ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 337
гр. София, 18.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 306 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от З. С. С., Х. З. С. и М. А. Д. срещу определение от 09.04.2009 г. по гр. д. № 945/08 г. на Окръжен съд гр. Б.. П. се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.
Ответникът по жалбата Д. И. С. оспорва същата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Съгласно чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Когато определенията по ал. 1 са постановени от въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС.
Разгледано по същество обжалваното определение е законосъобразно. Съгласно чл. 182 ал. 1 б. „г” ГПК /отм./ съдът спира производството по делото когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск.
Видно е от данните по делото, че Д. С. е предявил срещу М. Д. , Д. Х. С. , Ц. А. С. и Община гр. П. установителен иск за собственост на недвижим имот. С решение № 153 от 13.11.2008 г. по гр. д. № 21/08 г. Районен съд гр. П. е отхвърлил иска. По жалба на ищеца е образувано въззивно гр. д. № 945/08 г. на Окръжен съд гр. Б.. В жалбата се съдържа искане за спиране на производството поради висящ спор по гр. д. № 169/08 г. на Районен съд гр. П., с което се оспорва истинността на молба на Д. С. от 20.07.1992 г., подадена до кмета на общината, в която твърди че е получил 319.20 лв. парично обезщетение при отчуждаване на процесния имот. Тъй като предмет на спора е собствеността на същия отчужден имот за който се твърди че ищецът е получил обезщетение, очевидна е връзката между двете висящи дела. Спорът дали ищецът е получил обезщетение за имота се явява преюдициален и разрешаването му е от съществено значение за изхода на настоящия спор за собственост на същия имот. Няма законова пречка, ако един документ не е оспорен при представянето му по реда на чл. 154 ал. 1 ГПК /отм./ за да се извършва проверка по смисъла на чл. 154 ал. 2 ГПК /отм./, да се проведе отделно производство по реда на чл. 97 ал. 3 ГПК /отм./ за да се установи истинността или неистинността на документа. Затова въззивното определение е правилно. Налице са основанията за спиране на производството предвидени в чл. 182 ал. 1 б. „г” ГПК /отм./, а доводите за незаконосъобразност на определението са неоснователни.
По тези съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 09.04.2009 г. по гр. д. № 945/08 г. на Окръжен съд гр. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: