Р Е Ш Е Н И Е
№ 610
гр.София,18.06. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в публично съдебно заседание на десети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, изслуша докладваното от съдия Гроздева гр.д.№ 923 от 2008 г. по описа на Второ г.о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а и сл. от ГПК /отм./.
Образувано е по к. жалба на Р. С. Т. против решение № 771 от 04.01.2008 г. на Плевенския окръжен съд, IV гр.в.състав, постановено по гр.д. № 822 от 2007 г., с което е обезсилено като недопустимо решение № 171 от 24.07.2007 г. на Плевенския районен съд, VIII граждански състав по гр.д. № 3* от 2007 г. и е прекратено производството по предявения от С. С. А. срещу Р. Д. Д. иск с правно основание чл.77, ал.2 от СК за възстановяване на родителските права на С. С. А. по отношение на детето й Р. С. А.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че касаторката Р. Д. не е процесуалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск с правно основание чл.77, ла.2 от СК, а единствена легитимирата страна по този иск е прокурора, инициирал производството за лишаване на С. А. от родителски права. Жалбоподателката претендира детето Р. А. да остане да живее при нея и счита, че като настойник на детето би следвало да бъде конституирана като заинтересована страна и в един бъдещ процес, за да може да съдейства на прокуратурата- ответник за изясняване на обективната действителност.
В срока по чл.218г от ГПК /отм./ е постъпило писмено възражение от ответницата С. С. А., в което същата оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила.
Представителят на В. к. п. прокурор Р. оспорва жалбата и моли решението на Плевенския окръжен съд да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид наведените от жалбата основания да касация на въззивното решение, счита следното: Касационната жалба е допустима- подадена е от легитимирана страна /ответник по делото/, в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу решение на въззивен съд, което съгласно на чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна: За да постанови решението си за обезсилване на решението на първоинстанционния съд и за прекратяване на производството по предявения от С. С. А. срещу Р. Д. Д. иск с правно основание чл.77, ал.2 от СК за възстановяване на родителските права на С. А. по отношение на детето й Р. С. А. , въззивният съд е приел, че производството по възстановяване на родителските права следва да се провежда между същите страни, между които е протекло производството по лишаване на родителските права. Поради това е приел, че процесуалноправно легитимиран ответник по иска за възстановяване на родителските права на С. А. върху детето й Р. А. е прокуратурата, по чието искане С. А. е била лишена от родителски права. Тъй като искът бил предявен срещу процесуално нелегитимирана страна /настойника на детето Р. Д. Т. /, постановено от първоинстанционния съд решение било недопустимо.
Това решение е валидно, допустимо и като краен резултат правилно. Съгласно чл.77, ал.2 от СК възстановяването на родителските права се извършва по съдебен ред по искане на лишения от родителски права родител. В закона не е посочено кой е ответник по този иск, но с оглед на това, че възстановяването на родителските права засяга единствено правната сфера на детето, надлежен ответник по този иск е детето. Назначеният на това дете настойник е само негов процесуален представител по делото, но не и надлежен ответник.
Тъй като процесуалната легитимация на страните /предявяването на делото от надлежен ищец срещу надлежен ответник/ е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, при липсата на тази предпоставка искът се явява недопустим. Съответно недопустимо е и съдебното решение, постановено по такъв недопустим иск.
Гореизложеното налага извод за правилност на обжалваното решение на Плевенския окръжен съд за обезсилване като недопустимо на решението на първоинстанционния съд, с което е уважен иск с правно основание чл.77, ал.2 от СК срещу настойника на детето, и за прекратяване на делото, поради което и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./ това решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 771 от 04.01.2008 г. на Плевенския окръжен съд, IV гр.в.състав, постановено по гр.д. № 822 от 2007 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.