Р Е Ш Е Н И Е
№ 525
София,19.06.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на първи юни, две хиляди и девета, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Ю.Георгиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 1041 / 2008г. по описа на ВКС
Производството е по пар.2,ал.3 ПР на ГПК, във вр. с чл.218а ГПК/отм./.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от З. А. С. срещу решение от 28.11.2007г. по гр.д. № 104 / 2006г. на Силистренски окръжен съд, в частта му, с която са отхвърлени исковете й с правно основание чл.228 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството.
Ответникът К. Д. Ж. чрез пълномощника си оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок.
Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявените от З. А. искове за заплащане на обезщетение за неплатен наем над сумата 847,50 лева до пълния му размер от 7295,66 лева и за сумата 2500 лева лихви за забава до предявяване на исковата молба.
Установено е по делото, че с решение по гр.д. №4992/1998г. на Софийски РС е било постановено право на задържане в полза на ответника в имота на ищцата-гр. София, ул. „Ж” №8, до изплащане от нейна страна на дължима му се сума от 3 484,82лева, направени от него подобрения в наетия имот, като върне същият след заплащане на подобренията от наемодателката, което е станало на 11.07.2002г. Съдът е приел, че до връщането на владението между страните е продължил да съществува наемен договор, но претенцията за заплащане на наемната цена за времето от 13.11.1998г. до 08.08.2000г. е погасена по давност с оглед разпоредбите на чл.110, а за времето от 01.10.1998г. до 12.11.1998г. претенцията е недопустима, тъй като има присъден такова плащане в друго производство, с влязло в сила решение. При тези данни съдът е приел, че претенцията е основателна само за времето от 08.08.2000г. до 11.07.2001г. Прието е също така, че лихва за забава се дължи само от момента на поканата, т.е. от 30.07.2005г., но не и за целия претендиран период.
При така установените факти по делото настоящата инстанция намира, че в случая задължението на ответника по иска и по жалба представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), по отношение на което се прилага тригодишен давностен срок. Периодични плащания има, когато са налице повтарящи се еднородни задължения през определени периоди от време. В процесния случай, всеки месец е възниквало отделно задължение за плащане на определена сума – наемната цена. Това, че е уговорено, че плащанията стават ежемесечно, има отношение към изискуемостта на задължението и съответно към началния момент, от който насетне тече погасителната давност за това вземане. В този смисъл следва да се приеме, че приложимият към правоотношението давностен срок е не е общият петгодишен срок, предвиден в чл. 110 ЗЗД, както е прието в решението, а съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“, пр. 1 ЗЗД вземанията за наем се погасява с изтичане на тригодишна давност. Видно от чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, от който вземането е станало изискуемо. Договорът за наем е договор за периодично изпълнение, като наемната цена съгласно договора от 01.04.1997г. се дължи до 10 число на текущия месец, т.е. вземането за месечен наем става изискуемо от 10 число на същия месец. След като наемното правоотношение е прекратено на 11.07.2002г., а исковата молба е подадена на 08.08.2005г., то вземането за наем за исковия период от 13.11.1998г. до 11.07.2001г. е погасено по давност, което обуславя извод за неоснователност на претенцията. В случая с оглед разпоредбата на чл.208, ал.2 ГПК/отм./ настоящата инстанция не може да променя изводите на въззивния съд за дължимостта на обезщетение за част от периода, за да не се влоши положението на жалбоподателката, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила в обжалваната му част, с която искът с правно основание чл.228 ЗЗД е отхвърлен. Неоснователността на претенцията за главницата обуславя и неоснователността на претенцията за акцесорното вземане за лихва, при което правилно е отхвърлен и иска с правно основание чл.86 ЗЗД.
С оглед на така изложените съображения и предвид разпоредбата на чл.218ж от ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о.
Р Е Ш И :
О С Т А В Я В С И Л А решение от 28.11.2007г. по гр.д. № 104 / 2006г. на Силистренски окръжен съд, в частта му, с която са отхвърлени исковете на З. А. С. с правно основание чл.228 ЗЗД и чл. чл.86 , ал.1 от ЗЗД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: