Р Е Ш Е Н И Е
№ 649
гр.София, 23.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1042 от 2008 г. по описа на Второ г.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а и сл. от ГПК /отм./.
Образувано е по касационни жалби на Н. К. Х., Т. Е. М. и Е. Т. Е. срещу решение № 311 от 28.12.2007 г. на Кърджалийския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 268 от 2007 г.
Ищцата Н. К. Х. обжалва решението в частта, с която е оставено в сила решение № 56 от 18.06.2007 г. по гр.д. № 17 от 2007 г. на Кърджалийския районен съд за отхвърляне на предявения от Б. К. М., Н. К. Х. и С. К. Х. срещу Т. Е. А. и Е. Т. Е. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението върху две постройки /полумасивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 49 кв.м., състояща се от две стаи и салон на първия етаж и три стаи и салон на втория етаж, обслужван от външно стълбище и паянтова стопанска постройка с площ от 37,90 кв.м./, построени в имот пл. № 3* по плана на кв. Гледка-Кърджали, одобрен със заповед № 546 от 09.05.1988 г. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизвоствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Необосновано било прието от съда, че ответникът Т. М. живеел в процесните сгради от 1994 г., като този извод бил направен само въз основа на удостоверение, че синът на ответника бил учил в училище в гр. К. от 1995 г. до 2006 г., без да има доказателства да адресната регистрация на ответниците на административния адрес, на който се намират процесните сгради. Необосновано съдът не е приел за достоверни и категорични показанията на св. Н, Ч. , С. и Н. относно периода, през който ответниците са живяли в процесните сгради. Не било обсъдено, че именно защото наследодателят на ищците е допуснал ответниците да живеят в тези сгради само временно, данъците за имота са били плащани от ищците, а не от ответниците. Съдът въобще не обсъдил обстоятелството, че при съставяне на нотариалния акт по давност на името на ответника, той е действал по измамен начин, като в молба-декларация до нотариуса е заявил, че той и бащата на касаторите- ищци К. М. К. са едно и също лице. Не било обсъдено и обстоятелството, че липсват доказателства, че ответниците са ползвали паянтовата постройка с площ от 37,90 кв.м. Въззивният съд допуснал и процесуално нарушение, като основал правните си изводи на показанията на свидетели, които не са разпитани от съда по делото, а от нотариуса при издаване на констативния нотариален акт на ответника.
Ответниците Т. Е. М. и Е. Т. Е. обжалват решението на Кърджалийския окръжен съд в частта, с която частично е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него е постановено решение за уважаване на предявения срещу тях иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението на 137 кв.м., част от имот пл. № 3* по плана на кв. Гледка-Кърджали, одобрен със заповед № 546 от 09.05.1988 г. и за отмяна по реда на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ на нотариалните им актове в тази им част. Тези касатори твърдят, че решението в обжалваната от тях част е немотивирано и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила- основания за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Безспорно било установено от показанията на свидетелите, че през 1994 г. ответникът Т. М. закупил този имот от бащата на ищците за сумата 94 000 лв., след като разпродал цялото си лично имущество и от тогава до завеждане на делото постоянно живеел там. Не било взето предвид, че при доброволната делба, която ищците направили след смъртта на баща си, този имот не бил включен в наследствената маса. Площта от 137 кв.м. и паянтовата жилищна сграда били отделени от имота на ищците с ограда, били със самостоятелен водомер и електромер. Ответниците плащали данъците за този имот през всичките години, през които го ползвали и дори имотът се водел на адрес ул.”Л” № 5* а този на ищците на ул.”Л” № 50. Н. съдът отказал да изисква и приложи към делото преписка на РП-Кърджали вх. № 491 от 2007 г., образувана по жалба на ищците, в която били събрани доказателства, че имотът е бил платен на наследодателя на ищците. Втората ответница Е. Е. от своя страна твърди, че е добросъвестен владелец на имота, тъй като го е получила по дарение от баща си без да знае, че баща й не бил собственик на този имот.
Касаторите взаимно оспорват жалбите си.
Ответникът Б. К. М. не оспорва жалбата на Н. К. Х., а оспорва жалбата на Т. М. и Е. Е.
Ответницата С. К. Х. не взема становище по жалбите.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение, прие следното: Касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирани страни, в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В тях се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
За да постанови решението си за отхвърляне на предявения ревандикационен иск за двете сгради, въззивният съд е приел, че ответниците Т са живяли в тези сгради повече от 10 години /от 1994 г. до завеждане на иска през 2006 г./ и поради това са придобили правото на собственост върху тях на основание давностно владение. Обосновал е този свой извод със събраните по делото показания на свидетелите, с признанието на ищцата С, дадени по реда на чл.114 от ГПК /отм./ по приложеното гр.д., с удостоверение № 25 от 23.02.2007 г. от кметство с. Р., че ответникът е отишъл да живее в Кърджали през 1994 г., със служебна бележка № 730 от 30.10.2007 г., че сина на ответника е учил в училище в гр. К. от 1995 г. до 2006 г., с факта, че при доброволната делба на имотите на баща им и при съставянето на констативния им нотариален акт за собственост от 2004 г. ищците не са включили процесните сгради в наследствената маса, тъй като очевидно не са ги считали за свои. По отношение на претендираната част от дворното място с площ от 137 кв.м., съдът е приел, че тъй като се касае за урегулиран имот-парцел, процесните 137 кв.м. от този парцел ****е могат да бъдат придобити от ответниците по давност съгласно чл.200 от ЗУТ, тъй като тази реално определена част от парцела няма необходимата съгласно чл.19 от ЗУТ минимална площ.
В частта, с която въззивният съд е уважил предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС за собственост върху неоснователно владяните от ответниците 137 кв.м. от дворното място, въззивното решение е правилно: Видно от представената по делото официална скица № 212 и заключение на вещо лице инж. К, спорните 137 кв.м. са част от урегулиран поземлен имот- парцел ****span lang=EN-US>I-3993 в кв.72 А по регулационния план на кв. Гледка- гр. К., одобрен със заповед № 546 от 09.05.1988 г. Съгласно действащата в периода от 1988 г. до края на 2000 г. разпоредба на чл.59, ал.1 от ЗТСУ /отм./, реално определени части от дворищнорегулационни парцели не са можели да бъдат придобити по давност. След 2000 г. е в сила Закона за устройство на територията, съгласно чл.200, ал.1 от който реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват по давност, само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19 от ЗУТ /300 кв.м. за градовете/ или ако тези реално определени части от урегулиран имот са присъединени при условията на чл.17 от ЗУТ към съседен имот. Безспорно е, че претендираните от ответниците реално определени 137 кв.м. от парцел ****span lang=EN-US>I-3993 не отговарят на изискването на чл.200, ал.1 от ЗУТ за минимален размер на частта от урегулирания поземлен имот, която може да се придобие самостоятелно по давност и не са присъединени към съседен парцел. Поради това независимо от това през какъв период от време ответниците са владяли тези 137 кв.м. от парцела, това тяхно владение не е можело да доведе до придобиването на тази част от парцела по давност. С оглед на това правилно въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответниците за придобиване по давност на спорните 137 кв.м. от дворното място и е осъдил ответниците да предадат тези 137 кв.м. на собствениците на дворното място- ищците по делото.
Неправилно обаче е решението в частта, касаеща полумасивната жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 49 кв.м. и паянтовата стопанска постройка с площ от 37,90 кв.м. При постановяване на решението в тази част въззивнит съд е допуснат съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.188, ал.2 от ГПК /отм./: В решението си съдът въобще не е изложил мотиви какво приема за установено по съществения за делото въпрос: по какъв начин, според него, ответниците са придобили владението върху процесните сгради- с техни едностранни действия /чрез завладяване на сградите, като са отблъснали владението на предишния собственик на тези сгради/, със съгласието на предишния собственик /например, поради това, че както е твърдял ответника предишният собственик е получил пари за процесните сгради и доброволно е предал владението върху тях на ответника/ или чрез превръщането им от държатели във владелци на сградите /ако са били допуснати да ползват временно тези сгради от предишния собственик по договор за заем за послужване, както твърдят ищците, и впоследствие са променили и ясно демонстрирали пред собственика промяната на субективното си отношение към сградите- че са започнали да се считат за владелци, а не само за държатели на тези сгради по облигационен договор/.
На следващо място съдът въобще не е изложил мотиви в решението си защо приема, че ответниците са придобили правото на собственост върху паянтовата стопанска постройка по давност, след като няма никакви събрани по делото доказателства ответниците да са осъществявали владение върху тази постройка- дали защото тя е спомагателна и има обслужващ характер по отношение на ползваната от ответниците главна сграда с площ от 49 кв.м. и като такава следва собствеността на тази главна сграда или поради други причини. Въобще не са събрани доказателства за характера и предназначението на тази стопанска постройка /дали тя е прикрепена трайно към земята или не, дали обслужва жилищната сграда с площ от 49 кв.м., ползвана от ответниците, новата жилищна сграда, ползвана от ищците или само дворното място/.становяването на тези обстоятелства е от значение за решаване на въпроса за собствеността върху тази стопанска постройка с оглед разпоредбата на чл.92 от ЗС и задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 44 от 18.05.1971 г. на ОСГК на ВС.
В нарушение на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ съдът не е обсъдил и доводът на ищците, че при снабдяването с нотариален акт за собственост по давност ответникът Т. М. е извършил измамливи действия, като в молбата до нотариуса е записал, че българското му име е К. М. К. , каквото всъщност е името на наследодателя на ищците К.
О. това, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение и като, за да отхвърли предявения от Н. К. Х. и Б. К. М. иск за собственост върху сградите, се е позовал на признания на ищцата С. К. Х., направени от нея при разпита й по реда на чл.114 от ГПК /отм./ по друго дело. Тримата ищци са съсобственици на имота и като такива са обикновени, а не необходими другари в процеса. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.172, ал.2 от ГПК /отм./ направеното от ищцата С признание не обвързва останалите ищци, нейни обикновени другари. Още повече, че съдът е възприел превратно обясненията на тази ищца- приел е, че при разпита й по реда на чл.114 от ГПК /отм./ С. Х. е признала, че ответниците владеят процесните сгради още от 1994 г., а в действителност С. Х. е заявила, че баща й се е съгласил ответниците да живеят в старата къща, но не и на какво основание ги е допуснал до къщата /поради сключен договор за заем за послужване, както твърдят ищците, или като владелци на тази къща след получаване на продажната цена за нея, както твърдят ответниците/.
Въззивният съд е допуснал процесуално нарушение и като немотивирано е отказал да приложи към делото прокурорска преписка № 491 от 2001 г. на Районна прокуратура- Кърджали. Твърдението на ответниците е било, че в тази преписка се намират доказателства, че са платили къщата на наследодателя на ищците. Действително, ако в тази преписка се намират писмени доказателства или признания на ищците за този факт, те биха могли да се ползват по настоящото дело като доказателства за доказване на начина, по който ответниците са придобили владението върху двете сгради. Това процесуално нарушение е съществено, тъй като поради него ответниците са били лишени от възможност да докажат твърдението си, че са установили владение върху къщата още през 1994 г., когато по техни твърдения са заплатили нейната цена на бившия й собственик.
Поради допуснатите от съда и описани по-горе съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 от ГПК решението на Кърджалийския окръжен съд в частта, касаеща къщата с площ от 49 кв.м. и стопанската постройка с площ от 37,90 кв.м., следва да бъде отменено, а делото в тази част- върнато за ново разглеждане на друг състав на съда. В останалата част, касаеща спора за собственост върху 137 кв.м. от парцела, решението следва да бъде оставено в сила.
Разноски за съдебното производство пред ВКС не са направени и не са претендирани от страните, поради което и не следва да им бъдат присъждани.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 311 от 28.12.2007 г. на Кърджалийския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 268 от 2007 г. В ЧАСТТА, с която е оставено в сила решение № 56 от 18.06.2007 г. по гр.д. № 17 от 2007 г. на Кърджалийския районен съд за отхвърляне на предявения от Н. К. Х. и Б. К. М. срещу Т. Е. А. и Е. Т. Е. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението върху две постройки /полумасивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 49 кв.м., състояща се от две стаи и салон на първия етаж и три стаи и салон на втория етаж, обслужван от външно стълбище и паянтова стопанска постройка с площ от 37,90 кв.м./, построени в парцел ****span lang=EN-US>I-3993 в кв.72а по плана на кв. Гледка-Кърджали, одобрен със заповед № 546 от 09.05.1988 г.
ВРЪЩА делото В ТАЗИ ЧАСТ за ново разглеждане от друг състав на Кърджалийския окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Кърджалийския окръжен съд в останалата му обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.