О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
гр.София, 30.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 154 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. М. С. , действаща като Е. „Р” срещу определение № I-199 от 28.07.2008 г. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия по ч.гр.д. № 362 от 2008 г., с което е отменено определение №215 от 09.04.2008 г. по ч.гр.д. № 141 от 2008 г. на К. районен съд и вместо него е постановено опраделение за оставяне без уважение на молбата на Р. М. С. , действаща като Е. „Р”, за обезпечаване на бъдещия й иск срещу Я. Й. В. за сумата от 20 000 лв., представляваща извършени от нея подобрения в собствения на Я. В. земеделски имот, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изпълнително дело № 2* на частен съдебен изпълнител с рег. № 802 с район на действие Бургаския окръжен съд”.
В частната жалба се твърди, че определението на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск е неправилно, тъй като по делото били приложени доказателства, че на 07.02.2005 г. жалбоподателката била сключила договор за наем, а на 09.02.2005 г.- предварителен договор за покупко-продажба на имота, поради което тя била добросъвестен владелец на този имот и на основание чл.72 от ЗС имала право да претендира от собственика на този имот да и заплати направените от нея подобрения в имота и да задържи имота до заплащане на стойността на подобренията. Налице била реална опасност ответникът да унищожи подобренията, да намали тяхната стойност или да се разпореди с тях в ущърб на жалбоподателката. Абсолютно неоснователно въззивният съд игнорирал представения от жалбоподателката предварителен договор от 09.02.2005 г. и обсъдил само договора за наем от 07.02.2005 г.
В изложението към частната касационна жалба от 30.12.2008 г. жалбоподателката твърди, че като игнорирал представени от нея доказателства /конкретно предварителния договор от 09.02.2005 г./, въззивният съд се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в следните решения: решение № 2* от 08.07.1982 г. по гр.д. № 1* от 1982 г. на ВС, Второ г.о., решение № 378 от 10.08.1988 г. по гр.д. № 286 от 1988 г. на ВС, Първо г.о., решение № 1* от 02.06.1983 г. по гр.д. № 1* от 1983 г. на ВС, Второ г.о. и решение № 30 от 06.01.1970 г. по гр.д. № 2* от 1969 г. на ВС, Първо г.о.
Ответникът Я. Й. В. оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК. За да е допустима тази жалба, обаче, съгласно чл.174, ал.3, т.2 от ГПК следва да са налице някои от посочените в чл.280, ал.1 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване.
Посоченият от жалбоподателката процесуалноправен въпрос /затова може ли съдът да игнорира представени пред него доказателства, в случая представения предварителен договор от 09.02.2005 г./ те е решен в противоречие с практиката на ВКС, както се твърди: Видно от гр.д. № 141 от 2008 г. на К. районен съд, образувано по молбата на жалбоподателката Р. С. за допускане на обезпечение на бъдещ иск, и от ч.гр.д. № 362 от 2008 г. на Бургаския окръжен съд, образувано по жалба срещу определението на К. районен съд по гр.д. № 141 от 2008 г., и по двете дела Р. С. не е представила предварителен договор от 09.02.2005 г. /такъв не се намира в кориците на тези две дела, нито е описан като документ, който се представя от С. към молбата й за допускане на обезпечение от 02.04.2008 г. или към подадания от нея по ч.гр.д. № 362 от 2008 г. отговор от 30.05.2008 г./. Поради това не е налице игнориране от въззивния съд на представено по делото доказателство и съответно не е налице произнасяне на този съд в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за съвкупната преценка на доказателствата при постановяване на съдебни актове. Тоест, не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което касационното обжалване на определението на Бургаския окръжен съд по ч.гр.д. № 362 от 2008 г. не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № I-199 от 28.07.2008 г. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия, постановено по ч.гр.д. № 362 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.