания за уважаване на иска за ревандикация на дворното място. Неоснователни са доводите на касаторите, че правото им на собственост се установява от заключението на техническата експертиза , която е констатирала , че е реституирана масивна сграда, застроена върху 109 кв.м. като в тази квадратура се включват и 6.44 кв.м. незастроена част от двора. Както правилно е посочил въззивният съд реституцията по ЗВСОНИ настъпва по право с влизане в сила на закона и от значение за обема на възстановената собственост в случаите, когато имотът съществува реално до размерите, в които е отчужден, са документите, установяващи правото на собственост преди одържавяването, а не актът на общинската администрация се която се признава правото на собственост, който има само констативно значение. В случая документът, легитимиращ наследодателя е завет и в него изрично е посочено, че се завещава къща, без дворно място като са посочени помещенията, от които се състои и в тях не е посочен навес. От заключението на вещото лице и изготвената към него скица е установено, че той се намира извън застроената част на къщата като липсват данни по делото да е съществувал към момента на одържавяването. Следователно въззивният съд законосъобразно след цялостна преценка на доказателствата е приел, че не е доказана активната легитимация на ищците, което обуславя неоснователност на предявения ревандикационен иск. Не са налице заявените основания за отмяна по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК/ отм./ и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА на въззивното решение на П. окръжен съд № 529 от 08.10.2007г. по гр.д. № 515/2007г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: